сряда, 18 септември 2013 г.

а може да ни бъде и цветно и лесно ...

А може животът ни да бъде цветен и лесен ...зависи само и единствено от нас ... Заети сме обаче с оцеляването, което вади на показ най-лошите ни страни ... от егоисти се превръщаме в егоцентрици ..., гледаме да ни падне сгода, за да натопим другарчето си, за да изплуваме ние като олиото над вода ..., слухтим, клюкарим, завиждаме ... не изпълняваме поетите си обещания и задължения /не изключвам и себе си от тази пъстра картинка/ ... вярно, не винаги сме водени от лоши намерения, просто не ни се получават нещата, така, както сме ги мислили - разбира се, това не ни оправдава, но пък заслужава разбиране ...
... губим приятели, доверие ... после полагаме неистови усилия, за да ги спечелим отново ...
... искаме да сме добри и да ни обичат ... всички го искаме, но не на всички ни се удава ...то пък и да ни обичат всички няма смисъл ... ще стане съмнително тогава ...
... та като казвам, че може да ни е цветно и лесно ще ви дам за пример Аквичка ... не съм вярвала, че може да съществува такъв оптимизъм, толкова простота в ежедневието, които да  правят човека щастлив и удовлетворен ...
... Отдавна не бях стъпвала при нея ... и съжалих горко за това ... зачетох се и останах без дъх ... сега знам, че ще отворя очи утре сутрин и ще погледна по друг начин на живота ... ще му се усмихна на въпреки и на напреки на камъните, които той хвърля пред каруцата ми ... ще се събудя силна и ще си припомня, че и аз го мога това - да се усмихвам и на малките неща ... и да си върна онези обичайни навици, които ми носеха радост ...

петък, 23 август 2013 г.

различни ли са децата

..яд ме е , и сигурно винаги ще ме е яд, на хора, които гледат и ще гледат на осиновените деца по по-различен начин ..сякаш са втора ръка ...
...сблъсках се, макар и по периферията с предразсъдъците още в началото ...и може би затова трудно забравям и не мога да преглътна селяндурските  опити за разсъждение ... 
... режим на хранене и сън, създадохме ние- родителите, ..., но ако питате хората ...детето ни има режим, щото идва от ДОМ ...
... ядем всичко, не сме капризни, дори и като количество могат да ни завидят ... ама не ни личи многу ... и това е така, защото идва от ДОМ, ако питате хората ...
... на другите деца "още на 8 месеца и хукват по 6 зъба отгоре", а на нас общо са ни 6 - два отдолу и 4 отгоре, но това е така, защото идва от ДОМ, ако питате хората ...
... и ако питате хората ...сигурно цял живот ако нещо не му върви на таман спрямо стереотипите, то причината ще е, защото идва от ДОМ ... , 
... а това, че край него има мама и татко, че има баби и дядовци, лели и чичовци, вуйчовци и стринки, които му даряват любовта си, така както е във всички нормални семейства, явно няма значение ...
... грейналите очички и слънчевата усмивка са доказателство за щастието му ..., защото ако едно дете не е щастливо и обичано, то няма да има толкова лъчезарен поглед, както НАШЕТО ... ... и това, че идва от ДОМ - няма значение за нормалните хора ... от значение е само за закостенелите и болни мозъци, за комплексарите и инфантилните ...

/всяка прилика с действителни лица е просто случайна/

вторник, 20 август 2013 г.

да се събудиш

да се събудиш като от зимен сън и да откриеш, че нищо вече не е същото ...
... слънцето свети по-силно, птиците чуруликат по-весело, вятърът брули лицето ти по-нежно, бялото в косите ти е по-бяло, но на теб не ти пука ...цветята са по-ароматни, а край теб щастието е сплело толкова силна сянка, че те предпазва от всичко, което може да скрие усмивката ти ...
 ... да откриеш, че все още има човеци ..., които носят в себе си много по-силен заряд, отколкото традиционно добрите хора ... едни такива обикновени, и в същото време толкова специални, че на моменти си мислиш, че сънуваш ... те ти подават ръката си в знак на приятелство и не искат нищо от теб ... усещаш, че можеш да споделиш с тях и да не те е страх, че ще те съдят ... напротив дават ти да разбереш, че всичко, което се случва е нормално ... и те като теб се учат в движение - учат се да бъдат родители ... 
 ... да откриеш, че нищо друго няма значение и че животът ти преди сякаш е бил нечий друг ... че ти самият си бил друг ... погълнат си от новото си АЗ  ... и се опитваш да изтриеш като с гумичка недостатъците от предишното ...
...  да откриеш, че самотата вече не е твоят най-добър приятел...
... да откриеш, че това, че си различен, не те прави по-слаб и не те кара да навеждаш глава ...

