вторник, 21 декември 2010 г.

Мили, дядо Коледа - Изненадай ме!




/Бел.ред. още в началото .... Не искам да засегна приятелите си, които вече са копи/пейстнали на стената си подобен статус ...Просто моята гледна точка е малко по-различна!/
Всяка Коледа винаги чувате хората да казват какво искат и какво ще купят. Ето това е, което искам аз- искам хората, които са болни, да бъдат излекувани. Искам деца без семейства да бъдат осиновени. Искам хората никога да не се притесняват за храна, подслон и топлина. Сега, нека да видим колко хора наистина ги е грижа и не се притесняват да копират това !

Отново стигам до ситуация, в която ако не направя това, което са направили голям процент от приятелите ми, ще излезе, че не ми пука за хората по света и у нас. А не е баш тъй ...
Всъщност няма да потъвам в размисли и страсти около това, че и аз искам световен мир, да няма бедни, болни и нещастни хора и че колкото и да го искам, не мога да променя нещата кой знае колко.
По-скоро реших да си отговоря на въпроса каков искам аз от дядо Коледа?!?
До преди няколко години подаръците ми ги носеше дядо Мраз ...не лично де. Той поръчваше на нашите, у дома, какво да ми купят и да го скрият някъде, а аз да го търся и да го намеря. Странното е, че помня само два от подаръците си – зелен обръч и ходеща и говореща кукла. Имала съм и други, но тези са се запечатали в ума ми. Обръча беше скрит зад мекото канапе в хола/пояснявам щото имаше и друг, не толкова меко J/, а куклата в четирикрилния гардероб с надстройка в спалнята ...:) Топли спомени ... Днес подаръците за децата са под елхата или в разни кармазъ червени чорапчета ...
Възрастните пък си хващат половинката под ръка и айде в магазина с култовата реплика – „Кажи ся съкровище ко искаш дати донесе дядо Коледа?!?”  J хи-хи-хи
С моичкото слънце по някога се поизненадваме  ..всеки си прави подарък и свежда информационния бюлетин до знанието на партньора J туй съм сигурна, че е честа практика там където няма ритмични постъпления ...
Като няма пари, няма и глезотии. Вярно че си заделя човек лев-два за фонда „И аз съм човек”, но в по-голяма част от случаите фонда отива  не по предназначение, а за покриване на пробойни в корпуса на домакинството.
И така ...за тази Коледа вече си дадохме подаръците ... за мен процедура на козметик, за него батерия и зарядно за тилифоня дето тъща му му завеща J преди да хукне в странство. Ся ша се кефи на камера и разни други екстри! Нека си се радва де – нали и аз съм доволна.
Дали обаче искам това от дядо Коледа ...М-не точно ...
Искам спокойствие ... Искам работа и редовна заплата – не ламтя за количество J Просто искам хладилника да не остава „бяла тишина” ... Вярно някой ще каже, че живота не е само едене и пиене ... е верно не е, ама гладна мечка ни оро играе, ни нивата копае ...
Не искам да се тревожа за сметките в края на месеца, не искам да са пристисквам като девственица в магазина и да съм пред дилемата шампуня ми уош енд гоу ли да бъде от 4 лева ... или да е Хербал нам к`во си от лев и педесе ...
Всеки месец са чудя как баба ми – дето има по-малък доход от нашия, дава пари за лекарства по здравна и по без здравна каса и винаги дето се вика има некой лев заделен ...аз уж все за у къщи харча пари все не успявам не пет, един лев не успявам да скатая ...
Та искам едни толкова прозаични неща, че няма и накъде повече ...
Всъщност аз искам само спокойствие ... Старите хора са казали още, че битието определя съзнанието ... Е ай ся някой да ми каже, че не е истина ...
Спокойна ще съм, когато хората около мен са здрави, когато нямат проблеми, когато не се налага да мислят за насъщния, пренебрегвайки духовното и избирайки материалното.
Та реално искам същото, като написаното на поста по-горе. Само дето само с искане не става ... ако трябва да се уча от политиците ...става само с крадене и лъготене ....
И въпреки/напреки ...Мили, дядо Коледа! Моля ти се изненадай ме! Приятно по възможност оти неприятните изненади за тая година вече си минаха от реда!

четвъртък, 16 декември 2010 г.

И журналистите изкрейзиха

Все се опитвах да намеря оправдание за поведението на колегите от националните медии, които от година насам, но особено настоятелно в последните месеци се опитват да ни вкарат и в кревата на Бат` Бойко. Той е навсякъде, той разбира от всичко, той може всичко, той... той ...той ...
Нека ..като сме го избрали - нека да е той, поне до следващите избори ... Ама не може всичко, което се случва в живота ни да е подчинено на него.
Подари кученце на Путин - Добре! Похвално! Ама ай стига толкуз ...Кучето вече замина, ние продължаваме да следим пикае ли това куче, сере ли /не се извинявам на никого/ яде ли, спи ли ...скоро ще почнем да следим и други работи дали прави песа. Несериозно е просто - после що не гледали хората с добро око на журналистите ..и аз да съм и аз няма погледна сериозно и с отговорност към професията. 
Специално интервю моля Ви се, за да разберем, че кучето оставяло локви и козина навсякъде, но въпреки това спечелило обичта на стопаните си .....Утре - вдругиден сигурно ще пратят специален снимачен екип и ще пуснат документален филм озаглавен - Един ден на кучето, което Бойко Борисов подари на Путин ...Забележете, че винаги се пояснява - Това не е просто кучето на Путин, това е кучето, което ......
Е ...няма ли какво толкова да се покаже ......
Що не пуснат репортажи да види премиера как се дънят хората по места. Какви поразии забъркват и докъде докарват общините. Какви съюзи сключват и с дявола, как нелепо и пошло кадруват ...Не са светци, тия дето ни управляваха досега ......Но толкова омерзена не съм се чувствала. И днес с колеги, коментирахме, че досега не е било да ни е срам от избора, който сме направили.
За първи път обмислям сериозно възможността да не отида да гласувам, въпреки, че изборите ще са местни и ме вълнува кой ша е кметя ...Само дето ми е чудно, кое ще е този път по-малкото зло?!!!?

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Да се върна в училище! - Мечта, която никога няма да сбъдна!

Училището, което формира мен като личност навърши 70 години ... Прекараните там  4 учебни години, до завършване на средното ми образование, оставиха най-трайни спомени в съзнанието ми ...Никога няма да забравя учителите си, съучениците си, класната стая, коридорите, двора и онзи стих на поета, че ".. Живота ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!"

