петък, 2 ноември 2012 г.

когато човек вярва

            Когато човек вярва, тогава никой не може да попречи нещата да се случат ... Звучи като клише, нали?! Да - истината е, че докато на човек не му се случи, няма как да разбере, че има житейски  принципи, които работят безотказно - без значение от съпътстващите ги обстоятелства и намесата на злите сили, захранвани от злобата и завистта на околните.
Така стоят нещата и с цикличността на ежедневието ни ...като виенското колело, ту си горе, ту си долу ...ту небето е осеяно с облаци, ту слънчеви зайчета се гонят по асфалта.
И двете философски максими са толкова истински, че чак да те хване страх ...
Не напразно е казано, че много хубаво, не е на хубаво ... Всичко трябва да е в достатъчни количества, така, че да има за всички ...
           ...всичко обаче започва с вярата ...вярата, че ти е писано да си щастлив, колкото и да си се "борил|" срещу това :) ...изводът от цялата тази битка е, че човек, каквото и да прави, трябва да се научи да не пречи ... и да не търси под вола теле ...да не го е страх, че не заслужава щастието си ... да вдигне високо глава и да каже, то е мое - полага ми се ...
         Мое и няма да го дам на никого ... ТО е при мен, намери ме преди няколко години и всеки ден ми дава знаци, че няма намерение да избяга ...Сега обаче ТО, щастието, е на път да получи и последната частица от пъзела, за да е завършена картината на живота ми ...Опияняващо е усещането - не знаеш какво да мислиш ...чудиш се да вярваш ли или не ..., а е истинско...Бога ми, истинско е ... и ме кара да крещя ...така, че целия свят да научи ... и повярвайте, ще изкрещя ...напук на всичко, което в годините ме е  карало да плача ...
           Желанието ми за живот е толкова силно, че няма да се дам на никой ...
          Буреносните облаци идват и си отиват с всеки следващ полъх на вятъра ..., само трябва да вярваме, че дъгата светва винаги след дъжд ... как иначе, ще можем да усетим топлината на цветовете й ...?! Така е и с доброто и злото в дните ни, едно без друго не могат - като скачени съдове са ..., за да се научим да ценим красивите моменти ...изтъркано твърдение, но безпогрешно доказано като Питагоровата теорема :)
            
           5-ноември - е дата, която сигурно няма да забравя никога ...Този понеделник две важни събития ще оставят своя белег върху /все още/ не/на/писаната история  на моето скромно съществуване ...и двете са важни, но изключително различни ...резултатът от едното ще осмисли дните ми ..., а резултатът от другото ...ще даде храна за размисъл на мнозина върху един актуален прочит на "Приказка за стълбата" ... 
Каквото е писано това ще стане! Само дупе да ми е яко!
Нужна ми е само секунда от вашето време ...Секунда изпълнена с добри намерения!







вторник, 2 октомври 2012 г.

Кога казваме „От мен да мине“?


От мен да мине? Честа практика май ни е … Да ни пита някой защо по дяволите не я изхвърлим от речника си тази реплика.
Та в нея са скрити една голяма част от бедите ни …да – точно така …от ежедневните ни беди – малките, големите, регионалните, националните, та дори и световните.
От мен да мине казваме на опашката, когато поредния галош реши да си направи експеримент с нервите ни и ни лепне етикета „лузъри”, като ни пререди. Ние премълчаваме – защо?! .. Защото не искаме да вдигаме скандал, да ставаме лошите, да ни помислят за нерваци и ред още причини си намираме, за да не потърсим правата си.
От мен да мине казвам всеки път, когато поискам сметката, а сервитьорката вместо да ми донесе касовата бележка, започва наум, пред мен да смята …”да видим сега – две кафета …аааа една сметана, …две води…лимон …” …и от устата й, измежду балончетата на дъвката й се проронва - четри и шейсе. Давам пет лева, но този път не казвам „От мен да мине” и търпеливо си чакам рестото, щото тя по никакъв начин не е заслужила бакшиша си.
Струва ми се, че „От мен да мине!” казваме и всеки път, когато дойдат избори … Отиваме, гласуваме, после псуваме …и до там …ограничаваме протеста си до споделяне на чужди мнения в социалните мрежи, без да спрем за миг, да помислим и да напишем онова, което НИЕ мислим в дадения момент.
Не си даваме сметка, че сякаш правим компромиси с всичко и всички около нас, с леки изключения, може би …
Всеки път се питам – Какво още трябва да ни се случи, за да спрем да се примиряваме. И тук не става въпрос само за политиката и за лумпените, които сме си избрали …
Не!
Трябва да спрем с компромисите в ежедневието си. Да спрем да си мислим, че една птичка пролет не прави …В крайна сметка става въпрос за нас самите – за нашите права, разбира се и задължения …за простичките неща, които биха могли да вкарат в правия път дори и световния ред.
Нека не минава от нас, когато кренвиршите са с изтекъл срок на годност, когато млякото е вкиснало, когато пред кабинета на „джипито” някой решава, че вие не бързате за никъде и може да влезе преди вас /нищо, че вие сте там от 6 сутринта/. Да не минава от нас, когато вживелия се в ролята на Шумахер мине през локвата и ни опръска, когато чиновника на гишето решава, че е хванал „дедовия” и че всичко му е позволено… важи и за всички, чийто заплати са от нашите данъци.
От мен да мине, може да кажете, само ако касае отношенията ви с любимия човек, но дори и тогава компромисите си имат граници.
От мен да мине …тц! Няма вече!


вторник, 18 септември 2012 г.

зареждане

промяна
зареждане е точната дума - запознах се с две жени ...жени та изкуството, на онова, дето не се учи в академията ..., а или го имаш в теб или не ...а те имат в достатъчни количества, за да дадат и на другите и то не на заем, а като подарък.
те са цветни и изпълнени с живот ...никога преди не бях виждала толкова цветове на едно място - срещнах се с тях ...говорихме си с часове, сякаш се познавахме отдавна и не се бяхме виждали дълго време ...срещата с едната отлага по една или друга причина дълго време, но явно сега му беше дошло времето, а другата се появи изведнъж, като приказна фея  и ме омагьоса. даде ми да разбера, че стига да иска човек парченцата живот могат да бъдат свежи и ароматни ...или както е казано, че човек е голям толкова, колкото са му големи мечтите ...нека да бъдем големи, нека не спираме да мечтаем, всеки проблем може да намери своето решение, стига да положим усилие ...и да не се предаваме ...

