24 май - знак, че България е държава на духа?

Попаднах на това определение в една новосъздадена фейсгрупа, чиято цел е 24 май да стане Национален празник.

Не ...България не е държава на духа. Ако беше нямаше онези, чието ежедневие е посветено на мисията да възпитават /не визирам само учителите/ да са сред най-големите страдалци на времето, в което не живеем, а съществуваме.

За каква България говорим, когато по улици и витрини рекламните надписи отдавна не са написани на родния ни език. Съгласна съм, че трябва да сме адекватни на промените, на европеизирането, на глобализирането на света и нравите, но никъде другаде не съм попадала на подобна асимилация.

Спомням си, че преди няколко години, по време на дена командировка до Румъния, ми направи силно впечатление, че постери, афиши, рекламни табели и т.н. бяха изписани на румънски език. Латиницата присъстваше само там, където ставаше въпрос за магазини и банки, които са част от големи вериги. Патриотичността на мамалигарите прозираше дори и от факта, че най-често срещаната марка коли по пътя бе "ДАЧИА" - нови, стари но все "ДАЧИИ".

Пък у нас ...ако видиш някоя стока да е БГ ...почваш да гледаш отвисок, сякаш е под твоето достойнство. Сякаш ако на ценоразписа не пише "Баничка" ...ама еквивалента й на английски, това ще я направи по-малко вкусна. Друг въпрос, че те американците май не знаят що е това "мазна баница" + боза или + айран.

Няма да правя лирични отклонения за писането на латиница в чатовете ...изпадам в ужас дори и при мисълта, че голяма част от днешната младеж ползува фонетичен бг - ша търся аз буквите на инглиш, а на екрана да ми излиза кирилицата :)

Горчивата истина според мен е, че са малцина онези, които истински съзнават силата на празника 24 май - Ден на българската просвета и култура и славянската писменост ...мнозина приемат това просто като даденост...не усещат силата на словото и на познанието.


24 май е просто поредната дата от календара ...Денят, в който не сме на училище, не сме на работа ...и отиваме на манифестация на училищата и да зяпаме абитуриенти ...пардонь - днес на манифестацията вече и викат дефиле.


24 май е денят, когато по навик поздравяваме учителите и им мятаме по китка цвете ...усмихваме се и не си даваме сметка, че всъщност това е празник на всички онези, които с творчеството си, с уменията си, със знанията си създават онези неща, от живота, които наричаме изкуство и култура.


24 май е знак не, че България е държава на духа ....

24 май трябва да бъде знак за силата на българския дух!!!

Шаренко :))))

Да откриеш себе си в чужд образ ...

Да откриеш себе си в чужд образ ... Аз го направих преди има-няма година и половина. Открих онова, което харесвам, което мразя, което обичам и което ме прави щастлива - в НЕЯ ... Надпреварвахме се в скайп, в блогпространството и по телефона ... да споделяме ежедневието си, миналото си и мечтите за бъдещето. 

Радвахме се на успехите си, проронвахме сълза за неудачите ...И така ...до миналото лято ...когато на живо събрахме рубенсовите си форми :) Запознахме се очи в очи, запознахме един с друг и мъжете на нашия живот ... ТЕ - нямаха кой знае какъв избор :) харесаха с, но по-важното е, че приеха нашето приятелство, като неизменна част от ежедневието ти.

Съдбата има пръст в това. Житейският ми опит ме е научил, че няма нищо случайно.

Не е случайно, че днес познавам едно слънчево момиче, което макар и далеч от мен, всеки ден ми дава кураж и ме подкрепя. Някак различно е приятелството с нея от това, което имам в родния си град. 

Честит Рожден Ден , приятелко :)! Каквото исках аз ти пожелах! 

На себе си Пожелавам да ценим приятелството си!

Ще минат години ...и ще се питаме ... Какво оставихме?

Случи ми се нещо, което ме върна назад в годините, когато бях на 18 ... и си мислех, че светът е в краката ми и че нищо лошо не може да ми се случи.

Години, когато си мислиш, че да пушиш и пиеш кафе на барче е голяма работа. Да ...всеки е минал по този път ...