Никога повече няма да бъда тинейджърка, няма да закъснявам за първите часове, защото пак не ми е стигнало времето.
Няма да обсъждам със съучениците си велики планове като например да отидем по пижами за нулев час по химия – в 6,30 сутринта. Няма да ми се случи в междучасието да бързаме да се сврем в тоалетната, за да запалим цигара... и да ни хванат, разбира се.
Няма да блуждае погледа ми в час по литература през прозореца, няма да правя балончета, защото съм забравила да изплюя дъвката и няма да ме изпитват на принципа  „цепи, лепи вулканизира” ...
Никога повече няма се повтори денят, в който на глас споделих мечтата си да бъда журналист. Тя се сбъдна, но онзи ден ще остане дълбоко в сърцето ми.
Никога повече няма да бягам от час, защото просто ми се е пиело кафе. Няма да запея  в хора, няма да обикалям двора в часовете по физическо.
Неповторим е трепетът от първият учебен ден ...Тогава, когато всички са нетърпеливи да споделят летните си приключения, когато Той, учителят ви поглежда , усмихва се под мустак и си дава сметка, че сте пораснали. Че трябва да се тонася с вас като с равни, да се стреми да не нарани крехката Ви чувствителност.
Никога нищо няма да е същото ... Липсва ми всичко ...и дрязгите с момчетата, и кипренето на момичета, и гласът на онзи, който си е поставил за цел да направи от нас човеци, да ни научи  да четем между редовете на  „Илиада”, да имаме собствен поглед върху „Немили –недраги”, без да зубрим рецензии и критики на стари умове.
Няда забравя как година след завършването ни, минавах покрай училище и реших да вляза. Видях го, тъжен да гледа през прозореца. Класът му беше избягал от час. Заболя ме, защото ние, неговите ученици за  всичките години не си позволихме лукса да бягаме от неговите часове. От други – да, случвало се е. Но, никога не му причинихме , онази мъка, която видях в очите му, тогава.
Днес всеки е поел по своя път. Трупа  успехи и неуспехи в житейската си хронология, но съм сигурна , че нищо не ще помрачи радостта от годините прекарани в класните стаи на СОУ „Н. Й. Вапцаров” .

На Пламен Петров, Мара Костова и на всички онези, които в периода 1991-1995 г. влизаха в часовете на „Б” клас  - лудетините от паралелката с хуманитарен профил

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Nezabravka мисли, че се чувства странно ...

Представете си, че сте част от Социалната Мрежа - ФЕЙСБУК ...всъщност няма какво да си го представяте... Бас ловя, че сте ..., може би с леки изключения ...
Почти всеки ден откривам, някакви нови и нови модификации на позабравената от детството ми игра на развален телефон - помните ли я?!?
Получавам щафети да постна на стената си какво ли не ... и за миг започвам да си задавам въпроси ..Аз от този свят ли съм? - Да не би да съм някъде в паралелно измерение? - Нормална ли съм? - това май е най-точната питанка ...
Защо ли? Защото ...
Имам близък човек, който бе покосен от рак и си отиде точно тогава, когато най-много имах нужда от него ... Приех го като наказание ...Дядо Боже наказа мен, като ми го отне и може би спаси него, за да не се тревожи и разочарова от буйният ми пуберитет, от неориентираната ми мисъл и т.н. - В същото време обаче че чувствам идиотски и не влизам в онези 3 %, които поставят на стената си надписи в подкрепа на борбата с рака и по този начин изразяват съпричастността си - ми не ми идва от вътре да го направя ... Аз си страдам самостоятелно и се моля това повече да не сполетява семейството ми, близките ми хора и най-после да се открие лек ...
Продължавам нататък ...Ако имате майка, която дрън, дрън, дрън ...еди си какво и я обичате много ...турете си го на стената ....Ми имам майка. и всеки има майка, реално ..все някой ни е раждал ...Депресирам се обаче, защото колкото и грубо да звучи по лични си причини не чувствам нещата чак така ... И ако не напиша обаче това на пустата стена във Фей-са излиза или че нямам майка, или че не я обичам ... Имам си майка, обичам я ...ама и аз и тя си имаме своите прегрешения една към друга ...

Минаваме към бащата ....Работата стои горе долу по същия начин ...Пак трябвало да изтипосам колко обичам тате, щото бил най-страхотния баща на света ...е тъй, ама не е баш тъй ...имам си баща, щото все някой ме е направил дето се казва :) ...само дето като не е проследил житието и битието ми отблизо, както му мяза ... не мога да обърна езика си и да го вържа на фльонга ...ми не ста`а - човекът дори не ме позна в четвърти клас, като бях и му звъннах на вратата - а като се сетя как тропах с крак на майка, че искам да видя тати :(

Виж като стигна поредицата до сестрата - там вече поех хвърлената ръкавица ..имам си сестричка, обичкам си я и ще дам живота си за нея ако се наложи :)

Има и въпроси от типа на - ако сте майка, ако имате слънчице у дома, ако не знам си какво ...

Е аз сега какво да направя - Не съм майка! Нямам си малчуганче у дома! Искам, ама няма ..!!! И сигурно не съм единствената в това положение ....Някой задава ли си въпроса как се чувстват онези като мен при подобни словесни излияния /сигурно не съм права и гледам на нещата от моята си камбанария - но пък живота си е мой, чувствата също/ ... Умилявам се и се радвам искрено на фотките на приятелите ми и на техните отрочета ...някой дори лично ги снимам и им ги подарявам ...ама ..това с посланията ми идва нанагоре ...

Това тука е проект на Специална Социална мрежа за майки
Опит да замести форумите явно :)
Не съм чак толкова изтъпяла, наясно съм, че повредата като цяло е в моя телевизор, за да тълкувам така нещата, но доколкото си мисля, че познавам човешката психология едва ли само на мен ми прави впечатление това - сигурно има и други, ама не смеят да си признаят ...