отново на чисто ...

Май ножът опря до кокала ...време е да започна живота си на чисто ..да пренаредя приоритетите и да преначертая графика на делниците си. Важните сме аз и хората, които обичам ...важно е здравето ми, което май винаги съм оставяла на заден план и точно то в момента ме е захапало за глезена и не иска да ме пусне ...
Време е, както в детството ми, да се събудя сутринта, да отворя белия лист и да напиша - от днес ще бъда добро дете, ще си мия зъбите всяка сутрин, ще си подреждам шкафчето с учебниците и играчките, ще си оправям леглото и ще знам точно в кой ъгъл на гардероба са ми чорапките и гащите.
Мдаа ...трябва да променя доста неща ....това не означава, разбира се да загърбя работата си ида туря кръст на удоволствията ...не - трябва обаче да дозирам правилно, за да има от всичко ...дали да не започна с цигарите ...ще ми е трудно, за това мисля да си ги оставя само за специалните моменти и да започна да калявам волята си в останалото време ....и преди да пита някой кои са тези специални моменти ще кажа ...кафето сутрин с цигара и питието вечер с приятели /е не всяка вечер разбира се/ ...и някой кара колело ...даааааааа - омръзна му да го ползвам за закачалка ...и редовното хранене е в списъка .../не съм се затрила де - то ми личи/ ...говорим за редовно ....ключа е в ръкава на потника .....
и каква е целта на този пост, кой го интересува какво мисля - мен ме интересува какво мисля и така като го виждам и написано се надъхвам ...нямам си отбор мажоретки, затова ще се справя и сама ...знам, че мога - трябва и вътрешното ми АЗ да го разбере, за да постигнем желания ефект ...
"С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога."
...той не знае с кого си има работа ...

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Проглеждане


В последно време се улавям, че трудно мога да събера мислите си, за да се възмутя по една или друга тема, ангажирала вниманието на българина …абсурдите станаха толкова много, че им изгубих края …, а и много са онези, които успяват с много по-точни думи от мен да изразят общественото недоволство …що да се бутам и аз между шамарите и да зацапвам пейзажа.

Днес обаче не знам откъде да я почна …първо сутринта ми се изправи косата, защото се оказа, че този случай съм го пропуснала …да, за него става въпрос ... Йордан Опиц - човекът, защитил собствеността си дето ще влезе в затвора следващата седмица … изтръпнах, докато слушах как му трепери гласеца обяснявайки, че отиде ли зад решетките живота му приключва … вярвам му …той е обикновен човек …, не е кален, не са го ловили 92 пъти, няма условни присъди, не е наркозависим …/като „жертвата” си/ …той е имал обикновен живот – изпълнен с красота и вяра. Той е създавал, не е рушил и не е крал. Дали ще чуе някой гласа на народа, който апелира за помилване от президента …?!
Защо изобщо се е стигнало до тук?!
Защо трябва да бъде осъден?!
Защо трябва да бъде помилван?!

Не ми стигна това, ами и по-късно през деня прочетох статията за поредното безумие на социалната ни система. За „богата”варненка с тризнаците, чийто доход надвишавал с 20 лева границата, за да има право на помощ от държавата като социално слаба …Жена на 38 години, която до сега е мълчала, но е на ръба на силите си …
Що за скапана система е тази, която допуска деца да бъдат приспивани със степче …Толкова много ли са децата в България, че да си позволяваме да ги разхищаваме …
А тя не проси милост …Тя е горда – иска работа, за да се грижи за децата си …А ако има хора с добри сърца би приела помощта им …

И после отчитаме демографски срив …ще го отчитаме …и още как …Нали помните „Децата на хората” …Ей това ни чака .., защото не ценим това, което имаме …
Лукс е не просто да гледаш дете …лукс е да го заченеш и да го родиш … и тук не става въпрос само за изхранването му …

Е при тази „розова” картинка как да не псувам …псувам всички наред без значение от политическата им принадлежност ….безумци сте всички … Толкова ли е трудно властта в ръцете ви да бъде оръжие за добрини …нали тогава ще си уредите по-дълъг период на управление …стигам до извода, че сте мазохисти и обичате да ви мразят …
И не виня конкретно тези, които сега са на върха …системата ни е идиотска не от вчера и от днес …така е от дългиииииии годинииии ….

Като дойдат избори винаги сама себе си убеждавах, а и околните, че е важно да се гласува, да се упражни правото на избор, за да имам право после на глас – било за възмущение или за похвала …

В такива дни като днешния сякаш проглеждам …за какъв избор става въпрос …, той отдавна е направен …и то не от мен …

сряда, 29 август 2012 г.

Някак празно е всичко

Някак празно е всичко...
Уж е пълно, а описание на съдържанието няма.
Щастлив си …и в същото време си тъжен.
Не можеш да го изпиташ – него щастието, не можеш да му се радваш, защото не умееш.
Цял живот са ти казвали, че безплатен обяд няма и затова ти е трудно да повярваш, че може просто да си го заслужил – него – щастието.
Не ти се получава някак да погледнеш отстрани и да видиш, че единственият, който дърпа дявола за опашката си ти самия.
Теорията на конспирацията, че някой някъде плете заговор, за да ти попречи да си щастлив – издиша.
Влязъл си във филма, но не си прочел сценария и го пишеш в движение …спри се – не те бива – защо просто не следваш пътеката от трохи, които някой преди теб е пуснал, за да те улесни ….ама не – как така ще ти е лесно, като може да ти е трудно.
Дебела ти е главата, а стени пред теб колкото искаш …
Гасиш лампата, свети само огънчето на цигарата в пепелника  и затваряш очи …
Тъмнината те обгръща, сълзите потичат и разбираш, че е някак празно, че има нещо, което не ти достига – не ти достига смелост да признаеш, че няма пълно щастие, но и че това, което имаш е достатъчно, за да намери покой душата ти. Радвай му се, защото то е твое и никой друг няма право върху него …

вторник, 28 август 2012 г.