Излизах от работа и пред мен се изсипа тумба младежи на средна възраст 16-17-18 години ...Смееха се малко по-силно, отколкото мога да поема в края на работния ден и може би затова им обърнах внимание ...Те обаче бяха погълнати ог гледката отсреща на улицата. Група от мъже и жени, преминали шейсетте излизаха от едно от вървежните кафенета на бизнссградата срещу офиса ни и се упътваха към намиращия се в близост ресторант ...сравнително нов за града ни, с ефектен интериор и певица.

Децата пред мен се ръчкаха да не би някой да изпусне гледката с реплики" " ...Виж, виж випуск `40 години ПМГ /Природоматематическата ни гимназия чества 100 години/.. - отиват на кръчма ...Ха-ха-ха!"

Е това последното ха-ха-ха ме накара да замръзна.

Започнах работа в далечната 1995 година ...бях на 18 и преди няколко месеца бях завършила средното си образование. Попаднах в среда, където най-младите бяха по на 30+ - а доайенът ни /Светла му памет!/ беше на годините на дядо ми /Бог да го прости и него!/.

На мен обаче сякаш не ми правеше впечатление ...а и признавам беше сладко да си най-малък ...Не веднъж обаче съм казвала, че съм благодарнана колегите си, че ме приеха за една от тях и освен за бъзик не злоупотребяваха с крехката ми възраст, за да ме подценяват :)

Но и аз като младите хора, които срещнах днес, гледах странно, когато отидех на дискотека с приятели и там срещах колективи на една или друга фирма, хора по на 40-50 години, които празнуваха нещо. Виках си ..абе тия що си не седят у дома ...:)

Да ...годините обаче се нижат една по една ...Днес аз гоня 33 ...Създала съм /или поне така си мисля - име в обществото, семейство и т.н./ Тоест - вече не съм малка ...и проумях за пореден път, че всяка възраст си има своето очарование ... и типично по бабешки реагирах "И вие ще станете на техните години!"

Но това е горчивата истина ...глупаво е да се присмиваме, на младите по дух, които използват всеки един повод за тържество на духа, за да излязат от панелките, да видят свят и светът да ги види. А и да се преброят, колко са останали :)

Така на 9 май съпругът ми ми разказа за събралите се в центъра на града ни ветерани от войните. Накичени с медалите старците се опитвали да застанат изправени демонстрирайки гордостта си ...Познайте учениците, как се подсмихвали, че дядовците били с ламарина по тях.

Да ...ламарина ...но именно тия тенекета са свидетелството, че тези хора са вярвали в една кауза и са я защитавали с живота си. Не е ли по-лесно да им се усмихнем и сълзите в очите им да накарат нас, следващите поколения да се замислим ...Какво ние ще оставим след себе си ?

Обявихме война на килограмите!!!

За който още не е разбрал - семейно сме на диета ...!

Това поне е добра новина - така ще избягваме изкушенията и ще се подкрепяме :)

Изхвърлили сме от менюто хляба и тестените изделия, сладкото и газираните напитки ....паралелно с това ще следваме и познатата лунна диета, според която един ден от седмицата сме 24 часа само на течности :) Не си поставяме срок, не си поставяме и конкретна цел ...колкото - толкова, когато - тогава ... По-важното е, че сме на една вълна ... Нямаме намерение да седим гладни и до несвяст да разглеждаме картинки с манджи :), но все пак ще се опитаме да се храним здравословно.

Оная вечер се чудех няма ли някой от някъде да ни снима как набиваме зелена салата с лъжицата ...първо, второ, трето с лъжица :) ...голям купон :)

Изведнъж място в хладилника се намери за киви, портокали, банани и в по-големи от обикновено количества ...марулки, репички, и краставички :) ...и разни други такиви ...

Изкушенията са големи ... премрежен поглед и пред мен прелитат палачинки, сметанова торта ... и хрупкави парченца препечен хляб, сочни наденички ... и ...какво ли още не :)

Тц...скръцвам със зъби ... ша издържа ...аз инат ли съм или лукова глава ..а и сама съм го решила ...:)

Едно обаче знам, няма никак да ми е лесно та ако ще и Химка Пожарова - специалистката на Ида, да ми дойде на помощ :)

Ще чекаме обаче резултата с нетърпение ..., за да видим как от двойка клатушкащи се тюленчета ша са превърнем в ...е баш антилопи няма станем ...ама ...а ся де - като не мога намеря подходящо животно на което ша мязаме ?!? ...бе важнуту, че няма сме тюлени ..пък ко ша станем то ша са чуе от наше село - чак до ваше :)