И като заговорих за майките и децата, и фотографиите - мили родители отварям една скоба ... не е нормално на профила си във Фейса да слагате снимка на детенцето си - може ако е с вас или баща си, но само снимка на отроче --- не мисля, че е правилно ...малко работата намирисва като оня момент с раздвоението на личността ...вървят млади майки и си говорят - едната обяснявала как вече пишкат и акат само в гърнето, как вече сядат, а другата продължавала тирадата с думите - Ние пък вече ходим, ядем с лъжичка и ползваме лигавче /леко импровизирах в препредаването на диалога - но сигурно разбрахте .../ Ние не ходим - детето ходи, Ние пишкаме в памперса - мнеее ...бебчо прави това, а не майка му ...И преди да бъда обвинена ...ще взема да млъкна ...Ама съгласете се, че е супер лигаво  - и сякаш е заразно ми се струва - млади майки, вземат високите тонове и превземат ефира, докато се фръцкат :) 

бел.ред - Авторът моли да не бъде криворазбран и да не му бъде приписана визията на мрънкяща стара мома - оти той/авторът - нито е стар, нито е мома, пък и мрънкянето не му е силна страна ..само от време на време, да не губи тренинг, за тогава, когато ще става тъща или свекърва :)

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Попитаха ме за будителите :)

Колеги, от силистренски портал за информация, ме анкетираха по случай Денят на народните будители ... и ето какво им отговорих :)


     - Днешните будители??? – За мен това е въпрос с повишена трудност. И 200-те хиляди на „Стани Богат” няма да са достатъчни, ако се намери човек, който да отговори на този въпрос. Лесно е да кажа, че будители са Иван Вазов, Христо Ботев, Левски и Стамболов ...Черноризец Храбър или Паисий Хилендарски, следвани от Софроний Врачански ...Без да пропускам Васил Април и Петър Берон. Да не се надява само министър-председателят, че ще влезе в тази класация /предвид манията му да е вся и всьо/. Будител днес може да бъде и зарзаватчията от градския пазар, ако е грамотен, ако се вълнува от бъднините на страната ни, ако възпитава децата си в трудолюбие и уважение. Будител е Рангел Вълчанов, будител е Валери Петров, будител бих нарекла дори и Милен Цветков, като не винаги съм споделяла мненията  и позициите му. Но той ме караше да мисля, рано сутрин докато си пиех кафето, преди да тръгна за работа. Провокираше у мен въпроси за настоящето и бъдещето. Будители днес бих нарекла всички онези, които на първо място мислят за общото благо, а после за номера на личната си банкова сметка. Будители са журналистите, театралите, хората на науката и изкуството, които са приели професията си не просто като запълване на времето в рамките на осемчасовия работен ден, а като мисия.
      -  За другите народи ...не съм се замисляла. Интересното е, че ние имаме Дните на Ботев,
            На Освобождението, 
                  На Съединението, 
            На Независимостта ...
      Празници като днешния, които сякаш имат за цел да не ни позволяват да забравим. Ние сме склонни да се отричаме от историята си. 
     Ако нещо не ни е харесало, ние го игнорираме ...и само такива дни по един или друг начин пазят споменът, че все пак нещото се е случило. Другите народи не са така. Те почитата миналото си, съхраняват следите от него, ако и онова, което е било да е срамно и ужасно. Те не взривяват Мавзолеите си. Не поругават паметни плочи, само защото били сложни от комунистите ... Да не говорим пък за самите тях, как са процедирали след 9-ти септември.  Всичко трябва да се помни – и доброто, и лошото. Последното, за да си научим урока, и да не го повтаряме!
-         От какво и за какво трябва да се събудим? – Трябва да се откажем от робското си търпение. Търпението като качество на индивида, може и да е добродетел. Но като поведение на едно общество, което претендира за европейски стандарти /нали така е модерно да се казва/, е недопустимо за проявява такава инфантилнос. Не може всеки, който изрази мнение, различно от общоприетото да бъда заклеймяван. Та в крайна сметка ние сме човеци, ние можем да имаме мисловна дейност и да различим доброто от лошото. Само това има значение. Наведена главица сабя не я сече! – Ето това ни е основният проблем ...И тук не говорим само за националната политика. Този модел на поведение, ние следваме в семействата си, в училище, на работното място, на улицата.
-         Пред какво сваля шапка Българинът днес? – Сваля я, когато човекът отсреща е постигнал съвършенството – готино гадже със силиконови цици, скъпарско возило, бяла къща с две липи отпред и ....куп неразкрити далавери. Тогава свирваме с уста и признаваме, че този си го бива. Отдавна джентълмените са на изчерпване, за да свалят шапка, когато в стаята влезе дама. Трудно признаваме успехът на другите, ако това се е случило с честен труд. Сваляме шапка като влезем в кръчмата, поръчаме ракийката с туршийката и певицата ни загука на уше ...с въпроса ..Хей,приятел, имаш ли пари? – и т.н.

събота, 30 октомври 2010 г.

Колко често се вихря в света на мечтите?

Ето това му се вика да се насади човек сам на пачи яйца.
Пожелаха ми да се вихря в къщата на мечтите си - върнах топката с пожеланието всеки да има възможността да се развихри в света на мечтите си ...
Попитаха ме колко често го правя аз и дали съм превърнала някои от тях в реалност ...
Тук вече изпаднах в дълбок размисъл - така щото веднага отворих опцията нова публикация ... 

Преди време нейде из блогърското пространство имам смътен спомен, че се бе разразила една такава дискусия за мечтите, реалността и сбъдването им .../може и из Фейс-а да е било/годинките си казват своето/ :)
Та ...тогава някой прозря онова, което никога не бях имала смелостта да изрека на глас ..., а именно, че мечтите са нещо тайнствено ...покрито с воала на непостижимите желания ...Мечтите всъщност са Перпетум мобилето на собственият ни живот ...Те не са за сбъдване - те просто ни дават стимул и кураж да вървим напред, правейки и невъзможното, за да ги постигнем ...докато си дадем сметка, че всъщност сме доволни от живота си. И всъщност грешката, която допускаме е, че сливаме мечтите - онези красиви обвити в розови облачета щения за принц на бял кон, замък в гората, богатства в мазата :) ...има и такива, които мечтаят за Световен мир :), без да си дават сметка, че това никога няма да се случи, защото Кутията на Пандора е отворена отдавна ...
Та ...докато мечтаем, ние работим върху себе си ...и ставаме Човеци!
Понякога мечтая да спечеля от тотото ...Не казвам, че ми се иска това да стане ..Казвам, че мечтая, защото не играя тото и съм наясно, че няма как да стане тогава :) Но пък докато давам израз на въображението си, аз провокирам атака на сивите клетки/доколкото ги имам/ и набелязвам с тиренца, какво ще направя ако това се случи ...Времето минава и аз установявам, че от тотото не съм спечелила ...но лека по лека - пристъпвам с макар и с малки крачки към реализиране на тиренцата :)
Да, мечтая за студио, мечтая за къща :) Почти съм сигурна, че няма да ги имам в този кристален и изчистен вид ..., но пък за сметка на това вдъхвам уют на онзи дом, който обитавам към днешна дата :)
Красиво е да се мечтае, потапяш се в някакъв приказен свят ...където всичко е възможно да се случи ...Така подхранвам оптимизма си, че ако и да има облаци днес, то утре ще е прекрасен слънчев и усмихнат ден ...и "Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!"

...И все пак, за да отговоря ...
Често се вихря в света на мечтите .../сигурно и затова съм понякога толкуз замотана и вечно ухилена :)/

петък, 29 октомври 2010 г.