"Децата на хората"

"Децата на хората" ...ако не сте плакали скоро, ако не ви е трепвало сърцето, ако не ви е разтърсвало нещо толкова силно ... гледайте го ...
... няма да му правя ревю ...не ме бива ...или поне така си мисля ..., но в този филм е истината за онова, което ни очаква в бъдеще ...и повярвайте, ако не направим нещо, за да променим линията на съдбата, то това бъдеще няма да е толкова далечно ...
 ... филмът разказва за един свят без раждаемост, без детски плач и усмивки ...страна изпълнена с агресия, с оръжие и се нетърпимост към емигранти ...делници без празници, оскотяване, егоизъм и нечовеколюбие в огромни размери.

"Годината е 2027 и човечеството е изправено пред най-голямата си криза от самото си съществуване. От 18 години не се е раждало дете на планетата и учените са в пълно неведение на какво се дължи това. Африка и Източна Европа са в пълен упадък и много от нейните жители търсят убежище във Великобритания. Там също цари хаос и насилието и безредиците са ежедневие в британската столица."

И като в библейска притча се случва чудо ... млада чернокожа жена зачева ...мисията на главния герой е да опази носителката на нов живот. Може би тя е тази, която ще разчупи кармата и ще промени съдбата человеческа.
Една сцена в този филм е в състояние да стопи леда обхванал сърцата ни ...нов живот се ражда ... замира грохота на оръжията и за миг макар омразата отстъпва на заден план ...пред появилото се на бял свят създание се прекланят носители на различни бит, традиции и религия ...сцена, която те кара да настръхнеш и да плачеш ...запазил си късче доброта у себе си, ще плачеш и няма да можеш да спреш ...
История,  макар  и  фентъзи ... е толкова близка до обграждащата ни реалност.
И ако ви е трудно да си представите, какво ни очаква в сякаш не толкова далечното бъдеще то е достатъчно да отделите от времето си за "Децата на хората" ...мъглата надвиснала над битието и съзнанието ви ще се вдигне и ще прогледнете ...

true or false?!

"Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!" ... Н.Й.Вапцаров

истина или лъжа ...помните я тази игра от детските години нали?!
...помня я и аз ...
в този случай обаче ми е много трудно да дам категоричен отговор - истина или лъжа е прозрението на поета ...
Сигурна съм и че никой не може да го направи!
Както каза една ФБ френдка - ключовата дума е ЩЕ ...
Ще ...някой ден ...
Дали ще го изживеем, дали ще го дочакаме ...и тук отговор няма.
Дали го заслужаваме? Дали сме добри човеци? 
Тук ми е по-лесно ..не, не заслужаваме, не сме добри човеци и сигурно няма да бъдем ...
Всеки си мисли, че е съвършен ...всеки от нас, когато го сполети нещастие задава на глас ВЪПРОСА - с какво го е заслужил ... Оня, горе знае по-добре от нас.
Ще - някой ден - в светлото бъдеще /а колко е светло е друга тема :), рече друга ФБ дружка/ ...
Затова дайте да го живеем какъвто е ...хубав, лош, пролетен или зимен ...един ни е даден и полза да чакаме да дойде другия няма ..я дойде, я не ...то е като влака на гарата ..или се качваш ...или чакаш последния ..., дето е със закъснение.
бика за рогите и това е ...файда от съжаления за едно или друго няма ... ако бях слаба, ако бях висока, ако бях руса ...един дявол знае к`во щеше да излезе от мен ... пък тъй кому ниска, кому висока ...аз съм си аз и не се давам за друга :)
Айде ... останете си със здраве ...пък дали ЩЕ се сбъдне предсказанието ...ако Ще  - ние сме тук и сега и каквото такова ...

понеделник, 27 август 2012 г.

на работа ...

Понеделник е. Отпуската свърши..., стягам багажа и се настройвам за начало на работния процес. Тъй като обаче съм от стара коза яре си знам урока ...лека по лека ..., че да не стресирам организма ...достатъчна ми е мисълта, че няма да се излежавам сутрин ... и че имам пакет ангажименти, които няма как да договоря за разсрочено изпълнение ...В края на седмицата продуктът трябва да е на пазара ..., и другата седмица, и по-другата и ...так далее.
Голяма мъка е, дори и да си обичаш работата. Максимата, че с хубавото се свиква бързо е в сила... лесно беше да приема липсата на аларма,  утихналото присъствие на телефона,  охлабените контакти във виртуалното пространство ... 
 ...отново ще трябва да се реша всяка сутрин и  да се правя на красива :)
Днес ще започнем с кафе в офиса ...утре ...ще го мислим после!

петък, 24 август 2012 г.

Мамка му и манталитет...

Роден си провинцията, отраснал си в провинцията, учил си в провинцията ... е няма как да нямаш провинциално мислене ...и какво толкова лошо има в това, по дяволите?!
Дори съм на път да го обявя публично, да искам и орден за храброст и гордост ... Ми то като гледам малцина ще сме тези, които си признаваме за наличието на т.нар. селски манталитет ..всички други станаха европейци, парадират, че са част от гражданското общество имат собствено мнение по глобални въпроси, което обаче съмнително отстояват в социалните мрежи .../най-вече/ ...
Е ... селяните останахме тук ...гражданите пренаселиха голямото село ...

четвъртък, 2 август 2012 г.

Приятелите ...?!

Пих кафе с приятел ... Човек, когото винаги съм държала в графата приятели ...Силно съм вярвала, а и още вярвам, че и той въпреки обстоятелствата не ме е изхвърлил от там ...Времето обаче ни постави в различни лагери, за добро или за лошо, а може би, за да се опитаме да облагородим почвата и от двете страни на барикадата, доколкото можем ..., а може и просто да е било изпитание и за приятелството, и за силата на собствените ни характери.
Ако кажа, че не е кофти усещането, ще излъжа ...
Опитахме се днес да си говорим, след като почти цяла година не сме го правили, така, както можем и знаем ...не се получи съвсем, бяхме уж искрени и откровени, но не беше както преди ...
Вярно, и в двата лагера нещата не са съвършени ...и ние това го знаем много добре ..., но пък каквото таквоз ...
За друго се замислих аз, докато си говорехме.
В един момент нещата бяха поставени на една много интересна плоскост ..., а именно, че съм направила погрешен избор преди време и в друга ситуация днес съм щяла да бъда в лагера на победителите и пред мен е щяло да има много и различни възможности ... Сигурно е така! Сигурно е прав!
Аз обаче съм човек, който дори и да е сгрешил не съжалява никога за направената крачка ... Така е трябвало да стане, така е станало ... Човек се учи, дори и когато, и ако греши... Това е моята житейска философия ...Може да се погледне и от друга гледна точка, а именно, че явно не съм се парила достатъчно, за да взема крайна позиция и да спра да избирам грешните герои на деня.
А пък и колелото се върти ...сменя се кутията с бонбони ...
Всеки сам определя руслото на живота си и носи кръста на последствията от посоката ...
Трябва ли това обаче да е пречка двама души да бъдат и да останат приятели ... 
Трябва ли да плащат заради кръга от хора, който се е образувал около тях ...?!
Да, животът им се е променил, да, ценностите им са може би други или просто да се е променил начинът за постигане на целите им ...обкръжението им е различно, но сигурно някъде е останал жив споменът за едно друго време ...
Или е така, или аз съм прекалено наивна и вярвам, че каквото и да му се случва на човек, то не трябва да влияе на отношенията му с онези, които е допуснал до съкровените си мисли и планове за бъдещето.


