петък, 30 ноември 2018 г.

Тишенея ....

Прочетох откъс ...разказ или размисли ...спомен истински или фантазия ....не знам ...Не попитах ...Знам, че тя обича да пише ...да чувства, ...да споделя .... И винаги думите, които прочитам ме карат да се чувствам особено ....докосват ме ...тънка струна в душата ми запява песен ... там, нейде между редовете, винаги откривам себе си ...
...този път се влюбих ...не в човек, не в животно, не в цвете ...влюбих се в дума - ТИШИНЕЯ ... - едно друго мълчание, което се ражда за няколко мига в живота ...

...замислих се за онези мигове в моя живот, които са ме карали да изпадна в тишинеене ....имало ли ги е ...усетила ли съм ги ...накарали ли са ме да се почуствам така ...както, когато я открих - нея думата ...

...тишинея ...онова мълчание, което се случва рядко ...миг от живота ти, който искаш да запазиш ...да помниш ....

А беше бебе ...вчера - утре вече на 8

    Беше бебе на два месеца и половина, когато за първи път те видях. Не се усмихваше, не плачеше – стоеше кротко в мен. Без емоция. Разр...