"Комшийско руло"

Туй комшулука е голяма работа ...вярно, не е като едно време, когато по етажите се разхождахме по пеньоар с ролки у главата и звънкахме по вратите с бойния поздрав ...Хей, комшийке - да ти се намира чаша олио, и пакет захар :)!И днес съседството е живо, макар и вече не в такива размери ...Та рецептата за това руло ми е от най-добрата комшийка, която съм имала - Тотка. Цялото им фемили е уникално - рядко се среща такава сговор между поколенията :) 
Ето и списък на нужните продукти и методът на омесването им: 3 яйца се разбиват с 9 лъжици захар /почти до бяло/ ...прибавят се 9 лъжици брашно и 3 лъжици вода .... Намазвате дъното на тавата с олио и слагате парче вестник ...Изливате сместа в тавичката и печете за цигара време ...само леко да пожълтее ..няма нужда да порозовява много :) Вадите тавичката и захлюпвате върху мокра кърпа ...отстранявате тавата и вестника и пак завивате с кърпата ...мажете сладкото по избор, навивате и по желание го отъркаляйте в пудра захар :)
Да ви е сладко! И почитайте съседките си :)

неделя, 24 октомври 2010 г.

Къщата на мечтите ми ....

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :)
Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :)
... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ...
Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали... 
(не`ам претенции щото съм скарана с понятията) 

   
Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да се потопя в дебрите на Интернет-а и да си чаткам из фейса ...атмосфера, която да ме вдъхновява да поствам и тук в блога :)
Малцина може би знаят, че си падам по азиатския стил ...не му разбирам много на фън-шуя, но това не пречи да ми харесва :) ...така че няма да откажа нещо такова в стаята дето по нашенско й викат ХОЛ ...демек мястото с телевизора, диваня, фитьойлите и масичката за кафе :) ...изключително важно е да има къде да се просне хоризонтално повече от един член на семейството :)..да няма излишни елементи - да има пространство, да е изчистено ...белия цвят обаче не е задължителен ....може да е цервено, както е в моята всекидневна към момента ....може и да е оранджево :) или жълтозеленкаво - мей би ..
Спалнята обаче би ми харесала в тези нюанси ...топли и предразполагащи ...е не са розово-романтични и сладникави ...но на чен ми допадат :)
Кухнята ...бойното поле на всяка жена ...там тя е във вихъра си ...трябва да е подредена така щото да я провокира да се отдаде на кулинарни страсти ...или пък да събере семейството на закуска или просто да приюти мен и комшийката на по питие докато клюкарстваме за пачата от долния етаж :)
Банята ....ами баня :) като баня ...
А това тук ...е това е бонусът към мечтите :) ...не е обаче задължителен ....

 
Истината обаче е малко по-различна ... Повлияна може би от американските филми истинската ми мечта, която е тотално недостижима в бг условия ...или поне така си мисля  ...Та иде реч за студио ....от тия големите - дето са като хангари ...все едно да се нанеса в заводски цех ....и там с подвижни стени, паравани и рафтове да бъдат ситуирани работният кът ...трапезарията, кухнята и спалнята, и т.н. ....с големи прозорци .......и много, много зелени храстовидни растения по стените и не само :)

Хайде, престрашете се и опишете вашата Къща на мечтите :)))))))))))))))) 

вторник, 19 октомври 2010 г.

За дебелите дупета, младите момичета и липсата на вкус ...

Онези, които се отбиват в блога ми са наясно, че рубенсовите форми са повече от характерни за мен. Кюфте съм и го знам :) Айде от мен да мине "Болярско кюфте"...:) Това разбира се в кръга на шегата ...квалификацията имам предвид ...Да си дойдем на думата обаче ...
Ходя си из улицата и установявам, че проблемът с килограмите е доста сериозен в последните години ...и то най-вече при младите хора ...Забелязвам обаче и друго ...ако в миналото бяхме аутсайдери в широки дрехи, днес малцина се затварят в себе си и попадат в плен на комплексите ..., което като цяло е добре ...Много е важно човек да се приеме такъв какъвто е и да се хареса.
Лошото обаче е, че онези, които със самочувствие разхождат паласките го правят типично по американски - без да се съобразяват, че е грозно и пошло ...
И дори да ме критикувате . .. аз ще си кажа какво мисля.
Бях ПОТРЕСЕНА от вида днес на симпатично натурално блондинесто създание - което на видима възраст е на не повече от 16 години - да не кажа и по-малко, предвид изгледа на дружката й. Страхотно пухкаво личице с бузки - детско излъчване , което с помощта на грим се опитваше да предизвика сексимераци ...
Окръглени седалищни части и не само те ...Най-фрапантното обаче бе съсредоточено в областта на гърдите ... Дядо Боже давал, давал - та се забравил! Ама и девойчето не криеше нищо ...посред студения есенен ден то беше въ вишнаво пуловерче с остроооооо - почти до пъпа деколте - то всъщност обема раздуваше плетката ...и всъщност си зададох въпроса ...за какво изобщо е турило детето пуловерче ...щеще да има същия ефект и ако беше по бански :)

Недоумявам защо бъркаме понятията. Да си фешън не означава да си навлякан по последния писък на модата и да не си се погледнал в огледалото. Не казвам да навличаме чувалите ...Ама има мода и за нас. Можем да бъдем с актуален външен вид, да сме секси и без да сме с опнати по тялото бодита и нагънати на няколко ката.

Друга ракия са пък пубертетките дето разхождат новите гащи по улицата и викат "Ела, Вълчо - изяж ме!"  - после защо имало малолетни и непълнолетни родителки ...да не дава Господ и по-тежки последствия ....
Тия деца родители нямат ли - не ги ли поглеждат как са облечени като излизат за училище?!? 

неделя, 17 октомври 2010 г.

