C`est La Vie

А може животът ни да бъде цветен и лесен ...зависи само и единствено от нас ... Заети сме обаче с оцеляването, което вади на показ най-лошите ни страни ... от егоисти се превръщаме в егоцентрици ..., гледаме да ни падне сгода, за да натопим другарчето си, за да изплуваме ние като олиото над вода ..., слухтим, клюкарим, завиждаме ... не изпълняваме поетите си обещания и задължения /не изключвам и себе си от тази пъстра картинка/ ... вярно, не винаги сме водени от лоши намерения, просто не ни се получават нещата, така, както сме ги мислили - разбира се, това не ни оправдава, но пък заслужава разбиране ... ... губим приятели, доверие ... после полагаме неистови усилия, за да ги спечелим отново ... ... искаме да сме добри и да ни обичат ... всички го искаме, но не на всички ни се удава ...то пък и да ни обичат всички няма смисъл ... ще стане съмнително тогава ... ... та като казвам, че може да ни е цветно и лесно ще ви дам за пример Аквичка  ... не съм вярвала, че може да същест...

..яд ме е , и сигурно винаги ще ме е яд, на хора, които гледат и ще гледат на осиновените деца по по-различен начин ..сякаш са втора ръка ... ...сблъсках се, макар и по периферията с предразсъдъците още в началото ...и може би затова трудно забравям и не мога да преглътна селяндурските  опити за разсъждение ...  ... режим на хранене и сън, създадохме ние- родителите, ..., но ако питате хората ...детето ни има режим, щото идва от ДОМ ... ... ядем всичко, не сме капризни, дори и като количество могат да ни завидят ... ама не ни личи многу ... и това е така, защото идва от ДОМ, ако питате хората ... ... на другите деца "още на 8 месеца и хукват по 6 зъба отгоре", а на нас общо са ни 6 - два отдолу и 4 отгоре, но това е така, защото идва от ДОМ, ако питате хората ... ... и ако питате хората ...сигурно цял живот ако нещо не му върви на таман спрямо стереотипите , то причината ще е, защото идва от ДОМ ... ,  ... а това, че край него има мама и татко, че има баби и ...

да се събудиш като от зимен сън и да откриеш, че нищо вече не е същото ... ... слънцето свети по-силно, птиците чуруликат по-весело, вятърът брули лицето ти по-нежно, бялото в косите ти е по-бяло, но на теб не ти пука ...цветята са по-ароматни, а край теб щастието е сплело толкова силна сянка, че те предпазва от всичко, което може да скрие усмивката ти ...  ... да откриеш, че все още има човеци ..., които носят в себе си много по-силен заряд, отколкото традиционно добрите хора ... едни такива обикновени, и в същото време толкова специални, че на моменти си мислиш, че сънуваш ... те ти подават ръката си в знак на приятелство и не искат нищо от теб ... усещаш, че можеш да споделиш с тях и да не те е страх, че ще те съдят ... напротив дават ти да разбереш, че всичко, което се случва е нормално ... и те като теб се учат в движение - учат се да бъдат родители ...   ... да откриеш, че нищо друго няма значение и че животът ти преди сякаш е бил нечий друг ... че ти самия...

Да загубиш и да намериш ... да си се загубил и да те открият ...  Колко неща губим в живота си и колко от тях успяваме да намерим?! Губим пари, приятели, доверие ... Губим приятели и хора, които обичаме ...  за парите казват, че човек не трябва да се ядосва, защото се печелят ... Макар и трудно и с доста висока цена печелим доверие, ако веднъж сме го изгубили, печелим и приятели, печелим и обич ... Вярно най-лесно печелим омраза и завист, но и с това се свиква. Казват, че каквото не ни убивало, ни правело по-силни ... Не е да не е вярно и това. Трудно е обаче ако се загубим ние самите ... Тогава ни остава надеждата, че някой ще открие трошиците хляб, които сме напускали по дългата пътека през гората на душата си ... И колко време ще мине докато този някой разчете сигналът на морзовата азбука S.O.S. И дали самите ние ще намерим сили да се хванем за яката и да се издърпаме .. Губим се, когато сме неразбрани, когато сме толкова свикнали с нещастието, че и когато г...

