C`est La Vie

Попаднах на това определение в една новосъздадена фейсгрупа, чиято цел е 24 май да стане Национален празник. Не ...България не е държава на духа. Ако беше нямаше онези, чието ежедневие е посветено на мисията да възпитават /не визирам само учителите/ да са сред най-големите страдалци на времето, в което не живеем, а съществуваме. За каква България говорим, когато по улици и витрини рекламните надписи отдавна не са написани на родния ни език. Съгласна съм, че трябва да сме адекватни на промените, на европеизирането, на глобализирането на света и нравите, но никъде другаде не съм попадала на подобна асимилация. Спомням си, че преди няколко години, по време на дена командировка до Румъния, ми направи силно впечатление, че постери, афиши, рекламни табели и т.н. бяха изписани на румънски език. Латиницата присъстваше само там, където ставаше въпрос за магазини и банки, които са част от големи вериги. Патриотичността на мамалигарите прозираше дори и от факта, че най-често срещаната марка кол...

Да откриеш себе си в чужд образ ... Аз го направих преди има-няма година и половина. Открих онова, което харесвам, което мразя, което обичам и което ме прави щастлива - в НЕЯ ... Надпреварвахме се в скайп, в блогпространството и по телефона ... да споделяме ежедневието си, миналото си и мечтите за бъдещето.  Радвахме се на успехите си, проронвахме сълза за неудачите ...И така ...до миналото лято ...когато на живо събрахме рубенсовите си форми :) Запознахме се очи в очи, запознахме един с друг и мъжете на нашия живот ... ТЕ - нямаха кой знае какъв избор :) харесаха с, но по-важното е, че приеха нашето приятелство, като неизменна част от ежедневието ти. Съдбата има пръст в това. Житейският ми опит ме е научил, че няма нищо случайно. Не е случайно, че днес познавам едно слънчево момиче, което макар и далеч от мен, всеки ден ми дава кураж и ме подкрепя. Някак различно е приятелството с нея от това, което имам в родния си град.  Честит Рожден Ден , приятелко :)! Каквото исках аз т...

Случи ми се нещо, което ме върна назад в годините, когато бях на 18 ... и си мислех, че светът е в краката ми и че нищо лошо не може да ми се случи. Години, когато си мислиш, че да пушиш и пиеш кафе на барче е голяма работа. Да ...всеки е минал по този път ... Излизах от работа и пред мен се изсипа тумба младежи на средна възраст 16-17-18 години ...Смееха се малко по-силно, отколкото мога да поема в края на работния ден и може би затова им обърнах внимание ...Те обаче бяха погълнати ог гледката отсреща на улицата. Група от мъже и жени, преминали шейсетте излизаха от едно от вървежните кафенета на бизнссградата срещу офиса ни и се упътваха към намиращия се в близост ресторант ...сравнително нов за града ни, с ефектен интериор и певица. Децата пред мен се ръчкаха да не би някой да изпусне гледката с реплики" " ...Виж, виж випуск `40 години ПМГ /Природоматематическата ни гимназия чества 100 години/.. - отиват на кръчма ...Ха-ха-ха!" Е това последното ха-ха-ха ме накара да з...

За който още не е разбрал - семейно сме на диета ...! Това поне е добра новина - така ще избягваме изкушенията и ще се подкрепяме :) Изхвърлили сме от менюто хляба и тестените изделия, сладкото и газираните напитки ....паралелно с това ще следваме и познатата лунна диета, според която един ден от седмицата сме 24 часа само на течности :) Не си поставяме срок, не си поставяме и конкретна цел ...колкото - толкова, когато - тогава ... По-важното е, че сме на една вълна ... Нямаме намерение да седим гладни и до несвяст да разглеждаме картинки с манджи :), но все пак ще се опитаме да се храним здравословно. Оная вечер се чудех няма ли някой от някъде да ни снима как набиваме зелена салата с лъжицата ...първо, второ, трето с лъжица :) ...голям купон :) Изведнъж място в хладилника се намери за киви, портокали, банани и в по-големи от обикновено количества ...марулки, репички, и краставички :) ...и разни други такиви ... Изкушенията са големи ... премрежен поглед и пред мен прелитат палачинки...