събота, 17 август 2013 г.

lost and found

Да загубиш и да намериш ... да си се загубил и да те открият ... 
Колко неща губим в живота си и колко от тях успяваме да намерим?!
Губим пари, приятели, доверие ... Губим приятели и хора, които обичаме ... 
за парите казват, че човек не трябва да се ядосва, защото се печелят ... Макар и трудно и с доста
висока цена печелим доверие, ако веднъж сме го изгубили, печелим и приятели, печелим и обич ...
Вярно най-лесно печелим омраза и завист, но и с това се свиква.
Казват, че каквото не ни убивало, ни правело по-силни ... Не е да не е вярно и това.
Трудно е обаче ако се загубим ние самите ... Тогава ни остава надеждата, че някой ще открие трошиците хляб, които сме напускали по дългата пътека през гората на душата си ... И колко време ще мине докато този някой разчете сигналът на морзовата азбука S.O.S. И дали самите ние ще намерим сили да се хванем за яката и да се издърпаме ..
Губим се, когато сме неразбрани, когато сме толкова свикнали с нещастието, че и когато го няма край нас ние полагаме неимоверни усилия, за да го открием и да си го прикоткаме ..., когато всяка сутрин се будим с мисълта, защо все на нас ни се случва ... вместо да отворим широко очи и да открием, че всъщност птичето е на рамото ни ...
И вековечната истина е една - избираме да се вайкаме ... дали е ген или манталитет, но се примиряваме ...
Примиряване се с несгодите и забравяме, че имаме избор - да се борим - за любов и щастие, за здравето и благоденствието си.
Никой не е казал, че ще е лесно ...

...търся и ще намеря
... губих, но ще спечеля
... открих те щастие неземно 
... ще те задържа, защото си вълшебно ...



четвъртък, 6 юни 2013 г.

тъга

Те са от едно друго поколение ... с големи сърца ...
научени да дадат ризата си, дори и да нямат втора ...
винаги съм се вглеждала в очите на хората, които срещам по улиците ...и съм откривала най-различни неща ...откривала съм радост, гордост, надменност, увереност, щастие ..., но все по-често откривам тъга ...особено по лицата на по-възрастните ...

вървят по улицата старец и старица ...излъчват достолепност, държат се ръка за ръка и крачат по централния площад ... мъката обаче прозира, очите им са влажни ...а те се опитват да я скрият ...

вървят сами ... срещам ги ден след ден и виждам как се усмихват, когато срещат млади хора и деца по пътя си ... усмихват се, но някъде дълбоко в гърлото им е заседнала буца ... защото техните деца и внуци са далеч - зад океана  ...задоволени са, не броят стотинките за хляб и лекарства, радват се на модерна техника у дома ..., но са сами ...няма кой да им отвори вратата ...

върви самотен дядо ... пристъпва едва едва - не е взел ни количка, ни кошче в магазина ... погледът му шари по рафтовете, преглъща и отминава ... дошъл е за бутилка олио, че е само 2,29 лв. ...воднисто е, ама нейсе, върши работа ...да си опържи тиган картофи или да чукне две яйца на очи ...размечта се май ... за бобеца му трябва - дето е от помощите на ЕС ...има достатъчно да изкара годината и да разнообразява с леща ... и макарони.

забрадка и халат от соц-а ...два бастуна и пазарска чанта, от там стърчи рецептурна книжка - дошла е датата е за лекарствата ...прегърбена женица от третата възраст се оглежда внимателно и пресича улицата - близката аптека е отворила вратите и я "подканва" да побърза ...дете в количка усмихнато крещи - от радост, че чува гласа си ...тя отминава и се подвръща, за да му даде бонбон, нищо, че то е още малко и не може да го изяде ...мама ще ти го направи на парченца и ще ти даде, казва бабата, погалва го по главичката и продължава по пътя си ...

всеки ден, всеки един от нас среща хора, които са тъжни ...и млади, и стари ... достатъчно е да им се усмихнем, щом не можем да им помогнем ...да им пожелаем хубав ден ... дори за миг, те ще почустват добротата, ще седнат на пейката в близката градинка и ще се потопят блаженно в спомените, когато са били млади, когато къщите им са били пълни, когато са имали другар до себе си, когато и те са подарявали частица от себе си на другите, на онези,  в чиито сърца е имало тъга ...

а аз пък си спомних за годините, когато бях чавдарче, когато с тимуровска команда навестихме едни баба и дядо, живеещи в нашия блок ...изтупахме чергите, пометохме и забърсахме праха от скрина ...изхвърлихме натрупаните вехтории и ...ядохме от най-сладкия мед на света...

сряда, 29 май 2013 г.

Турският език в училище ли е най-важния въпрос пред България?!