Те са от едно друго поколение ... с големи сърца ... научени да дадат ризата си, дори и да нямат втора ... винаги съм се вглеждала в очите на хората, които срещам по улиците ...и съм откривала най-различни неща ...откривала съм радост, гордост, надменност, увереност, щастие ..., но все по-често откривам тъга ...особено по лицата на по-възрастните ... вървят по улицата старец и старица ...излъчват достолепност, държат се ръка за ръка и крачат по централния площад ... мъката обаче прозира, очите им са влажни ...а те се опитват да я скрият ... вървят сами ... срещам ги ден след ден и виждам как се усмихват, когато срещат млади хора и деца по пътя си ... усмихват се, но някъде дълбоко в гърлото им е заседнала буца ... защото техните деца и внуци са далеч - зад океана  ...задоволени са, не броят стотинките за хляб и лекарства, радват се на модерна техника у дома ..., но са сами ...няма кой да им отвори вратата ... върви самотен дядо ... пристъпва едва едва - не е взел н...

Мама му стара – дали ще бъде въведен турския език като образователна дисциплина в бг училищата ли е най-големият ни проблем не мога да разбера … Поне ще научат литературен турски, а не този дето мяза на шльокавицата от социалните мрежи … Турския етнос е признато малцинство у нас …, както имаме роми, евреи, арменци и т.н. Против съм въвеждането като задължителна форма на обучение, но какво толкова ще стане, ако като свободно избираем предмет бъдат въведени всички тези езици … Който иска да учи, както учим английски, френски, немски, испански, руски и так далее… В същото това време надаваме вой, че асимилират българите в Сръбско и Македонско. Не виждам и какъв проблем са петнайсетминутните емисии новини по държавните телевизия и радио …повече ме дразнят сериалите, и то не защото са лошо скалъпени, а защото се нароиха като гъби след дъжд – то боб, боб …ама и фасула писва. /поне учат на морал и ценности, за разлика от треторазрядните екшъни и компютърните игри пълни с кръ...

Моят ден започва с усмивка, която ме кара да забравя, преди да съм си спомнила, за неволите, които ме очакват през деня ... Моят ден започва с глас, който ме понася на крилете на щастието и ми дава да разбера, че мечтите се сбъдват .. Моят ден започва с поглед, в дълбините на който откриваш, че ти си прозорецът към света, който й предстои да открие ... Моят ден започва и разбирам, че не искам никога да свършва ...

Здравей, приятелко ...! Да точно ти, дето си далеч от мен! Няма те и няма с кого да пия кафето си ...Вярно има много други, с които да го правя, но онова с теб беше по-специално.  Пиехме го или у нас, или у вас, или на близкото до хранителния магазин кафене ... Говорехме си винаги за едни и същи неща ..., но никога не ни омръзваше - оправяхме политиката, колегите, общите ни приятели, мъжете и техните навици и други подобни. Обменяхме рецепти, тествахме резултатите и правехме планове за менюто за следващия ден. Когато ме болеше глава ти се обаждах, защото ти си вълшебница и ме лекуваше от разстояние .. Достатъчно беше да те помоля просто да си помислиш за мен с добро и ми олекваше. Дори и сега, когато си на хиляди километри, усещам, кога присъствам в мислите ти. Ние сме различни, не си приличаме по нищо и в същото време се разбирахме прекрасно. Минаха години от първата ни среща, в офиса ...приятелството ни обаче прелетя границите на служебните отношения и не им позволи да п...

Живеем живот като на кино ... Дните и часовете ни до голяма степен са подвластни на сериалите от телевизионния екран /колкото и да не си го признаваме/ и малко или много откриваме себе си в героите и ситуациите, само дето почти никога, в реалния живот, развръзката не е като на екрана. Събота сутрин. Героинята става рано, преди мъжа и детето, оправя личната си хигиена, гримира се, за да е красива той като се събуди ... Включва лаптопа и зарежда топла чаша капучино до себе си. Задължително с премрежен поглед пали цигара и от гърдите й се отронва дълбока въздишка ... Въздиша, защото иска да е на самотен остров ... поне за ден. Стъпалата й да оставят следи по горещия пясък, а по тялото й да има капчици морска вода ... вятърът да развява косите й, а слънцето да искри в очите й. Иска да е в Ню Йорк и ... да е част от групичката на Кари Брадшоу ... Винаги е имала приятели и близки, и по-далечни ..., но никога не е било като при  Саманта, Шарлот, Миранда и Кари ... приятелст...

