Пропускане към основното съдържание

Пътят на възможностите ...и реалностите

... Колко дълъг е пътя от Книгата на възможностите до Книгата на реалностите?! Никой няма категоричност по този въпрос, защото за всеки е индивидуално.
... Да! Не подлежи на коментар, не подлежи на оправдания, не подлежи на стереотипи ...не се вписва в никоя от графите на т.нар. "данък обществено мнение" ...
.........................

...сдухвам се и то яко ... задръстила съм флашката с филми преплитащи в себе си кулинарна изтънченост и любовна магия ...върви после доказвай, че любовта на мъжа не минавала през стомаха :)
 ... след "Джули и Джулия" се метнах на една анимация за "Облачно небе и кюфтета" - доста храна имаше и към края на филмчето се чудех каква по-точно е поуката - тази, че ежедневието ни е подчинено на храненето и сме като един огромен чушкопек - зареждаме отгоре, и освобождаваме отдолу или пък другата за емоциите, които някак си се промъкваха между бургерите и спагетите -  емоции, които трябва да ни отворят очите и да проумеем, че няма никакъв смисъл да се правим на такива, каквито не сме, за да впечатлим някого - било то мъж/жена, шеф, колеги и приятели..., че трябва да сме самите себе си и да не тунинговаме нито външната, нито вътрешната си идентичност

Коментари

Lili каза…
Ей,Фиф ...какви са тия сдухвания??
Я да си видиш мейла .Целувам те и ти пращам усмивки :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...