Мама му стара – дали ще бъде въведен турския език като образователна дисциплина в бг училищата ли е най-големият ни проблем не мога да разбера …
Поне ще научат литературен турски, а не този дето мяза на шльокавицата от социалните мрежи …
Турския етнос е признато малцинство у нас …, както имаме роми, евреи, арменци и т.н.
Против съм въвеждането като задължителна форма на обучение, но какво толкова ще стане, ако като свободно избираем предмет бъдат въведени всички тези езици …
Който иска да учи, както учим английски, френски, немски, испански, руски и так далее…
В същото това време надаваме вой, че асимилират българите в Сръбско и Македонско.
Не виждам и какъв проблем са петнайсетминутните емисии новини по държавните телевизия и радио …повече ме дразнят сериалите, и то не защото са лошо скалъпени, а защото се нароиха като гъби след дъжд – то боб, боб …ама и фасула писва. /поне учат на морал и ценности, за разлика от треторазрядните екшъни и компютърните игри пълни с кръв и насилие/ ..
Та пак да питам това ли е най-големият проблем на страната ни, че сме се хванали за него …
Хората се чудят как да осигурят на децата си хляб, ние сме тръгнали да пълним интернет форумите  с вопли  …
Турският и другите езици в училище няма да ни надянат фесове и шалвари … ние отдавна сме се издокарали с тях и виновниците са тия, които позволиха създаването на етническа партия в България … и моля без оправдания, че имало българи-членове …

Ако ще говорим за проблем …проблем е, да заредиш гориво на бензиностанция в населено място с преобладаващо население от съответната етническа група и когато влезеш да платиш да ти кажат цената на език, който ти е непознат, а след това да те погледнат обидено, че не си ги разбрал, така че чак да се засрамиш .... Е това е проблем … и виновни за самочувствието им не са новините на турски, а фактът, че имат партия, която се грижи за интересите им …

Що нямаме ние самочувствие, що си даваме четирибуквието на тоз и на оня, щото още не се появил някой, който да защити нашите права и свободи на български граждани …
Щото всеки изкачил се по стълбицата отдавна е забравил откъде е тръгнал … кога станаха коминочистачи, кога им почерня гъза …

Предател бил Волен Сидеров …сигурно е така, погледнато от камбанарията на онези, които са гласували за него …
Ама нали в крайна сметка сме ги избрали, за да ходят на работа, а не да „създават” събития, че да ходят камери и микрофони подире им…

А правителството  - бали мама му … тоз бил такъв, оня – онакъв …, били …то всеки е бил някакъв …по-важното е какви ще са сега, докато управляват - не възлагам надежди, за да си спестя нови разочарования  - тези досега мисля, че са ми достатъчни …

петък, 17 май 2013 г.

моят ден

Моят ден започва с усмивка, която ме кара да забравя, преди да съм си спомнила, за неволите, които ме очакват през деня ...
Моят ден започва с глас, който ме понася на крилете на щастието и ми дава да разбера, че мечтите се сбъдват ..
Моят ден започва с поглед, в дълбините на който откриваш, че ти си прозорецът към света, който й предстои да открие ...

Моят ден започва и разбирам, че не искам никога да свършва ...

събота, 11 май 2013 г.

Hi!

Здравей, приятелко ...!

Да точно ти, дето си далеч от мен! Няма те и няма с кого да пия кафето си ...Вярно има много други, с които да го правя, но онова с теб беше по-специално.  Пиехме го или у нас, или у вас, или на близкото до хранителния магазин кафене ... Говорехме си винаги за едни и същи неща ..., но никога не ни омръзваше - оправяхме политиката, колегите, общите ни приятели, мъжете и техните навици и други подобни. Обменяхме рецепти, тествахме резултатите и правехме планове за менюто за следващия ден. Когато ме болеше глава ти се обаждах, защото ти си вълшебница и ме лекуваше от разстояние .. Достатъчно беше да те помоля просто да си помислиш за мен с добро и ми олекваше. Дори и сега, когато си на хиляди километри, усещам, кога присъствам в мислите ти.
Ние сме различни, не си приличаме по нищо и в същото време се разбирахме прекрасно. Минаха години от първата ни среща, в офиса ...приятелството ни обаче прелетя границите на служебните отношения и не им позволи да помрачат онова, другото, извън професионалната ангажираност.
Липсва ми бърборенето, липсва ми дори мрънкането ти ... липсва ми и това как  се заричаше, че утре ще направиш едно или друго ...в посока своето личностно израстване ...и го правеше, макар и не от следващия ден :)
Няма кой да ми дава тон в чистенето на прозорци или прането на пердета ..:)
Далеч си, а аз броя дните до завръщането ти ....., за да те прегърна и да ти кажа на живо, че ми липсваше през почти цялата една година ...от както те няма.

Събота сутрин - като на кино

Живеем живот като на кино ... Дните и часовете ни до голяма степен са подвластни на сериалите от телевизионния екран /колкото и да не си го признаваме/ и малко или много откриваме себе си в героите и ситуациите, само дето почти никога, в реалния живот, развръзката не е като на екрана.