петък, 27 юли 2012 г.

Протести

Протестира вчера в Силистра Градския духов оркестър. Причината  - намерението на Общината да намали работното им време и съответно ниското и без това заплащане, в размер на минималната работна заплата - 290 лева.
Сега репетициите и самоподготовката от осем часа, ще трябва да стане четири часа и съответно заплата ще падне на 145 лв. без удръжките. 
Нормално е на пръв поглед тия хорица да излязат и да протестират. Защо обаче неглижират факта, че голяма част от тях работят и на друго място?!
Признавам обаче, че на мен нещо ми се вгорчи от цялата история ... И не защото съм против Духовия оркестър и "За" управлението на Общината /нема такъв филм, поне засега/ ...
Кметът оттегли докладната за промяната в структурата на администрацията и така в следващите месец-два музикантите ще си запазят статуквото ... това обаче едва ли ще реши проблемите и на общинарите,   и на оркестрантите.
/само дето ситуацията създаде усещането, че на Общината им извиха ръцете с тоз протест, въпреки, че кметът разясни от после, че не е така, че просто искали да разгледат предложените съкращения отново, за да са сигурни в постигането на оптимален резултат/

да се върна обаче на темата за оркестъра

Както се казва - Гот ми е да се разхождам в Дунавската градина под звуците леещи се от инструментите на градските ни музиканти ... лъха спокойствие, във въздуха се носи омаята на миналото, когато дами с кринолини и чадърчета, са се разхождали под ръка с офицери в парадни униформи ...красиво е, поне за мен ...

Вчера обаче ми беше грозно ...Първо малцина бяха общинските съветници, които се спряха да разменят по две думи с протестиращите ...те пък от своя страна посрещнаха кмета и екипа му с "О, Добруджански край!" - химна на Добруджа ...ще кажете ...какво лошо има в това ...нищо на пръв прочит ...
После се замислих, как да вземе човек на сериозно проблема, когато те самите - разбирай музикантите, явно не му отдават чак такова значение.
Обидно ми беше на мен, обидно беше и спрямо институцията пред която протестират, а явно не си дават сметка, че е обидно и спрямо институцията, която те самите представляват - ГРАДСКИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР ...
ще изплюя камъчето ... причината за цялата тази обида бе в това, че те не бяха в униформи ...кой с къси, кой с дълги гащи, кой с маратонки, кой с джапанки ...

това е все едно да отидеш на бална вечер с дънки и тишъртка ...има неписан дрескод, който ако се спазва може само да бъде от полза при създаването на първо, второ и т.н. впечатление.

/сещам се и за девойките от администрациите по места, които и да забравят сутринта да си обуят полата, няма да има кой знае какво значение - едва ли някой ще забележи  :)/

Това е, което ме подразни вчера ... Хем, протестираш и искаш да защитиш службата си, така да се каже, говориш за настъпването на тотален национален нихилизъм, за ликвидация на оркестъра, а историята му в Силистра е повече от 60-годишна ..., употребяваш изрази като "обезличаване на българщината" и в същото време хората ти изглеждат като шайка събрана от улицата /и да се сърдите, и да не се сърдите отстрани погледнато така стояха нещата/.
Наясно съм, че това, което те умеят, не го може всеки. И че от всяко дърво, свирка не става. Но свирките по панаирите са гланцирани и с добър търговски вид, нещо, което на нашата стока й липсва.
Затова и няма да има генерирани приходи, а ще отчита само разходи. 
Добрият търговски вид + един  добър организатор ще са достатъчни на първо време, за да се променят нещата и да са доволни и оркестрантите, и общинарите, и най-паче ГРАЖДАНИТЕ на Силистра!

сряда, 18 юли 2012 г.

човеци

отдавна цената на човешкия живот няма никаква стойност ...убиваме се за телефони, лаптопи, та дори и за 2 лева ...душим се, когато ни избие баланса, наръгваме се с ножове, като прекалим с ракията ...
взривяваме се,  защото имаме различен прочит на вярата в Бог ...
е ... как тогава да открием смисъла на собствения си живот ...
" ... Както повечето примати, човекът е социално същество. Той има високо развити комуникационни, изразни и организационни способности. Социалните структури на човешките популации са особено комплексни, състоят се от сътрудничещи и конкуриращи се групи, на различни нива — от малко семейство и партньорство до различни сдружения на политическа, научна, икономическа и религиозна основа. Обществените взаимодействия между хората водят до установяване на разнообразни социални норми, ритуали, традиции, закони, които са в основата на човешкото общество. Хората имат и добре развит усет за красота и естетика, в комбинация с желание за самоизява, което води до културни нововъведения катоизкустволитература и музика.
Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около себе си, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката, митологията и религията. Вроденото любопитство води до развитието на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии..." Уикипедия ...
...трудно ми е в този текст да открия хората, които стоят зад атентата на бургаското летище тази вечер
дано вие успеете

петък, 13 юли 2012 г.