Ученически спомени

... И като съм се открехнала на спомени от ученическите години няма да забравя как в 8 клас в междучасията бягахме до Старите гробища, дето са в близост до школото за да ударим един фас. Веднъж физкултурничката ни угадила и в следващия час побягане и тичане ни стопи лагерите. Правихме обиколка след обиколка на двора и след всяка тя питаше ..Ще ходите ли пак да пушите ...? - ние с изплезени езици само успявахме да погледне умилително - демек - няма вече да прайм тъй /а наум си казвахме - до следващия път :)

...  В десети клас освен инцидента с пушенето имаше още нещо, което беляза цялата ми учебна година. Явно ме беше хванал пубертета и  започнах да бягам от часове. Но не защото не съм подготвена, ами просто ей така - ходех да пия кафе. Изчезвах без да подбирам предметите ...днес по история, друг път по биология ...и так далее.
... Не бях отваряла цяла година учебниците по химия и биология ...обаче само от помнене в часовете бях бетон с "добър 4" по химия и с "много добър 5" по биология ...Бях я докарала до там в края на втория срок учителките да ме молят да седна и да поразлистя малко учебниците, белким ми дигнат с една единица оценката . обаче аз инат - не щях и туй то :)
..А за отсъствията - родителското тяло още не знае, че тогава ги натрупах цели 27 на брой, а на 30 изключваха ...
Жив и здрав да е дълги години класният ми ръководител - от него разбрах, но едва когато завършвахме, че не е подавал справка на педагогическият съвет и по този начин на мен и на други от класа ми им се е разминало намаляване на поведението ... Гледах и не вярвах на очите си :)
Когато обаче в първия учебен ден на 11 клас ме посъветва да се стегна и да не повтарям глупостите си - аз се засрамих и бях примерна ученичка в последната си учебна година :)

събота, 16 октомври 2010 г.

Следващото поколение

  Отдавна съм подготвила тези снимки, за да ги споделя ... Това е следващото поколение ...Децата, на които евентуално ще разчитаме, да получаваме пенсия ..ако доживеем до тогава. направо страх ме хваща. Многократно съм споделяла, не че се гордея с това, но пропуших в 8 клас и докато да завършим училище се криехме като партизани, да не ни спипат родители, учители и комшии. Е в последните години на гимназията почнахме да се правим и на тарикати ...помня как в едно голямо междучасие ни извардиха в мъжката тоалетна на първия етаж в училище, после ходихме на спявка при зам-директора ....Класният пък поиска ръчно написана бележка от родителите, че са информирани   за случая ...по-късно щеше да бъде вписано и в бележниците ни, но след като мине педагогически съвет и бъде разгледано поведението ни... Дотук добре ...само дето аз живеех с баба ми, а майка ми в София ...прибрах се и се обадих на майка в София да й кажа ...На другия ден имах телеграма до поискване ...със следния текст :
   
"Информирана съм за инцидента в училище.Пушене в тоалетна-мъже! ..С уважение ..."
Влязохме в час и ...дойде и мой ред - попадох сгънат белия  лист, а класният ме погледна ...усмихна се и рече със закачка ...:Искам бележка от баба ти :) (знаеше човека моите неволи от сблъсъците с врачанския характер на бабчето ми) ..а аз курназ го попитах, не иска ли бележки от цялата ми рода ..иска от родителите, нося му от родителите :)
След време като ни вписаха в бележниците забележката помолих една от съученичките ми да подпише бележника и после до края на годината си играех да сменям страницата на бележника, когато се налагаше баба да ми подписва оценките ...голям зор виждах с това внимателно да вадя от телбода листа и да го връщам обратно :)
... Година по-късно в нощта на серенадата ни класният ми каза, че е знаел през цялото време, че Дългата Наталия ми е подписала забележката (дългата щото имахме три на брой :) ...погледнах го с умиление и му благодарих, че ми е спестил семейните драми ...
Та мисълта ми беше, че някога имахме респект от родителите си, от учителите си и изобщо от по.възрастните ..За жалост сега не е така...Излизах на дискотека в петък ...или събота само ...но винаги се съобпазявах с часа на прибиране, ако исках другата седмица пак да изляза ...Ходенето по дискотеки започна едва в десети клас ...А сега се чувствам стара като реша с приятели да посетя нощен клуб ...с малко зор посетителите биха могли да бъдат и мои деца :(
Имаше връстници, които се обличаха различно ...демонстрираха пристрастията си към един или друг вид музика, но никога не е било толкова безвкусно, както е сега ...Особено пък като да се ходи на училище.
Не съм противник и на униформите. Мило ми става като видя момчета и момичета в тинейджърска възраст - спретнати в школската униформа ...кефя се и на тези, които с аксесоари разнообразяват външния си вид и въпреки еднаквостта демонстрират различността ...по този повод им препоръчвам сериала "Gossip girl" /в превод Клюкарката-Интригантката/ ...
 
Всъщност е по-важно да осъзнаят, че е грозно да изпреварват възрастта си ...Ще дойде времето, когато с черни мрежести чорапи ще изглеждат секси, а не нелепо ...


Житейски неволи


Писна ми! И както казах неотдавна - списък е дълъг ...ако ще трябва да обяснявам от кого, защо и т.н.
Пращам всичко в канала и си гледам живота ...ще играя по собствената си свирка.
Мдаа ... Кофти е, когато виждаш краят на нещо, в което заедно с група хора си оставил частица от сърцето си, но животът продължава - няма нищо вечно ..а и едва ли сме очаквали да се пенсионираме там ...Ще се надяваме, някой ден да възкръсне от пепелта - труда ни, но ако пък не стане, ще запазим спомените си от времето, прекарано заедно, от сътворените новини, предизвиканите скандали и допуснатите гафове!


За който още не е разбрал моя милост, както и колегите й сме в предизвестие до края на месеца ...седем години труд бяха поляти със студен душ за един ден  ...телефонно обаждане и финито.
Вестникът спря да излиза ...За някои е добра новина, за други лоша ...
НО както сек азва всяко начало има край ...и за да започне нещо ново, нещо старо трябва да приключи ...
По-интересното обаче, което е как реагират хората около мен ...Едни ги е страх да се обадят, не знаят какво да ми кажат ..Други имам чувството, че дори направо минават на другия тротоар като ме видят ...трети се усмихват и се опитват да прояват съчувствие ...Четвърти ми дават кураж ...да не се отчайвам,  да не изпадам в депресия и да не се ядосвам ...да не си хабя нервите ...
На всички вкупом се усмихвам и казвам - Така е трябвало да стане ...И да го мисля, и да не го мисля - не мога да направя нищо ...  ше пробвам да видя какво е усещането да се наредиш на борсата за подпис :) Казвали са ми, че е кофти изпитание - но е своего рода предизвикателство за духа.
Просто ще продължа напред ...ще бъде трудно, както за мен така и за семейството ми ...но нямам никакво намерение да се предавам ...нямам намерение дори и да напускам бранша ...като наркотик ми е ...това да съм вътре в събитията, да съм по някакъв начин част от тях, да знам преди останалите -  ме карат да се чувствам жива ...само който не е работил в сферата няма да ме разбере...., а останалите просто не си признават ...
Да ...чувствам се добре от това и не ме е срам. Не съм се взела чак толкова насериозно, щото има къде по-големи майстори от мен. Но и нямам намереие да се давам без бой.
Оставам в армията на пишещите и ще намеря нова трибуна по един или друг начин ...както се казва, напук на душманите ...и колкото и приятелите ми да си мислят, че добро дете като мене не може да има врагове ...ще им кажа, че дълбоко се лъжат ... 
Не ми пука обаче ...От значение за мен е само мнението на близките ми хора и на приятелите ми, доказали се във времето ...Останалите да духат супата :) От мен да мине може да им пусна комат хляб за попарата, че да не си изгорят злобните езици.