Събота сутрин. Героинята става рано, преди мъжа и детето, оправя личната си хигиена, гримира се, за да е красива той като се събуди ... Включва лаптопа и зарежда топла чаша капучино до себе си. Задължително с премрежен поглед пали цигара и от гърдите й се отронва дълбока въздишка ...

Въздиша, защото иска да е на самотен остров ... поне за ден. Стъпалата й да оставят следи по горещия пясък, а по тялото й да има капчици морска вода ... вятърът да развява косите й, а слънцето да искри в очите й.

Иска да е в Ню Йорк и ... да е част от групичката на Кари Брадшоу ... Винаги е имала приятели и близки, и по-далечни ..., но никога не е било като при  Саманта, Шарлот, Миранда и Кари ... приятелство с установени традиции за закуска, обяд и вечеря, за делник и за празник, за радост и утеха ... не че е не имала толкова близки приятели, нооооо живия живот някак си праща всеки в отделен коловоз ...

или пък ... с "Приятели", с които да е изживяла младежките си години ... толкова щуро, че да ти се иска да напишеш сценарии ... , за да докажеш, че приятелството между мъж и жена е възможно ...

Дори й се искало да живее на Уистерия Лейн , защото отдавна комшулука не е това, което беше ...

... Събота сутрин ...цигара догаря, последна глътка от капучиното с аромат на ванилия ...време е да направи закуска - за големия и за малкия човек у дома, а след това да пусне "Пенка" да върти ...

Тя е доволна ...събуждането й преди всички не е било напразно ...десет минути, които ще оцветят денят й .... ще се усмихне и ще продължи напред в нейния собствен сериал ..., в който сама пише репликите си - ден за ден :)

вторник, 23 април 2013 г.

5 лева

Намерих 5 лева в магазина и ги взех. Реших, че са ми късмет. Огледах се и не видях някой да си ги търси. Купих памперси на малката, за седмицата. Излязох и ми стана криво за този, който ги е загубил. Знам как бих се почуствала аз, ако ми се случи на мен. Дали са били последните му пет лева или пък пет от многото ...няма значение. Със сигурност  е имал планове за тях - кисело мляко или пържоли ...
Да беше портфейл щях да го оставя на касата, както си е с пълнежа, но беше просто една червена хартийка ...
В целия ми живот това е втори или трети случай, в който намирам пари ... не знам дали му се казва късмет на това... и дори смешно да звучи, точно в този момент имах нужда от него ..., но ми е малко чоглаво ... дали ще ми мине?!

петък, 19 април 2013 г.

make a wish

не съм професионален фотограф, нямам и претенции за такъв ...не разбирам почти нищо от настройките на апарата ...усещам обаче ако се скапе нещо, но намирам, кой да ми го оправи ...аз просто щракам ..ей така за удоволствие ... създавам си спомени ...
спомени за морето и пясъка, за лалета и момини сълзи, за мен и хората, които обичам ... спомени за това какво и къде съм видяла и т.н.
...от няколко месеца почти всеки ден създавам спомени, които запечатват всеки миг от порастването на нашето слънчице ...
...винаги обаче съм имала желание да запечатам на кадър глухарче ..., готово всеки миг да полети и да отнесе в пространството моето желание ...
сбъднах си го ...ето го - пожелайте си и вие нещо и нека се случи!

/а аз си пожелах още много петилетки да изкара моето семейство - днес отметнахме и първата петица от подписаното ни съжителство :)/

четвъртък, 4 април 2013 г.

сънища

сънувам всяка нощ ...почти винаги цветно и в 3D ...
                    сънувам, че се нося на крилете на птица и обикалям из далечни страни ... 
сънувам поля с незабравки ...сънувам панди ...
                                                                             сънувам усмихнати хора ...
сънувам приятели ..., сънувам реки, сънувам водопади ...
                                сънувам, сънувам, сънувам ...
сънувам розови облаци ...и море от портокали ...
                                                                             сънувам Манхатън и Пето Авеню ... 
сънувам поклащащи се бедра в ритъма на самба ...
                           съну вам Африка и крокодили, сънувам прашни улици и крави в Индия ...
сънувам, сънувам, сънувам ...
                                сънувам полярни мечки и "Кока-кола" ...
                            сънувам холандски лалета ...сънувам палми на тропически бряг ...
сънувам, че искам да избягам от себе си ....да намеря другото си "АЗ",  
                                                                                   онова, което е по-добро от мен, което не знае що е болка, 
на което още не са му опърлени крилата от реалността ...
онова "АЗ", което няма да наранява хората, които обича, 
което ще може да им даде повече щастие ...

неделя, 17 март 2013 г.