само лудите ли ходят на психотерапевт

мама му да е ... до преди години си мислих, че човек трябва определено да има някакви проблеми, за да се стигне до сеанси с психотерапевт ...е то, че е тъй, тъй е, но ...подобна среща в даден момент от живота ви - провокирана от нещо конкретно или просто като задължителен етап от даден процес на развитие се оказва, че е нещо много полезно ...
... влязох, мислех си, че ще е игра на мозъци - кой ще е по-по-най манипулатор - дали тя ще си мисли, че ме е разприказвала, дали аз ще се самозалъгвам, че съм успяла да я накарам да си го помисли или накрая ще съм измаменото камилче, щото хем съм си отворила устата, хем си вярвам, че съм я надхитрила ...след третия час обаче /при все, че сеансът трябва да продължи час и половина/ аз говорех ли говорех и само вибрацията на мобилните телефони - моя и нейния ме извади от унес и си казах, че е време да спра, че да оставя нещо и за следващата седмица ...
...ако щете вярвайте супер разтоварващо е да си кажеш т`ва - онова на непознат, за теб, до този момент, човек - някой, който не те познава в реалната ти среда, не те е виждал в компрометиращи ситуации .. той чува само твоята версия за едно или друго, обаче - нали за това е учили - успява да ти даде обяснения на поведението, които ти си подозирал, таял си някъде дълбоко в подсъзнанието си, но не си ги обличал в думи и не си ги изговарял на глас ...
... изясняваш си защо си постъпил по един или друг начин в определен етап от живота си ...все мисли, които, ти, дори и да си допускал, не си им давал въздух да дишат ... а тя с усмивка простичко ти казва и ти ги възприемаш, като нещо съвсем нормално - без излишни драми ...
* и тук не говорим за споделяне на съкровени тайни, които да не си казал и на най-близките си приятели ...разликата е в това, че психотерапевтът те изслушва, но не взема твоята страна, не взема ничия ... просто прави дисекция, докато дружките ти в стремежа да изразят съчувствието си, не правят трезва преценка ... затова е хубаво да имаме приятели, но още по-хубаво е, да им позволяваме в очите да ни кажат нелицеприятните неща ...и разбира се въпреки тях да ни обичат и да ни подкрепят ...
*** не сме дорасли обаче сякаш за този вид услуга ... все още си мислим, че психолог и психиатър е едно и също ...слагаме всички луди под един знаменател ...пък то в днешно време, останаха ли нормални ...разликата ни е само в степента на отклонение ...
...хубаво е човек да се сблъска в живота си поне веднъж с психотерапевт ... да реши един-два-три изчанчени теста и накрая да научи каква е "диагнозата" на специалиста ...
*аз съм доволна - научих, че с партньора в живота сме еднакви ...разбира се имаме различия по определени позиции, но в онези важни моменти ...се преплитаме като едно цяло ...научих и че съм реалист с изключително трезва преценка за себе си, за нещата от живота, а възможностите и невъзможностите ми ... или както винаги обличам да казвам - знам точно, колко съм проста, не обичам да ме правят на по-проста :) /истината е, че винаги съм си мислила, че това е точно така - че съм реалист на N-та степен :)/
... та мисълта ми е, че ако ви се удаде възможност дори и за една среща с "психо-то" да не я пропускате ...току виж сте разбрали защо сте избрали ванилов пред шоколадов сладолед ...може би за да натриете носа на родителите си, които цял живот са се опитвали да ви втълпят, че шоколада е по-вкусен :) без да са ви дали правото на избор сами да решите :)

кой има право?!

кой има право ... да има деца?!
биологични родители
родители-осиновители
хомосексуални двойки
...това трите двойки станали обект на размисъл в последните няколко дни между мен и мои колеги, приятели и близки хора от семейството ми ...
... всичко започна от споделените впечатления от сръбския филм "Parada" ...за някои комедия, за други пък истинска история от реалния живот маскирана зад смешни лафове ...комедия, която е с драматичен финал ...
... три са тезите, които защитихме в импровизирания спор ...
*според първата хомосексуалните двойки би трябвало да имат равни права с хетеросексуалните, когато се отнася до отглеждането и възпитаването на дете - без значение дали детето е осиновено или родено от единия от двамата в двойката /има се предвид ако двойката е от две жени/ ...застъпва се мнението, че няма значение дали говорим за двама мъже или две жени, те да имат право да осиновят дете и да си го порастят ...
*втората теза твърди, че гейовете са болни мозъци и трябва да се разстрелват - като искали двамата мъже дете, да си направят, твърди застъпника ...както мъжа и жената си го правят ...
*според третото мнение причината, да не трябва да се разрешава на хомосексуалистите да отглеждат деца се крие в модела на общуване и съжителство, който те ще предложат ... щял да се измести центъра на малчото и той да възприеме заобикалящата го среда не само като правилна, ами и като един вид задължителна...

...истината сигурно е някъде там, кой обаче ще се нагърби с тежката задача да каже кое наистина е правилно и кое не ...
...аз се замислям върху репликата като искат да си направят /мъжете/ ...малко е грубо такова изказване ..нали има и хетеросексуални двойки, които искат и опитват, но не им се получава ...не излиза ли тогава, че като не могат, значи не трябва да имат ...?!

А вие какво мислите?

/в друг пост ще научите през какво минават кандидат-осиновителите/


четвъртък, 12 юли 2012 г.

искам си личната партида...

... не народ, племе сме ние ...търпим, мълчим, силни сме само ако в чашата ни има достатъчно ракия ...и ако някой реши да опровергае това ми твърдение, ще ме провокира да си помисля нелицеприятни неща за него ...
... това, че не роптаем срещу високите цени на монополистите, сякаш вече не ми прави такова впечатление ... но когато право куме в очи ме правят на будала, е те тогаз ми завират л.....а!!!
... не знам дали е за хвалене или не, че със здравната министърка бяхме съученички ... не беше лошо момиче, ученолюбиво, усмихнато и т.н. ... ама моделът на мислене, който демонстрира ме кара в прав текст да питам ...толкова ли ни подценяват, нас обикновените хора ...като имате пари за кола, ще имате за здравни осигуровки ...алоооо, ако ви следваме логиката, то тогава не търсете от мен и семейството ми осигуровки, щото нямаме никва собственост - ни движима, ни недвижима ...освен ако не броим котката :)
... освен това след като имаме избор дали да ни преглеждат лекари по Здравна каса или на частен прием ...значи тогава т.нар. здравни осигуровки не са задължителни, а са своего рода право на избор ...е тогава що ще ме задължавате да си ги плащам...
... и друг път съм коментирала темата, че правим някви работи в България, дето сме ги видели по света, но от лакомия, алчност и дори от незнание, не успяваме да ги реализираме, така както трябва ...
...искам си личната партида за здраве... за всичкото време, в което като съвестен гражданин съм правила вноски ... и искам освен задължения към държавата да имам и права, щото комай първите станаха повече от вторите ...
... искам да казвам на глас това, което мисля ... да го правят и всички около мен, да го правят всички, които живеят тук ... а не да си слагаме цип на устата щото видиш ли може да нарушим комфорта на сульо и пульо.