Намерих 5 лева в магазина и ги взех. Реших, че са ми късмет. Огледах се и не видях някой да си ги търси. Купих памперси на малката, за седмицата. Излязох и ми стана криво за този, който ги е загубил. Знам как бих се почуствала аз, ако ми се случи на мен. Дали са били последните му пет лева или пък пет от многото ...няма значение. Със сигурност  е имал планове за тях - кисело мляко или пържоли ... Да беше портфейл щях да го оставя на касата, както си е с пълнежа, но беше просто една червена хартийка ... В целия ми живот това е втори или трети случай, в който намирам пари ... не знам дали му се казва късмет на това... и дори смешно да звучи, точно в този момент имах нужда от него ..., но ми е малко чоглаво ... дали ще ми мине?!

не съм професионален фотограф, нямам и претенции за такъв ...не разбирам почти нищо от настройките на апарата ...усещам обаче ако се скапе нещо, но намирам, кой да ми го оправи ...аз просто щракам ..ей така за удоволствие ... създавам си спомени ... спомени за морето и пясъка, за лалета и момини сълзи, за мен и хората, които обичам ... спомени за това какво и къде съм видяла и т.н. ...от няколко месеца почти всеки ден създавам спомени, които запечатват всеки миг от порастването на нашето слънчице ... ...винаги обаче съм имала желание да запечатам на кадър глухарче ..., готово всеки миг да полети и да отнесе в пространството моето желание ... сбъднах си го ...ето го - пожелайте си и вие нещо и нека се случи! /а аз си пожелах още много петилетки да изкара моето семейство - днес отметнахме и първата петица от подписаното ни съжителство :)/

сънувам всяка нощ ...почти винаги цветно и в 3D ...                     сънувам, че се нося на крилете на птица и обикалям из далечни страни ...  сънувам поля с незабравки ...сънувам панди ...                                                                              сънувам усмихнати хора ... сънувам приятели ..., сънувам реки, сънувам водопади ...                                 сънувам, сънувам, сънувам ... сънувам розови облаци ...и море от портокали ...                                                       ...

Преди дни душата ми бе докосната от думите на  протодякон Любомир Братоев, че не може да има прошка, ако няма разкаяние ... Замислих се за всички онези, които в навечерието на големи християнски празници посещават българската православна църква, за да запалят свещ и да измолят прошка за греховете си ...Замислих се и за онези, които се сещат да се помолят на Бог, тогава, когато стане напечено ... и за другите, които казват "Прости ми!", но дълбоко в душата си не изпитват и грам вина за това, което са сторили или казали някому. Вие от кои сте?! Прощавали ли сте без да ви искат прошка ... ?! Прощавали ли сте, без да вярвате! Прощавали ли са ви? Ще поискаме днес да ни простят, ще простим и ние! И така до догодина ... до следващата Сиропустна неделя ... Ще имаме цяла една година на чисто ... Време в , което да натрупаме разочарования и да провокираме такива ... А след това отново ще обърнем белия лист и ще се залъгваме, че щом Бог прощава, значи и човекът може  ... ...

Абе тоя народ съвсем се слуди - нон стоп някой пита - К`во прай малката? - ама това е всеки ден, да не кажа на всеки час .. Чак понякога се изкушавам да отговоря кратко, точно и ясно - спи, яде и сере ... Е вярно, че не прави само това - плаче, смее се, играе, търкаля се ...пее и говори на нейния си език ...ама това го правят всички деца на тази скромна възраст /7 месеца/.  Още не е тръгнала на уроци по пиано или балет ... Не се е научила да чете и да пише, за да носи двойки и забележки,че не внимава в час ... Дай Боже живот и здраве и това ще стане, но на този етап все още възможностите са съвсем скромни :) Да не говорим, че ако ме видят на улицата без нея ...и питат стреснато, ами къде е ...ми къде може да е ...явно е, че не е с мен ..значи си е у дома ..., а още повече се шашкам като ме питат "Кой я гледа?" ...ами ако не е баща й ... ще е баба й ...едва ли сме я оставили да я варди котката ...

В последните дни и седмици се случват разни неща в страната ни, които ме карат да си мисля, че българският лъв най-после се е събудил от последната си дрямка. Последно така се е вълнувал народът наш през далечната 1997 година, а по-преди това през 1989 година, когато с гръм и трясък падна комунизма. Така падна, че още не можем да разчистим след него. Отново настана време, в което започнахме на глас да говорим за нещата от живота. Мандат след мандат избирахме все „нови” лица, в очакване всяко от тях да е баш Месията и все нямахме късмет. Последния дори взе, че си повярва, че друг като него няма и с това си докара като че ли най-много главоболия. Забрави, че когато се бореше за народната вяра и глас размахваше пръст срещу предшествениците си, заклеймяваше престъпленията им и спечели човеците, защото им говореше не само това, което искаха да чуят, но и на език, който можеха да разберат. Забрави и още нещо! Забрави, че е човек, смъртен като всички останали! Аз не търся вина в...