Прошката

Преди дни душата ми бе докосната от думите на  протодякон Любомир Братоев, че не може да има прошка, ако няма разкаяние ...
Замислих се за всички онези, които в навечерието на големи християнски празници посещават българската православна църква, за да запалят свещ и да измолят прошка за греховете си ...Замислих се и за онези, които се сещат да се помолят на Бог, тогава, когато стане напечено ... и за другите, които казват "Прости ми!", но дълбоко в душата си не изпитват и грам вина за това, което са сторили или казали някому.
Вие от кои сте?!
Прощавали ли сте без да ви искат прошка ... ?! Прощавали ли сте, без да вярвате!
Прощавали ли са ви?

Ще поискаме днес да ни простят, ще простим и ние! И така до догодина ... до следващата Сиропустна неделя ... Ще имаме цяла една година на чисто ... Време в , което да натрупаме разочарования и да провокираме такива ...
А след това отново ще обърнем белия лист и ще се залъгваме, че щом Бог прощава, значи и човекът може  ...
Не е ли по-лесно да се опитаме да бъдем добри и да не нараняваме ближните си, а и далечните си ...вместо да разчитаме на единия ден в годината, когато с две благи думи ще измием ръцете и душата си?!
Да простиш е божествено, да се покаеш е човешкото ...Нека да бъдем първо човеци и да признаем греховете си, да се поучим от тях, а след това да се устремим към Бога ...Той ще ни подаде ръка и ще направи пътя ни по-лек!
Просто да ви е!!!

вторник, 5 март 2013 г.

К`во прай малката?!

Абе тоя народ съвсем се слуди - нон стоп някой пита - К`во прай малката? - ама това е всеки ден, да не кажа на всеки час ..
Чак понякога се изкушавам да отговоря кратко, точно и ясно - спи, яде и сере ...
Е вярно, че не прави само това - плаче, смее се, играе, търкаля се ...пее и говори на нейния си език ...ама това го правят всички деца на тази скромна възраст /7 месеца/. 
Още не е тръгнала на уроци по пиано или балет ...
Не се е научила да чете и да пише, за да носи двойки и забележки,че не внимава в час ...
Дай Боже живот и здраве и това ще стане, но на този етап все още възможностите са съвсем скромни :)

Да не говорим, че ако ме видят на улицата без нея ...и питат стреснато, ами къде е ...ми къде може да е ...явно е, че не е с мен ..значи си е у дома ..., а още повече се шашкам като ме питат "Кой я гледа?" ...ами ако не е баща й ... ще е баба й ...едва ли сме я оставили да я варди котката ...


Виновни са, защото нищо не направиха, за да накажат виновните


В последните дни и седмици се случват разни неща в страната ни, които ме карат да си мисля, че българският лъв най-после се е събудил от последната си дрямка. Последно така се е вълнувал народът наш през далечната 1997 година, а по-преди това през 1989 година, когато с гръм и трясък падна комунизма. Така падна, че още не можем да разчистим след него.
Отново настана време, в което започнахме на глас да говорим за нещата от живота.
Мандат след мандат избирахме все „нови” лица, в очакване всяко от тях да е баш Месията и все нямахме късмет.
Последния дори взе, че си повярва, че друг като него няма и с това си докара като че ли най-много главоболия.
Забрави, че когато се бореше за народната вяра и глас размахваше пръст срещу предшествениците си, заклеймяваше престъпленията им и спечели човеците, защото им говореше не само това, което искаха да чуят, но и на език, който можеха да разберат.
Забрави и още нещо! Забрави, че е човек, смъртен като всички останали!
Аз не търся вина в правителството, че нещо се е случило преди управлението на ГЕРБ!
Аз търся вина, че това правителство не направи нищо, за да потърси сметка от преждеуправляващите. Омръзна ми само да слушам, че ония преди тях са виновни. Като са виновни, защо нищо не направихте, за да им потърсите сметка, за да ги накажете. Нито на централно ниво, нито на местно ниво е потърсена отговорност за положението, в което се намира страната ни, в което са градовете и селата ни. Само чуваме виновен е този или онзи. Ние знаем това. Но не е достатъчно да го знаем. Не искам да ме управляват БСП, ДПС АТАКА и разни лумпени. Но не искам и ГЕРБ да ме управлява, ако няма да зачита достойнството на обикновения български гражданин.
Не искам да вярвам, че протестите са режисирани от ГЕРБ и че всичко това с оставките и служебните правителства е генерална репетиция за театралната премиера за следващите четири години ..., защото ако е така ...признавам им актьорския талант.
България помни много по-жестоки протести и гражданско неподчинение, които предизвикаха политическа криза преди има няма 16 години.
Протестите през последните дни са сравнително безобидни на фона на миналите ... така че, не мисля, че оставката беше подходящо решение. Или стана малко като при децата - сърдити сме, че ни се карате, затова на ви куклите, дайте си ни парцалките.
Г-н Борисов, не Ви отива да сте обиден на народа. Ние сме тези, които имаме право да ви се сърдим.
Аз гласувах за ГЕРБ преди четири години!
/И да вярвате, и да не вярвате това е истината!/
Гласувах, защото нямаше друга алтернатива за мен. И аз се поддадох на харизмата на водача и на уверенията, че к`вото е било, няма да бъде повече!
Допуснахте вашите хора да правят същото, като онези преди тях, но още по-нагло и безогледно, а ви повярвах, че няма да има шуробаджанащина и че няма да има корупция!
По-важното е, че повярвах или исках да вярвам, че ще има разумно управление пропито от уважение и зачитане правата на ЧОВЕКА.
Не оспорвам реформите в икономиката и финансите, в здравеопазването и образованието /не че няма какво да се каже/.
Оспорвам отношението на властимащите към останалия български народ.
Не можах, а и още не мога да приема, че един човек, който бе начело на една държава си позволи да коментира, че сме некачествен материал, пращаше ни да садим картофи и да ставаме овчари… ами тогава за чий са ни магистралите, спортните зали, и разните други екстри дето ги откривате с рязане на ленти ...да отиваме на село целокупно и да запрятаме ръкавите.
Китай ще са първенци с ориза, ние ще ги гоним по добив на картофи.
Обидно ми беше и ми е, и не защото има нещо лошо в отглеждането на картофи или в пашата на овце, а защото да говориш гаче си БАЩИЦА, ми дойде в повече.
Говорене изпълнено с арогантност, което продължи до последно.