вторник, 26 юни 2012 г.

no surrender

Съдебният състав си направи отвод. Отлагаме емоциите  - за кога - не е ясно още :) Ще чакаме призовка :)
... това е ключът за палатката ...чакането ...да се случи нещото ...с очакван или не резултат ...
Чакаме, но не се предаваме ... страхът е за другите ...!!!

понеделник, 25 юни 2012 г.

И дойде Денят за Съд

... Утре е един от важните ми дни тази година ...някои знаят, други не ...фирмата, на която съм управител е подсъдима ...съдят ни заради публикация ...или по-скоро, заради творческото виждане на автора /Аз/ при илюстрирането на конкретна тема - не заради текста или заглавието, а заради конфигурацията от снимки на първата страница ...получих първата призовка на 31 октомври, миналата година - рождения ден на човекът, който заведе делото ...той е депутат, от управляващата партия ... искът му е за 10 000 лв. ....на първа инстанция спечелих - Искрено вярвам, че разумът ще надделее ... елементарната ми, житейска, логика не може, а и не иска да допусне друго развитие на нещата ...въпреки това е нормално стомахът ми да е свит на топка - не ме е страх, не - той не заслужава да се страхувам!!!
...подробностите ...когато мине делото и излезе решението на Съда 
...дотогава 
...пожелайте успех на Истината и стискайте палци везните на Темида да не са потрошени ...

понеделник, 18 юни 2012 г.

престъпления против държавата ....

Подготвях преди няколко месеца папка с документи, защо няма значение на този етап ...та в списъка присъстваха традиционните свидетелство за съдимост от Окръжния съд и от Окръжна прокуратура, че няма образувани наказателни производства срещу мен ...днес обаче ме сюрпризираха, че имам пропуск -трябвало ми фицуйка и от Окръжния следствен отдел, че не съм извършила престъпления срещу държавата ...стана ми смешно, първо защото отдела е към прокуратурата и когато вадихме документите никой не каза, че ни трябва ... и това ...
... както и да е - приех, че ще запълним пропуска ...след, което обаче се замислих ...

...те ще ми дадат документ, че не съм извършила престъпления срещу държавата, кой обаче ще удостовери, че държавата не е извършила престъпления срещу личността ми ?!?
...е това е въпросът на деня - за престъпленията на държавата срещу човека - та те са на всяка крачка ...и дори не бих ги облякла в толкова префинена дрешка ...те са си чисто ебане /и не се извинявам/ - няма любовен акт ... налице е чиста проба лашкане на кухненския плот ...било с данъци, с такси, с цени на ток, вода и т.н. ... чиновниците по администрациите ни цакат не с топла, а с изветряла бира ... и тук не говоря за служителката в Общината, от която искаме скица или строително разрешително .../но за това по-нататък, когато има развитие на нещата - обещавам тогава свят да Ви се извие/...

* Та така де, тия дни ще проверявам дали съм се провинила пред държавата ...да се надяваме, че няма да излезе зайче от храстите :) ... /няма да бързам да си признавам, че не съм доволна от управляващите ... и то не толкова от управлението, колкото от малоумните им кадри и простотията, която сътворяват ...ама к`во да си признавам, те си ме знаят, а може и дори на отчет да ме водят :)

П.П. имам усещането, че май не ми обясниха правилно и  може би иде реч за престъпления извън страната ..., и така да е, няма да си изтрия поста :)

сряда, 13 юни 2012 г.

на чисто ...

... да ви се е случвало да се събудите сутринта и да поискате да започнете на чисто деня си ...не, да върнете времето, а просто да се завладени от мисълта как ще станете добри човеци ... ще се събуждате пет минути по-рано, за да имате достатъчно време за себе си, ще спрете да закъснявате за работа, ще изпушите една цигара по-малко с кафето ...

... ще теглите една звучна майна на онези, които Ви пречат, на всички, които непрекъснато мрънкат и се оплакват, но не правят нищо, за да променят нещата, на онези, които са готови и собствения си задник да оближат, само и само да са облечени във власт ...ако ще от тях нищо да не зависи ...

... ще започнете деня си така, че да имате цветни сънища, когато слънцето се скрие ...
... ще се усмихвате дори и с черния си дроб /"Яж, моли се и обичай"/...
... ще се носите плавно из облаците на ежедневието, ще сте над всичко, което се случва ...

четвъртък, 24 май 2012 г.

Носталгична ревност за 24 май

Да, ревнувам - не завиждам, а ревнувам ...защото днес подрастващите имат повече шансове да докажат себе си, отколкото имахме ние ...под "ние" имам предвид поколението, което завърши образованието си по едно никакво време, когато тотално се отричаше системата на миналото, когато свободата и демокрацията в училище бяха по-скоро слободия, когато още не се говореше за гражданско общество и когато наше задължение беше да ходим на училище, да изкарваме добри оценки и дотам ...малцина бяха учителите, които на едно с предмета си ни показваха, че ние не просто можем, а че трябва да развием самостоятелно мислене, като на големи хора, че имаме права, освен задължения и ни учеха как да ги отстояваме ...не ни показваха "а"  и "б", но окуражаваха всеки наш опит да се разбунтуваме срещу системата ...не си правете погрешни изводи - имаше тънка граница в отношенията ни с учителите, която не си позволявахме да прекрачим ...имаше го уважението и респекта /това не ни пречеше в голямото междучасие да търсим къде да се наврем, за да изпушим по една цигара - забележете - търсихме, къде да се скрием, а не като днес - демонстративно да пафкат пред входа на школото/...
Снимка:Кольо Панамски
Днес, децата - онези по-големите, които толкова бързат да навлязат в света на възрастните, са по-подготвени от нас ...Ние колкото и да искахме да знаем за живота, колкото и да се опитвахме да надникваме зад завесите, някак не ни се получаваше толкова добре ...Нямахме как да развием аналитичното си житейско мислене ...Немислимо беше да излезем от училище организирани, да прекосим градския площад и да застанем под прозорците на кмета, за да протестираме ...за вратата на двора на училището ...Сигурно сме знаели къде е сградата на кметството, но повярвайте малцина са били тези, които са знаели, кой е кмета ...
Не, че и днес няма такива, които не си товарят русите главици с подобна излишна информация ...