вторник, 12 октомври 2010 г.

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам.
Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика.

Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея.
С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на бюста - но това да си бъде мое решение ...
Не е нормално бе хора - Милен Цветков си е направил сметка, че има внесени 200 000 лева за здравно осигуряване, а е ползувал едва 1 000 от тях ....и 10 000 да му е било лечението или там квото е било - пак остава една солидна сума дето не никой не я знае къде е ... То и това е относително понятие - с нашите пари - говоря на работещите се плащат пенсиите на родителите ни ..няма лошо - техните комунистите ги изядоха ... Страх ме е обаче да си помисля, ако доживея пенсионна възраст мойта пенсия кой ще я изработва ...щото като гледам следващото поколение ми се изправя и накъдря косата последователно.
А и за да взема пенсия на 63 години ще трябва в следващите 30 години да бачкам неуморно и без прекъсване ..а са тая криза и безработица ми е трудно да си предскажа бляскаво бъдеще.
Не ме интересува кой какви пари харчи, дали ходи по казина или плаща сметки на съпруга и две любовници, че има вила с басейн и кара скъпарски джип. Искам обаче това да не е за моя сметка и на мой гръб.
Толкова много ли искам?!?

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Депутатите на БСП и ГЕРБ спасяват театъра/ПОЕДИНИЧНО

Добрата новина излезе вече в интернет пространството: Театърът на Силистра е почти спасен!
Това „почти” се надявам искрено да не обърне талигата и да се катурнат в канавката сите ни надежди за театрално изкуство в града с 1900-годишна история.
В рамките на час новината за срещата на народния представител от БСП Антон Кутев с министъра на културата Вежди Рашидов и заместника му Митко Тодоров обходи всички, които са в трепетно очакване каква ще е съдбата на театъра.
Пред в. „Дръстър ПРЕС” депутатът Кутев потвърди, че културният министър е бил категоричен, че театърът в Силистра няма да бъде „открита сцена”, а ще продължи да работи със свой репертоар и актьорска трупа. Освен това по време на срещата е станало ясно, че министерството ще продължи да финансира културната ни институция, но ще е нужна и подкрепата на местната власт.
На този етап предстоят още срещи с Вежди Рашидов, но вече в тях ще участва и силистренският градоначалник инж. Иво Андонов, за да се изяснят и конкретизират подробностите.
Или казано по  друг начин воля и желание за спасение на театъра има, но е рано още за фанфари.
На това мнение е и народният представител от ГЕРБ Стефан Господинов, който, цитиран от пресцентъра на Областната администрация, съобщава, че „едва след като се разгледат и обсъдят внимателно възможностите и перспективите, тогава ще бъде взето окончателно решение по казуса „силистренски театър”. До тогава всички странични изказвания могат да се приемат като „спекулации по темата”.
Вчера и депутатът на ГЕРБ стъпи на килимчето пред Вежди Рашидов, като се пояснява в прессъобщение, че срещата е била уговорена преди седмица. В детайли е била обсъдена ситуацията, довела до ескалиране на напрежението между актьорите, театралното съсловие като цяло и в.и.д директори на Драматичния и Кукления театър. И в тази информация е отделено място, за да се съобщи, че в по-нататъшните срещи в Министерството на културата трябва да участва и кметът Андонов.
Дотук с официалната информация
                                                                    Време е за размисъл
Получих покана във ФЕЙСБУК да се присъединя към група, озаглавена  “Да спасим театъра в Силистра!”.
Отказах да се присъединя, и то не защото не искам да има театър в Силистра. Обичам театралното изкуство, но нямам претенции да разбирам. Всяка една постановка я гледам с очите, не на познавач и критик, а на обикновен потребител на услугата и или ми харесва, или не …или ми е весело, или ми е тъжно, а понякога безразлично.
Признавам си, напускала съм салона, и то не защото не ми е харесала пиесата, а защото е била прекалено тежка за моята крехка чувствителност.
Искам да има театър в Силистра! Дори и да е разделен на Куклен и на Драматичен. Ще има радост и за малки, и за големи.
Днес обаче, въпреки „горещите новини” за спасяването на театъра, някак ми е трудно да бъда изцяло съпричастна. Имам приятели в театъра и силно вярвам, че те няма да ме обругаят, заради позицията ми, но ЗАКЪСНЯХА …Ужасно закъсняха с всичките си реакции, подписки и протести.
Надделяха дребните страсти и интригите. Не потърсиха адекватно подкрепата на общественото мнение. Изчакаха МНОГО, докато реагират по един или друг начин.
Дали какво си мислят обикновените хора, когато четат нелицеприятните коментари във форумите?!?
Защо единствените, които си позволиха лукса да застанат зад името си и да нарекат нещата с истинските им имена, бяха само Димитър Кочланов, Мира Бонжева и Теодора Михайлова. Направиха под различна форма от една или друга трибуна. Единия по-рано, дамите по-късно, но въпреки това те публично ПРИЗОВАХА… нас, обществеността на Силистра, да фокусираме вниманието си върху напрежението в храма на Мелпомена.
Останалите се задоволяваха да мрънкат на маса и когато някой от нас, упражняващите журналистическата професия, се опитвахме да популяризираме информацията, бивахме спирани… сакън нидей, да не си загубя хляба… който и без това не е сигурен.
Как в другите градове на страната актьорите излязоха на протест, барикадираха театрите и не допуснаха наложените им директори да влязат вътре.
Ние изкритикувахме избора на лицето Ненков, изписахме и изговорихме доста думи за това, че конкурсът е бил опорочен.  И какво от това!!!
За да питат днес къде били журналистите, защо не пишели, защо не разследвали???
Тук сме! Друг е въпроса дали можем да наречем себе си журналисти и дали имаме още “хляб и боб да ядем”, за да се титулуваме така.
Тук сме! И повярвайте, следим процесите в театралните ни институции, ако и да мълчим.
Тук сме и питаме: защо не ни потърсихте, когато трябваше и защо очаквате да извадим кестените от огъня, без да си направите труда да ни осигурите поне щипци за това.
Коя съм аз, че утре да почукам на вратата на директора и да му търся сметка за едно или друго, като не мога да докажа твърденията си?
Да!  Не се съмнявам, че има нередности! Шестото ми чувство отдавна е сканирало личността на ръководния театрален кадър и ми е съобщило, че не е читава.
Не са читави обаче и процесите, които се развиват.
Двама депутати са решили да положат усилие и да спомогнат за решаването на театралния ни проблем.
Защо, питам аз, те не влязоха заедно при министърът на културата? Нямаше ли да натежи повече думата им! Защо когато въпросът касае градът, жителите, на който са ги избрали, не обединят усилията си?
Ще каже, че много филми съм гледала и че е ясно, че няма да го направят!
Да, защото всеки си прави ПР акция на гърба на шепа бохеми – хора на изкуството, и на всички останали, които дали по задължение или по желание прекрачват прага на салона на театъра.
Две срещи в един и същи ден по един и същи проблем!
Както и да го погледнете, господа политици, за мен това е ГАФ!
Но това е мое лично мнение и не ангажирам никого с него!
Искам да има театър в Силистра! Но не искам да участвам в групировки на лични чувства и интереси.
Не вземам страната нито на актьорите с образование, нито на тези без – които пък с годините са доказали таланта си.
Аз съм на страната на зрителя, който иска да получи качествена постановка!
Не съм се подписала За Спасяването на Театъра! И няма да го направя, защото няма тежест този акт! Не е облечен така щото да вдъхне респект у мен - зрителя!
Простете ми! …Или ме заплюйте, ако не сте  разбрали истинската ми позиция!