събота, 9 февруари 2013 г.

What's up people?

What's up people?
Четох статус във ФБ, че хората в България изведнъж са станали тъпи ...
Дали е изведнъж ...
Не мисля ...
Нищо не може да се случи изведнъж - още повече пък в България ... тук всичко се точи с години ... навива се на вилицата като спагети - единственото нещо, което сякаш се случи по-бързо бе крайното обедняване на едни и забогатяване на други ...всичко останало е девет дена път с камили ... най-паче реформите в една или друга сфера ...
горе.долу така стана и затъпяването ни ..., за да достигнем до момента, когато човекът-слънце признае на глас, че видиш ли ти те ХОРАТА били му усетили потенциала и затуй са го сложили под наблюдение, тогава, когато той бил охранител ....
Много филми е гледал чилякът, само дето на нас отдавна ни свършиха пуканките и вече не ни е смешно.
По-лошото е, че поведението му е заразно за почти всички нива на властта у нас - управляващите ни не търпят как да е критика и не приемат "такова отношение". Няма начин и да не сте забелязали синдромът на нещата, които се случват за първи път ... Да - за първи път ни пращат да ставаме овчари и да садим картофи, за първи път вместо ние да искаме извинение от ТЯХ, те искат от нас ..., за първи път се оплаква някой и от лошия ни човешки материал ...
Що за наглост трябва да носиш в себе си, за да не виждаш гредата в собственото си око и да търсиш треските в чуждото ...
То, това последното важи и за всички останали, които вече повече от 20 години кръжат около кацата с мед ...
Тъпи сме станали изведнъж ...вярно е, че сме тъпи ...затъпяваме от 1989 година насам - бавно, но славно.
Такива им трябваме ...така сме им полезни ...и на големите "играчи", и на дребните.
Чакахме "месията" и той дойде през 2001 година ... Не останахме доволни. Другия се появи 8 години по-късно ..., пак не сме доволни /то как и да бъдем/ ...
Тази година "спасителите" като че ли ще са повечко ...все такива, които до вчера бяха на хорото, но "прогледнали" да грешките и решили да опитат танцовите стъпки, но със собствена хореография. 
Те ще оберат гласовете на разочарованите - така си мисля аз - ...ще се объркат доста сметки ... и ще се лишим от възможността да имаме ЕДИН ВЕЛИК начело - току виж било и за добро ...
Страх ме е обаче да не достигне затъпяването ни своя кулминационен момент през лятото - щото още четири години изпълнени с "родолюбиво" отношение на управниците към избирателите ще ми дойде в повече ...поведение, което унижава и те кара да се чувстваш по-тъп, отколкото си ...
И тогава няма да ни остане нищо друго освен да цъкнем ТВ-то на чалга-канала, да си налеем една студена ракия и да заръбаме зелените краставици ...в очакване да дойде краят на простотията. 


неделя, 27 януари 2013 г.

Референдумъ!!!