По този повод нещо весело ...
Отиват преди ден две ученички в Общината и казват на охраната: 
- Носим тук една покана за ......................, ама не го знаем този човек какво работи тук ...
- Ами кмет работи, отговаря дежурния на смяна .../ ученичките са от престижна гимназия/ 
Без коментар - добре, че не са изпаднали дотам да питат това "кмет" що е то?


... не го приемам за нормално ...все едно да живееш на село и да не знаеш кои са кмета, даскала и попа ...


"Всичко тече,  всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една река ...” , затова май е най-добре да си продължа по течението и да не се опитвам да вървя срещу него ...миналото си е минало, нека се насладим на настоящето и да се концентрираме върху бъдещето ...

/това обаче не може да спре сълзите в очите ми, когато някой отдава дължимото на деца и възрастни, показали, че знаят и могат .../ 

Честит 24 май!!! 
Искам да благодаря на всички, които през годините са ме мяркали на последния чин в класната стая, на които сигурно съм образувала нерви и които въпреки това са положили усилия да ме научат да бъда себе си, да отстоявам тезите си и да не позволявам да бъда смачкана!

понеделник, 21 май 2012 г.

ай стига курванлък

за или против :) проституция или курванлък
Ни съм за, ни съм и против проституцията, но я уважавам като професия. Понеже много филми съм гледала съм се убедила, че не е за всеки ...както не мой всеки да стане заварчик, така и не мой всеки да търгува с тялото си ..., а и то не е само това де ..изискват се и други умения...както и да е.
...курванлъкът обаче ми бърка в здравето - и то оня дето се води за "висш пилотаж" ... дето касае отношенията между хората и заемането на позиции в обществото ...тия дето се е...т за оня дет духа не ме касаят ...тяхна си е, да правят каквото си искат ..., но другите, другитеееееееее ме влудяват ... и в последно време направо ми идва да вия срещу луната ...то бива нагаждачество, то бива избиване на комплекси  - ама чак толкуз не бива ...к`ви сте вие бе хора - може ли да сте чак такива параноици и да виждате заговор навсякъде, където има двама с кафе и цигара ...е в такива моменти си задавам шибания въпрос - аз ли нещо не съм в ред или другите, и като гледам, че такива като мен не са мнозинство, стигам до извода, че май съм за институционализиране ....ша земе да се окаже права "героинята" в поста по-долу, че съм неуравновесена - хаха ...да си туря звънче, че да се пазят от мен ...

обреченост

ще закриват училище /ЗаКрИхА го/  ...във второто по големина село в страната - Айдемир ... до скоро силистренци се хвалехме, че е най-голямото, но последното преброяване промени ситуацията ...
... едно българско село ще остане без училище - до преди няколко години имаше две, остана едно ...сега и то е на път да последва съдбата на побратима си ...

... сигурно има ирония всичко това да се случва в навечерието на 24 май - Деня на славянската писменост и българската култура ... Празникът на учители, ученици, родители, просветители.

... обричаме сами съдбата си ... какво ще е бъдещето ни, когато тихомълком хлопваме портата на едно школо ...може и да има основания за това, защото няма деца и е трудно формирането на класове и въпреки всичко  някак не ми го побира ума да го правим без бой ... предали сме се ...приемаме случващото се вече като нещо нормално ..., защото не е първото училище, в региона, което си отива ...

... дали ще им се празнува след няколко дни? ..дали децата ще имат ищах да занесат цвете на учителката?

неделя, 20 май 2012 г.

Just life ...

Как ще се почуствате ако ви кажат, че сте неуравновесени ...?!

На мен ми идваше да избухна ...реших обаче да попитам какво разбират под неуравновесена - отговориха ми, че съм била емоционална и импулсивна ..а сега де?!
Нямам претенциите да съм психолог, ама и тя не е ..., но все си мисля, че между неуравновесеност и емоционалност, и импулсивност има разлика, и то не малка ...


синоними - ненормалност, лудост, налудничавост, невменяемост ...
в превод на английски - lack of balance; instability 

...никъде няма и помен от емоции, чувства и импулси ...

...а от този, който Ви определя като неуравновесен Ви зависи до известна степен бъдещето ... какво би си помислил човек на прима виста, ако чуе за някой, че е неуравновесен ...да не говорим ако чете доклад и в него на пет страници, пет пъти, се упоменава въпросната квалификация ... иде ти не само да си наденеш примката, ами и сам да си ритнеш столчето ...

... и после защо нещата не вървели, ми няма да вървят, когато всеки е специалист по всичко ...

... попитах психолога ...аз неуравновесена ли съм? - отговорът беше отрицателен ..., потвърди, че съм емоционална и импулсивна, както и че винаги разумът ми се намесва и ме предпазва от първични изблици /е понякога не успява :)/ ...разбрах за себе си, че съм реалист - с трезва и ясна преценка за собствените си възможности, за мястото си в обществото и изобщо ... 

... сбъркана ни е системата ..за пореден път се убеждавам ...
... ето Ви и още няколко умозаключения от "специалиста" по неуравновесеност - ако си регистриран в сайт за запознанства /с мойто слънце там се запознахме/ значи имаш проблеми и нещо не ти е наред ... ако си бил в армията по свое желание значи обичаш ограниченията и диктатурата ...ако повече от 15 години работиш в един бранш, една професия, но си сменял работните места - значи говорим за професионални лутания /а аз си мислех, че професионално лутане е ако един месец си сервитьорка, два месеца банков служител, седмица - хигиенистка и т.н./ ...

...и най-вече, ако имаш котка, значи обичаш животните ... това последното сякаш звучи най-адекватно :)

/бел.ред. - ако не ви ясно нещо, не се притеснявайте - повредата не е във вашия телевизор ...да е здраве само - ще ви се изясни/


неделя, 26 февруари 2012 г.

Просто да ни е!

