Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от декември, 2010

Мили, дядо Коледа - Изненадай ме!

/Бел.ред. още в началото .... Не искам да засегна приятелите си, които вече са копи/пейстнали на стената си подобен статус ...Просто моята гледна точка е малко по-различна!/ Всяка Коледа винаги чувате хората да казват какво искат и какво ще купят. Ето това е, което искам аз- искам хората, които са болни, да бъдат излекувани. Искам деца без семейства да бъдат осиновени. Искам хората никога да не се притесняват за храна, подслон и топлина. Сега, нека да видим колко хора наистина ги е грижа и не се притесняват да копират това ! Отново стигам до ситуация, в която ако не направя това, което са направили голям процент от приятелите ми, ще излезе, че не ми пука за хората по света и у нас. А не е баш тъй ... Всъщност няма да потъвам в размисли и страсти около това, че и аз искам световен мир, да няма бедни, болни и нещастни хора и че колкото и да го искам, не мога да променя нещата кой знае колко. По-скоро реших да си отговоря на въпроса каков искам аз от дядо Коледа?!? До преди няколко го...

И журналистите изкрейзиха

Все се опитвах да намеря оправдание за поведението на колегите от националните медии, които от година насам, но особено настоятелно в последните месеци се опитват да ни вкарат и в кревата на Бат` Бойко. Той е навсякъде, той разбира от всичко, той може всичко, той... той ...той ... Нека ..като сме го избрали - нека да е той, поне до следващите избори ... Ама не може всичко, което се случва в живота ни да е подчинено на него. Подари кученце на Путин - Добре! Похвално! Ама ай стига толкуз ...Кучето вече замина, ние продължаваме да следим пикае ли това куче, сере ли /не се извинявам на никого/ яде ли, спи ли ...скоро ще почнем да следим и други работи дали прави песа. Несериозно е просто - после що не гледали хората с добро око на журналистите ..и аз да съм и аз няма погледна сериозно и с отговорност към професията.  Специално интервю моля Ви се, за да разберем, че кучето оставяло локви и козина навсякъде, но въпреки това спечелило обичта на стопаните си .....Утре - вдругиден сигурно щ...

Да се върна в училище! - Мечта, която никога няма да сбъдна!

Училището, което формира мен като личност навърши 70 години ... Прекараните там  4 учебни години, до завършване на средното ми образование, оставиха най-трайни спомени в съзнанието ми ...Никога няма да забравя учителите си, съучениците си, класната стая, коридорите, двора и онзи стих на поета, че ".. Живота ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!" Никога повече няма да бъда тинейджърка, няма да закъснявам за първите часове, защото пак не ми е стигнало времето. Няма да обсъждам със съучениците си велики планове като например да отидем по пижами за нулев час по химия – в 6,30 сутринта. Няма да ми се случи в междучасието да бързаме да се сврем в тоалетната, за да запалим цигара... и да ни хванат, разбира се. Няма да блуждае погледа ми в час по литература през прозореца, няма да правя балончета, защото съм забравила да изплюя дъвката и няма да ме изпитват на принципа   „цепи, лепи вулканизира” ... Никога повече няма се повтори денят, в който на глас споделих мечтат...