Денят е вече към своя край ... Първия демократичен референдум ...за мен не е такъв ... Не отидох да гласувам. Признавам, че до последно нямах яснота по въпроса - дали да е ДА или НЕ ... Изневерих на себе си, защото винаги съм била ЗА гласуването и упражняването на правото на избор.
Годините обаче са живото доказателство, че в същината си изборният процес е доста далеч от него ...изборът и правото ни да направим такъв ...
Защо референдум по въпросите за ядрената енергетика, а не по проблемите в здравеопазването, образованието, социалната политика ... нима там нямаме право да кажем какво искаме и с какво не сме съгласни ...Да, вменили сме права на управляващите, след като сме ги избрали, но това не ни гарантира защита на интересите. Кое ме кара да мисля така ли? Ами огледайте се и си задайте въпроса - колко от хората, които познавате живеят добре ... Колко от хората, които не познавате са доволни и щастливи от битието си... И после защо съзнанието ни било такова ... Ами криво да седим, право да си говорим - едното се върти около другото ...Като имаме на масата пръжки с лук ..или само лук ...ще слушаме чалга и ще лочим домашно вино, а в по-кофти варианта ще е наливно от близкия хоремаг ...Ако за вечеря сме сервирали бьоф Строганов и го поливаме с отлежало "Бургундско" и темата на разговорът се върти около индекса Даун Джоун, то е нормално за фон да звучи Монсерат Кабайе. 

Идеи за въпроси, които да бъдат поставени на вниманието на народа под формата на референдум бол - всеки средно и не дотам средно интелигентен българин би могъл да изброи минимум пет. Приемаме, че не влизам в тази класация, затова няма да посоча нито един - убедена съм обаче, че докато четете ще маркирате наум своите ...

Дали Кралят на клошарите Дитрих ІІ се вълнува от това, което се случва днес - едва ли - хора като него живеят ден за ден - и не само те ..... Колцина знаят какво ще сложат на децата си, на масата за ядене, в следващите пет дни?!

Съмнявам се само аз да виждам мизерията, която ни заобикаля. Но това, че я виждаме не топли никого...
Отдавна никой не играе по правилата - на нито едно от нивата на властта ... случва се да ги заобикаляме дори и в отношенията си с най-близките ...в името на оцеляването ...Още не достигнали до там да си захапем гръкляните, но ако така я караме и този ден няма да се окаже толкова далечен.

Трупаме гняв ... , но още колко ще продължи това ...къде ни е точката на кипене ...? Тази на министър-председателя я видяхме - не заслужавал да му пращат кромид лук и искал ад му се извинят - нямала пари жената, ама имала пръстени ...има, и те пръстените са на годините на децата й сигурно ...от онова време, когато родителите ни работеха, получаваха редовно заработеното и имаха съвсем различен стандарт на живот ... то малко работата като тази на пенсионерите, според които щом си купуваш кренвирши и майонеза, значи имаш пари ...а че не е ясен произхода им е отделен въпрос ... и не им идва наум, че кренвиршите са храна за бедните, защото килограмът на най-евтините е под 4 лева, но с него могат да запълнят стомасите си поне два дни ..., че и повече ...

... е за това трябва да има референдум - за стандарта на живот ... - да го определим, чрез всенародно гласуване ... да възложим изпълнението му и да имаме право да сменяваме ония дето не се справят ...

Имаме право да избираме депутати и кметове, а нямаме право да ги наритаме ако гафят ден след ден ...., че чекаме 4 години, за да им видим лъснатите дирници ...
Всеки човек носи кармата на своя род ..., плаща за греховете на дедите си, както и за своите собствени ...не е длъжен обаче да плаща и за чуждите ...
Политиците обаче трябва да са наясно, че когато избират трънливия път на властта поемат на плещите си отговорността не само за собствените си джобове, но и за рахатлъка на хората, които са ги проводили ... , както и че, ако не на този свят, то на оня ще им откъснат касовата бележка и ще трябва да си платят ....така, както плаща всеки един от нас - за тях със 100 % лихви!

Аз не гласувах с ясното съзнание, че направеният от мене избор няма да е само за моя сметка!

петък, 25 януари 2013 г.

Смяна на платната

Смяна на платната ... не! не става въпрос за филма със Самюел Джаксън и Бен Афлек ...а за смяната на платната в собствения ми живот 

До вчера разполагах с времето си. Разполагах със себе си и живота си. Днес вече не е така. Не държа руля и не мога да указвам посоката. От мен е само силата, с която да се задвижи галерата на ежедневието ми. Аз съм роб и съм вързана за греблата. Роб съм, но доброволен. Сама съм избрала това.
Когато една жена иска да стане майка и е на път да го стори, в 99 % от случаите, тя разполага с девет месеца, по време на които се настройва психически, физически и всякак си, за това, което й предстои... Тя е наясно, че с всеки изминал ден графикът й се променя. Че няма да има време за спонтанни кафета и сладки раздумки, че от кутия цигари на ден, ще достигне до кота 0, че вече няма да може да прекарва толкова време заседнала на лаптопа, сърфирайки къде ли не ... Както и че понякога няма да има време да приготви нещо вкусно на любимия, защото ще е заета да прави супа и да пасира пюре за малкия човек. 
Тя знае, че сутрин преди да влезе в банята, за да придобие човешки вид, ще трябва да ГО нахрани /него - малкия ГОЛЯМ човек/, да му смени памперса и дрешките ... Знае, че ще трябва да е край него, да си играят заедно, да си гукат лигаво и най-вече, че ще трябва телефонът й да премине в режим безшумен, защото ще е кофти, ако звънне точно когато бебокът е заспал. Вярно. Не всичко може да се научи през тези девет месеца ...но при всички положения се достига до етап на една предварителна нагласа ...