...Хубав празник е днес - Сирни заговезни - ще искам прошка и ще дам такава, макар че, докато четох постове тук-там се замислих - да се спазва традицията е едно, но да чакаме цяла година, за да простим и да поискаме прошка не бива ...Макар че, като се замисля трудно човек признава грешките си ..., а би трябвало да го правим често, защото тогава става по-леко на душата, спират угризенията ..
Можеш ли да простиш, ако не можеш да забравиш?! - мисъл, която отдавна познавам и която на практика обезмисля всички съществуващи трактати по темата за Прошката ...Не познавам човек, който да може да забрави завинаги и напълно, нещо което го е наранило ... то е малко като доверието - изгубиш ли го веднъж, оставаш под подозрение за цял живот ...
И опираме до приказката от детството - лошата дума не се забравя никога, а думите са тези, които са най-големите носители на болката ...
.... и в крайна сметка изводът е???? - че е хубаво да поискаме прошка, заради вътрешния ни мир, че нямаме какво да крием и че сме си признали вината ...а дали ще получим ...няма значение дали ще е искрена - чистата съвест може би ще остане най-голямото ни богатство!

П.П.: Просто да ми е, че ме нямаше и нощеска установих, колко много неща съм пропуснала в блоговото пространство ...ма тъй е като няма време човек и веждите да си оскубе :)

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Пътят на възможностите ...и реалностите

... Колко дълъг е пътя от Книгата на възможностите до Книгата на реалностите?! Никой няма категоричност по този въпрос, защото за всеки е индивидуално.
... Да! Не подлежи на коментар, не подлежи на оправдания, не подлежи на стереотипи ...не се вписва в никоя от графите на т.нар. "данък обществено мнение" ...
.........................

...сдухвам се и то яко ... задръстила съм флашката с филми преплитащи в себе си кулинарна изтънченост и любовна магия ...върви после доказвай, че любовта на мъжа не минавала през стомаха :)
 ... след "Джули и Джулия" се метнах на една анимация за "Облачно небе и кюфтета" - доста храна имаше и към края на филмчето се чудех каква по-точно е поуката - тази, че ежедневието ни е подчинено на храненето и сме като един огромен чушкопек - зареждаме отгоре, и освобождаваме отдолу или пък другата за емоциите, които някак си се промъкваха между бургерите и спагетите -  емоции, които трябва да ни отворят очите и да проумеем, че няма никакъв смисъл да се правим на такива, каквито не сме, за да впечатлим някого - било то мъж/жена, шеф, колеги и приятели..., че трябва да сме самите себе си и да не тунинговаме нито външната, нито вътрешната си идентичност

неделя, 8 януари 2012 г.

Блогът

... мързелива неделя от където и да я погледнеш - изключвам от схемата приготвянето на закуска, обяд и вечеря ..то си е в реда на нещата ...пуснах си да гледам отново "Джули и Джулия" като оставим настрана кулинарното вдъхновение, си припомних защо си направих блог. Вярно, че моя датира от преди да гледам за първи път филма, но въпреки това има някои съвпадения в първоидеята.
...припомних си, че исках да имам местенце, където да пиша за всичко - за това защо съм весела или тъжна, за нервните кризи, за успехите и разочарованията у дома и в професията и т.н. ... местенце, което да си е мое ...далеч бях от това да се вълнувам дали ме чете някой, дали коментира, дали се съгласява с мен или ми противоречи ...а изведнъж се оказах в задънена улица щото видиш ли нямала съм била муза ...алооо, я да взема да се събудя ...това не е роман, нито е публицистична страница ...това е моят бял лист, на който мога просто да напиша "Майната му!" ..и да ми олекне - не е нужно да правя анализ на курса на долара ...
...припомних си и защо кръстих блога си C'est la vie - защото Това е животът!
... моят живот ...простичък и семпъл!

сряда, 4 януари 2012 г.

„Милионерски съпруги”

Е те такова животно не знаех, че има, но явно ги отглеждат в некой зоокът.
Стигнах до извода, че съм мазохист от класа – дай ми на мене риалитита да зяпам. И преди някой да ме е заплюл – с научна цел го правя, и друг път съм го признавала без бой.
Този път наказвам себе си с „Милионер си търси съпруга” – Ицо Стоте манекенки и куп джофри – с леки изключения.
За милионера няма какво да кажа – чуди се човека кой да му изхарчи парите /не се е обадил, не съм го уредила/.
Обаче за кифлите не знам дали цялото словесно богатство, което притежавам, ще ми стигне. То бива, бива ...ама дано мама им и тате им ги гледат и проумеят к`ви същества от третия вид са си чували.
Едната била принцеса – ниво над останалите, никога нямало да стане домакиня и да готви ...да не й пожелавали да става готвачка ...не съм злобарка, ама на „принцесата” искрено и лично и пожелавам потен таксиметров шифьор за половинка, дето да блъска с едната ръка по масата за салата и ракия, а с другата да цвъка с дистанционното, в търсене на поредното брилятно изпълнение на „стоичковците” от  „Скрита сила”-Мъдрево – например J
Папкало й се мусака с моркови – убу – нека е с моркови, ама как с едно кило картофи ще нахраниш ти десет човека. После се оказа, че на две кила картофи им мязали две пакетчета, от по 250 г, кайма-народна за принцеси, щото имало вътре подправки. Логиката признавам е жестока.
Та събрали те в една „пърфекТ хаус” вчерашни дрисли /пак казвам с леки изключения/ от по на двайсет + - години и очакват от тях да имат поведение на жени. Повтарям на жени, не уточнявам дали ще са добри домакини или не ...
Още не са му пораснали ...и то вече решило да слага силикон и да се тунингова ...
Не можело да чисти, не обичало да чисти ...Магазина бил евтин  ...туй 60 лева сметка ли било ...абе мале, да те хване човек и да те пусне на „сървайвър” с 300 кинта заплата, в панелка ...баси ..не ме яд, като имат кинти, да си ги харчат, ма да не ни правят на глупаци ..Фу!
Малко бой са яли тия деца – още нищо не видели от живота! За мен са жертва на родителите си – мечешка услуга е да им се поднася на тепсия всичко. Е, далеч съм от мисълта да ги оставят в нищета, ако имат възможности финансови... , но пък чак такава лиготия и глезотия не бива. Опитвам се да проявя разбиране – те са нямали и искат сега да задоволят децата си, но на какво ги учат?! Че утре, когато мама и тате ги няма – останалите ще са им длъжни ...
Не ангажирам никой с мнението си ...Тъпо и упорито ще изгледам предаването до края, да видя аз ще си тръгне ли Ицо Стоте манекенки с булка J
/като вица за бабата и дядото дето зяпали порно ...и дядото тръгнал да си ляга вече да спи, а бабето рекло ...аааааа чеки да видим дали накрая ша се оженят J/

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...