вторник, 14 септември 2010 г.

Светъл ден - Кръстовден!

Добър ден, Силистра!


Цветни алеи и нежен полъх край брега на реката, която обичам…
Слънчеви зайчета и шарени люлки…
Забързани, но винаги усмихнати хора…
Светъл площад... Старата липа…
Каменни останки от древни крепости… и дупки по улиците…
Глутница кучета и дебнещи котки…
… препълнени от време на време контейнери
Аромат на липа и жилещи комари …
Букет от танцови фестивали и протестиращи актьори …
Недоволни чиновници и леко поовехтял манталитет…
Гражданье, които смениха москвича и ладата с лъскави джипове…
Красиви жени и усмихнати деца …
Лунапарк и рахат локум …
Звън на камбана и безмълвна молитва за по-добри дни.
Ужким забързани хорица, но винаги имащи време за чаша кафе и сладка раздумка …
Градът, в който от време на време нещо се случва …
Приемам го такъв, какъвто е и го обичам!
Не е трудно да опитате и вие!

понеделник, 13 септември 2010 г.

Чудотворни икони на Света Богородица пристигнаха в Силистра

В столицата на Доростолска епархия Силистра днес пристигнаха за поклонение от Украйна православни светини - чудотворните икони на св. Богородица – „Кузнеченска” и „Кикотиса”, както и свети мощи на преподобните отци Йов и Амфилохий Почаевски от Украйна.
Те бяха посрещнати тържествено на площад „Свобода” и бяха пренесени до катедралния храм „Св. апостоли Петър и Павел” с литийно шествие, предвождано от Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Амвросий, Деволски епископ Теодосий - игумен на Троянската света обител и Агатоникийски епископ Борис - игумен на Бачковската света обител.
Светините ще останат за поклонение в храма три дни. В Силистра е и частица от честния кръст на Св. Богородица и мощите на Киприян и Юстина, които са против уроки.
В литийното шествие вчера, наред с духовници от цялата Доростолска митрополия и съседна Румъния, се включиха кметът на града Иво Андонов, неговите заместници, както и много гости на Силистра и общината.
Църковните светини се съпровождат от протойерей Михаил от Украинската православна църква.

неделя, 12 септември 2010 г.

Истинско ли е чудото?

Осъмнахме с новината за чудото край Алеково. Божият син се появил изрисуван върху орехово дърво, в двора на семейство роми.
Само заради уточнението някой би ме обвинил в предразсъдъци и сигурно няма да бъде далеч от истината.
Толерантен човек съм, даже на моменти се улавям, че ми идват в повече проявите на разбиране … било то към малцинства, блондинки, селяндури /да се отчете разликата между понятията селяндур и селянин, моля!/ …и изобщо към манталитета добруджански. Това обаче една друга ракия!
Да си дойдем на думата за ореховото дръво, внушението, че изобразява Исус Христос с бъл гълъб на ръката и парите, които семейството-гостоприемник, събира от вярващите хорица.
Съмнението ми се пробуди веднага, когато разбрах, че само след залез слънце се явявал лика на Спасителя ..Защо ли? Ами защото по това време на денонощието и Саддам Хюсеин може да ни се яви. Освен това подочух, че колеги са били прогонени с камънье и дръвье след като се опитали посред бял ден да снимат чудото. Направо кощунство, от тяхна страна.
А и опитайте се да си представите живописната картинка – църна ромка /ама църна като смъртта . по думите на очевидци/ седнала насред двора, как в едната си ръка дръжи димяща цигара, а в другата джисаем, по който обяснява как имало хора доста, и как фърляли добри пари… Е след всички тия описания как да си дигна четирибуквието и да хукна да търся Ореха …
Аз няма да го направя, но мнозина са хората в беда, които търсят опрощение на греховете си, търсят Божия знак, който ще им даде кураж да се справят с проблемите или да получат изцеление от страшна болест.
Най-лесно се търгува с вярата ни. И е лесно, защото пробойните са ни много. Няма го силния духовен живот, няма ги  будителите, които да ни сочат правия път. Няма ги моралните устои на предците ни. Отдавна сме ги сринали със земята и сега единици са онези, които се опитват с голи ръце и нокти да ги изровят.
Да ме прощава дядо Боже, че си позволявам лукса да не вярвам в подобни чудеса! Не вярвам в тях, защото сме били лъгани достатъчно.
Вярвам обаче, че някъде, някога ще се яви истинското ЧУДО, което ще носи такава сила и заряд, които няма да оставят място и за грам съмнение. Ще бъде ЧУДО, което няма да иска да му се кланяме, няма да иска да пари от нас, няма да ни гони, защото искаме да го снимаме …Ще бъде ЧУДО, което ще бъде видяно от всички, по целия свят.
Дотогава обаче ще трябва да се задоволим с лъжливите уверения, че тук или там, някой бил видял Божия син, Светия дух или Бог-отец и те му прошепнали, че ни чака по-добър живот!

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Истината за нас ...


Признавам си без бой, че рекламните спотове, които имат за цел да провокират интереса на зрителя, до момента не правят нищо друго, освен да ме дразнят...На ръба съм да изпадна в истерия само като чуя инфантилните реплики на бъдещите младоженци...
Дори и в момента, когато пиша това...отново върви анонсът на предаването... чак ми иди да зафича нещо по телевизора.
Опнали се пред камерата едни младежи и девойки..дето тръгнали да се женят...обаче преди това искали те да узнаят истината един за друг...и да си отговорят на може би най-важните въпроси, свързани със съвместното им бъдеще....
Че то ако човек знае... какво го чака, като минава под венчило, а и преди това и след това...то тогава няма да е интересно никому състезанието, наречено - живот...