Когато обаче до вчера си чакал само някой да ти свирне, за да хукнеш нанякъде ..., а от следващия ден се закотвяш у дома и излизането ти навън зависи от времето дали е подходящо за разходки - е повече от ясно, че ще почустваш умора ... Да! Тя, умората е онези, които ти носят удовлетворение от стореното, но така или иначе е умора. умора, която ти дава да разбереш, че си се променил. Уж си ти, но някак друг. Преминал си в другата лента за движение, онази в която препоръчителната скорост е 50 км/ч, а не доскорошните 120 км/ч ...Вече си в населено място - място, където важният рядко си ти!
Наближава обяд. Ти си още по пижами, защото ТОЙ, малкият Голям човек е заспал преди малко... в мивката има чинии от вечерята, много важно ...:) използваш времето, за да изпиеш чаша какао /отдавна не пиеш кафе, дори вече и безкофеиново/ и да запалиш цигара, докато разглеждаш кой от какво се вълнува в социалната мрежа .../не бързаш ...ще стигнеш до мивката при следващото заспиване/ ...това са твоите 60 минути ...използваш ги максимално, защото не е ясно, кога ще им дойде времето на следващите :)
Вдишваш дълбоко цигарения дим ...и си даваш сметка, че няма нищо лошо в това, че си сменил платната, напротив ...така ще имаш повече време да разгледаш пейзажа и да отсееш ценното и красивото!

петък, 4 януари 2013 г.

Мляко с какао по никое време

"По никое време, по никое време живеем живот колело, по никое време, по никое време се ражда добро или зло .."

... страхотна песен беше това в изпълнение на Ивелина Балчева ..от далечната 1995 година - няма я обаче никъде из интернет пространството ..или поне аз не успях да я открия ...

... мина полунощ ...и вече сме в графата нов ден, нов късмет, то така бяхме и в понеделник - нова година, нов късмет ...а дано ...

... не съм си правила равносметка за старата година  - имам добри попадения, имам и фалове ...кой ли няма ...
... не съм писала и писма за подаръци до дядо Коледа .., никога - нито като малка, нито като голяма ...то подаръците винаги се криеха у дома - проявяваха страхотно старание нашите, но ги надушвах отдалеч ...ама нали съм добро дете си мълчах и се правех после на изненадана ... наскоро си спомних за дена ходеща кукла, която майка беше скрила в гардероба - четирикрилен с надстройка ..помня и зеления обръч зад канапето ...

... но подаръкът, който получих тази година - месец и половин преди Коледа няма да забравя никога ...никой у дома няма да го забрави, сигурна съм, че ще го помнят и приятелите ми - онези истинските, които знаят, че имат своето място в сърцето ми ...

... подаръкът нямаше панделка, но беше с пухкави бузки и с черни като маслинки очета - любопитни и искащи да видят всичко ...

... да ...подаръкът си има име - Яна-Мария и е вече на 5 месеца ...дар, който чакахме отдавна ...
да - искам да крещя от щастие и искам целия свят да знае за него - не искам да го крия, не искам да е тайна, не искам да ми е кофти, а хората да шушукат ...не - искам всички да знаят ..., защото не сме сторили нищо лошо ... даден ни бе шансът да имаме дете, а едно дете да има родители и ...по дяволите - майната им на всички стереотипи, скрупули и разни други остарели норми на поведение...

... знам, че хората ще говорят и че нищо няма да може да затвори устите им ...ами като им е скучен живота нека говорят ...

... но пък ми беше кеф, че познати и непознати приятели ни поздравиха и се радват заедно с нас - на тях искам да кажа, че няма нужда да ни се възхищавате и да ни казвате, че сме проявили смелост - за нас това е нещо естествено и  просто имахме късмет да стане по-бързо, отколкото сме го очаквали ...

промени се всичко ...промени се животът ни ...и сякаш не чувствам да ми е зле от това :) ...и странното е, че сякаш цял живот съм го правила ...да сменям памперси, да приготвям шишета с мляко, да пазя тишина, да спя дълбоко и в същото време да чувам и на сън дишането до мен ...за разлика от другите не съм тренирала девет месеца за това, не съм чела дебели книги ...и какво от това ...сякаш винаги съм го знаела ...

и сега стоя, пия мляко с какао и тегля чертата ...на старата година -  тя беше тук, остави своята следа и си отиде ...дойде новата ...за да ни бележи по свой си начин  ... 





и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...