What's up people? Четох статус във ФБ, че хората в България изведнъж са станали тъпи ... Дали е изведнъж ... Не мисля ... Нищо не може да се случи изведнъж - още повече пък в България ... тук всичко се точи с години ... навива се на вилицата като спагети - единственото нещо, което сякаш се случи по-бързо бе крайното обедняване на едни и забогатяване на други ...всичко останало е девет дена път с камили ... най-паче реформите в една или друга сфера ... горе.долу така стана и затъпяването ни ..., за да достигнем до момента, когато човекът-слънце признае на глас, че видиш ли ти те ХОРАТА били му усетили потенциала и затуй са го сложили под наблюдение, тогава, когато той бил охранител .... Много филми е гледал чилякът, само дето на нас отдавна ни свършиха пуканките и вече не ни е смешно. По-лошото е, че поведението му е заразно за почти всички нива на властта у нас - управляващите ни не търпят как да е критика и не приемат "такова отношение". Няма начин и да ...

Денят е вече към своя край ... Първия демократичен референдум ...за мен не е такъв ... Не отидох да гласувам. Признавам, че до последно нямах яснота по въпроса - дали да е ДА или НЕ ... Изневерих на себе си, защото винаги съм била ЗА гласуването и упражняването на правото на избор. Годините обаче са живото доказателство, че в същината си изборният процес е доста далеч от него ...изборът и правото ни да направим такъв ... Защо референдум по въпросите за ядрената енергетика, а не по проблемите в здравеопазването, образованието, социалната политика ... нима там нямаме право да кажем какво искаме и с какво не сме съгласни ...Да, вменили сме права на управляващите, след като сме ги избрали, но това не ни гарантира защита на интересите. Кое ме кара да мисля така ли? Ами огледайте се и си задайте въпроса - колко от хората, които познавате живеят добре ... Колко от хората, които не познавате са доволни и щастливи от битието си... И после защо съзнанието ни било такова ... Ами криво да ...

Смяна на платната ... не! не става въпрос за филма със Самюел Джаксън и Бен Афлек ...а за смяната на платната в собствения ми живот  До вчера разполагах с времето си. Разполагах със себе си и живота си. Днес вече не е така. Не държа руля и не мога да указвам посоката. От мен е само силата, с която да се задвижи галерата на ежедневието ми. Аз съм роб и съм вързана за греблата. Роб съм, но доброволен. Сама съм избрала това. Когато една жена иска да стане майка и е на път да го стори, в 99 % от случаите, тя разполага с девет месеца, по време на които се настройва психически, физически и всякак си, за това, което й предстои... Тя е наясно, че с всеки изминал ден графикът й се променя. Че няма да има време за спонтанни кафета и сладки раздумки, че от кутия цигари на ден, ще достигне до кота 0, че вече няма да може да прекарва толкова време заседнала на лаптопа, сърфирайки къде ли не ... Както и че понякога няма да има време да приготви нещо вкусно на любимия, защото ще е зает...

"По никое време, по никое време живеем живот колело, по никое време, по никое време се ражда добро или зло .." ... страхотна песен беше това в изпълнение на Ивелина Балчева ..от далечната 1995 година - няма я обаче никъде из интернет пространството ..или поне аз не успях да я открия ... ... мина полунощ ...и вече сме в графата нов ден, нов късмет, то така бяхме и в понеделник - нова година, нов късмет ...а дано ... ... не съм си правила равносметка за старата година  - имам добри попадения, имам и фалове ...кой ли няма ... ... не съм писала и писма за подаръци до дядо Коледа .., никога - нито като малка, нито като голяма ...то подаръците винаги се криеха у дома - проявяваха страхотно старание нашите, но ги надушвах отдалеч ...ама нали съм добро дете си мълчах и се правех после на изненадана ... наскоро си спомних за дена ходеща кукла, която майка беше скрила в гардероба - четирикрилен с надстройка ..помня и зеления обръч зад канапето ... ... но подаръкъ...