Да ви питам аз..като са женихте, за това ли мислихте бе, хора...дали свекървата ви ша се меси във възпитанието на децата ви, дали ви обича истински, дали ще продължи да ви харесва, ако качите 10 кила...
Ша ма прощавате - ама ебаси тъпите въпроси...Тъпи, тъпи...та чак ръбести....
Или пък ще го пускала ли жена му 2-3 пъти седмично да излиза с момчетата, щяла ли да му прости изневяра и дали щяла да мрънка, докато гледал Английското първенство...

Не е истина просто! 

И тук вече почвам с нещастните си опити за любителски анализ на ситуацията ...Сами си го просят ... !
Заради такива жени ни се носи лоша слава ... Не жени ...ами КиФли, и то без всякакъв пълнеж ...

Свекървището :)))))
Ще се меси ли майка му  във възпитанието на децата? ... ще се меси много ясно ...както и собствената ти майка ...Въпросът е докъде ще отпуснете повода ...Зависи изцяло от вас ...и ако си мислите, че мъжът до вас ще се противопостави на майка си - не сте познали - така че оправяйте се сами ...не искам да кажа нищо лошо с тази реплика ...Но малцина са мъжете, които имат сили да се противопоставят на родителката си и да вземат страната на жена си. Това не ги прави слабохарактерни ...просто природата така ги е устроила.
Всъщност няма и нищо лошо в това възрастните да имат отношение  ... все пак са от поколение, което повече е живяло и повече е видяло. 
А ако случайно минат границата ... просто кратко, точно и ясно поорязвате крилцата, но така че да няма обидени и децата Ви да се радват на бабите и дядовците си ...и да ги асоциират с бонбони, лакомства и подаръци :)

Обичал ли ги истински женихът? ...Някой има ли точно определение за истинска любов и истинската обич ...това не е ли нещото, което се доказва с времето, прекарано заедно. И после, ако аз обичам този човек, ако ми е добре с него, ако се чувствам защитена, уважавана и зачитана ... едва ли ще си задавам ВЪПРОСА ...значи има липсващ елемент в пъзела и девойката се надява той като каже  - Да! Истински те обичам ...и да запълни празнотата!

Не се препоръчва за хора със слабо сърце :)
Ако кача 10 кила, ще продължи ли да ме харесва? - От опит знам, че щом аз се харесвам, значи ме харесва и той ...Ще спре, ако непрекъснато му мърморя, че съм дебела и т.н. 
Пример...личен: Ще отиваме на рожден ден! Той е на работа. Няколко часа преди да се прибере аз почвам да се приготнвям ...и установявам, че няма какво да облека, щото не съм усетила кога съм се позаоблила повечко ... и ....типичмно по женски започвам да изпадам в истерия ...Той се прибира ...а аз тропосвам из коридора и мърморя как съм станала дебела, как няма какво да облека и т.н ....А той от банята се провиква: Аре стига ме занимава с глупости..като нямаш дрехи, ще ти купим...да не съм чул това дебела съм, слаба съм......И прозрението дойде...той не вижда, че съм се поразширила... е що тогава трябва аз да му отварям очите....:))) това, разбира се, в кръга на шегата....
Истината е, че когато е решил да ви взема за жена, на него трябва да са му ясни измененията, които могат да настъпят...И да не се заблуждават мъжете, че тях годините ще ги подминат...и той ще пусне бирено коремче, ще оплешивее, ще му стане червен носът от засядането пред блока на биричка с комшиите и т.н. :)

Мдааааааа ...жизненоважни трепети на новобрачните ..Хи-хи :) 


Да преминем нататък...
Ще ме пуска ли 2-3 пъти седмично да излизам с момчетата?...Това е просто извън пътя... ми то като ще излиза толкова често... с компанията си... къде е тръгнал да се жени. Всеки, който е направил крачка към съвместното съжителство, трябва да е наясно, че приоритети се променят и явлението "свободно време" започва да е като кометите - е не на хиляди години веднъж, но в най-добрия случай ще е веднъж месечно - и тук визирам соловите изяви... иначе семейно може и по-често да се случва в първите години...
Ще ми прости ли изневяра?...Алоуууууу, ако това е наай-важното, което те вълнува...си ми ясен...к`во означава ще ти прости ли изневяра... Ми ако каже ДА...к`во прайм тогиз...грабваш първата фуста по пътя към гражданското ли?!?...Пък и като гледам и очите на задаващия въпроса (имам предвид чиляка от рекламния анонс на предаването)...те казват всичко... ама игриви, многу игриви! :)
Ще мърмори ли, докато гледам Английското първенство? Ще мърмори, брат, ще мърмори, освен ако и тя не е футболен запалянко....няма как просто да ти се размине говорилнята...А и ако само мрънка - добре...Лошо ще е, ако почне така да ти подрежда семейните задачки, че да ти увисне "Манчестър Юнайтед" нейде по кабела..преди да е стигнал сигнала до кутията със синия екран.
Или, както казва майка ми: Щом са тръгнали да участват в такова предаване...да си задават такива въпроси...и да залагат реално връзката си, то тогава  или предаването е нагласено и всички са актьори, или просто са решили да разтурят сватбата, тъй че да няма засегнати, пък може и пари да се спечелят?
Или казано по друг начин: Едва ли разумен човек ще тръгне да си рискува сериозна връзка и да поставя отношенията си с любимия си човек на карта в името на 100 000 лв.
Нисък залог за обречено бъдеще!

неделя, 15 август 2010 г.

Успение на Пресвета Богородица


Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници. 
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.



Св. Богородица е почитана като покровителка на брака и семейството. Вярва се, че тя помага на бездетни съпрузи да се сдобият с рожба. Ето защо на нейния празник всяка млада булка или невеста без деца отива да положи дар пред иконата на Божията майка.

Празнуват всички, които носят името Мария, Марияна и техните производни. 
Честит Празник!

събота, 7 август 2010 г.

Рахат на душата

Жега е! Новината е в обръщение в последните две седмици ... Толкуз е горещо - та се не трае, за непосветените :) ...тук

Получих фотка от LiLi , а на нея ...басейн, шезлонг, чадърчета ...вода се плиска, чак ти идва да се гмурнеш ..., а на преден план лакирани в червено нокти :))))))))))


Ето и моят отговор :) ....в лилаво :)))))) Поздрави Смифчице и да оздравяваш бърже :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...