вторник, 2 октомври 2012 г.

Кога казваме „От мен да мине“?


От мен да мине? Честа практика май ни е … Да ни пита някой защо по дяволите не я изхвърлим от речника си тази реплика.
Та в нея са скрити една голяма част от бедите ни …да – точно така …от ежедневните ни беди – малките, големите, регионалните, националните, та дори и световните.
От мен да мине казваме на опашката, когато поредния галош реши да си направи експеримент с нервите ни и ни лепне етикета „лузъри”, като ни пререди. Ние премълчаваме – защо?! .. Защото не искаме да вдигаме скандал, да ставаме лошите, да ни помислят за нерваци и ред още причини си намираме, за да не потърсим правата си.
От мен да мине казвам всеки път, когато поискам сметката, а сервитьорката вместо да ми донесе касовата бележка, започва наум, пред мен да смята …”да видим сега – две кафета …аааа една сметана, …две води…лимон …” …и от устата й, измежду балончетата на дъвката й се проронва - четри и шейсе. Давам пет лева, но този път не казвам „От мен да мине” и търпеливо си чакам рестото, щото тя по никакъв начин не е заслужила бакшиша си.
Струва ми се, че „От мен да мине!” казваме и всеки път, когато дойдат избори … Отиваме, гласуваме, после псуваме …и до там …ограничаваме протеста си до споделяне на чужди мнения в социалните мрежи, без да спрем за миг, да помислим и да напишем онова, което НИЕ мислим в дадения момент.
Не си даваме сметка, че сякаш правим компромиси с всичко и всички около нас, с леки изключения, може би …
Всеки път се питам – Какво още трябва да ни се случи, за да спрем да се примиряваме. И тук не става въпрос само за политиката и за лумпените, които сме си избрали …
Не!
Трябва да спрем с компромисите в ежедневието си. Да спрем да си мислим, че една птичка пролет не прави …В крайна сметка става въпрос за нас самите – за нашите права, разбира се и задължения …за простичките неща, които биха могли да вкарат в правия път дори и световния ред.
Нека не минава от нас, когато кренвиршите са с изтекъл срок на годност, когато млякото е вкиснало, когато пред кабинета на „джипито” някой решава, че вие не бързате за никъде и може да влезе преди вас /нищо, че вие сте там от 6 сутринта/. Да не минава от нас, когато вживелия се в ролята на Шумахер мине през локвата и ни опръска, когато чиновника на гишето решава, че е хванал „дедовия” и че всичко му е позволено… важи и за всички, чийто заплати са от нашите данъци.
От мен да мине, може да кажете, само ако касае отношенията ви с любимия човек, но дори и тогава компромисите си имат граници.
От мен да мине …тц! Няма вече!


и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...