C`est La Vie

Бях си обещала за Тодоровден да зарадвам моето Слънце с десерт, приготвен от мен... Затова се порових напред назад из сайтовете на Йоли и на Илиана ...спрях се на Мъфини с Тоблерон - ама май Тоблерон-а в заглавието съм го пропуснала :) Освен това си мислех, че това е същата рецепта, по която една колежка наскоро прави десерт - оказа се обаче, че аз нещо не съм разбрала ама нейсе ... Запретнах ръкави и ...ето продуктите ... ... яйце, бакпулвер с ванилия, 1 ч.ч. брашно, ¼ ч.ч. какао, 60 гр стопено и охладено масло, 1/3 ч.ч.прясно мляко, 4 хапчета захарин :))) и 100 грама течен шоколад ФИНЕТИ :) ...оттам нататък бъркате всичко и печете на 200 градуса 20 минути :) поръсвате с кокосови стърготини за разнообразие :) А сега да уточня - в оригинала захарина е кафява захар :) течния шоколад е - млечен ТОБЛЕРОН и ванилията е отделно - но аз намерих в магазина бакпулвер с ванилия и реших, че няма да му попречи :) - поръсването с кокосови стърготини също от мене добавка :) + че не пекох ...

Памет и забрава! Историческият път на България криволичи през земни висини и небесни пропасти, но никога по тихо дремеща равнина. Както човек не може да се отърве от миналото си, защото идва оттам, така и българинът носи в себе си своята по-далечна и по-близка история. Дори когато мнозина не я чувстват определено, тя присъства в душите им ведно с кръвта на дедите. Личната съдба е частица от народната. Десетки поколения българи са се възпроизвеждали на тази земя, предавайки не само черти на лицата и характерите, но и легенди и песни за повратни събития и безсмъртни герои. С годините на залеза човек преиначава умишлено или невинно и забравя, но родословната памет на българите притежава неизтощима съживителна сила, възкресяваща от пепелта на изгореното време картини и образи. Къкринското ханче! Легенда и истина - ведно. Кошмарно предание, поело по пътя на историята с кервана на годините, а с него и поп Кръстьо, като черна птица продължава да тревожи сънищата на потомството. Дек...

В унисон с LiLi - да не остана и аз назад - хи-хи-хи ... ша се пофаля с малокалибреното си бижу ...подарък от мама ...мънинко, ама сладинко и не заема място - идеално за командировки - само да се отворят такива :) а тук наблюдавате как бая на разсад домати и пипер с уайфай връзка :)

Като дете ме учеха да бъда любезна. Възпитаваха ме в духа на доброто чавдарче, което винаги поздравява възрастните, прави им място в автобуса, дава им ред на опашката за хляб и никога не му минава през ум, че големите понякога злоупотребяват с това ... За мен съседите от блока казваха, че съм добро дете, което винаги казва Добър ден, без значение колко пъти съм засякла комшията/йката... Предавах отпадъци на пункта за вторични суровини, събирах кестени, изпълнявах си всички поръчения ...ходех на бригада, разкопавах алеите по бившата ул. "Георги Димитров" - нищо че пръстта там бе така забита, че и с права лопата щеше да се види зор ... Пишех си домашните, учех стихчетата, рецитирах, участвах активно в спортните полудни - не отсъствах от училище ... без уважителна причина ... Бях весело дете ... с пухкафи бузки и носле/камбичка ... Порастнах - продължих да поздравявам по-големите от мен, да им говоря почтително и с уважение, да им отстъпвам място в автобуса ...Но ... Но, май се...

От ранни зори младежите от силистренското село Професор Иширково тръгнаха да обикалят улиците прогонвайки със шумът на зилове и траки /медни звънци/ злите сили. Преминавайки от къща на къща ``биха всичко живо за здраве и берекет``, играха хора и благославяха, за да може през пролетта във всяка къща да има берекет и всички да са живи и здрави, а от своя страна стопаните даряваха кукерите с яйца, пари и руйно червено вино.

82% How Addicted to Blogging Are You? Created by OnePlusYou - Free Dating Site E това е истината, цялата истина и само истината!

Няма да изненадам сигурно никого с това, което ще напиша и това, което ще споделя ...Още повече - сравнително скоро беше, когато отбелязах една година от началото ... Началото - когато се появих във виртуалното пространство, от времето, когато започнах с непознати да споделям ... вярно винаги, когато искаш да изречеш на сто процента, онова, което ти тежи се спираш ... задаваш си въпроси от типа на - кой ли ще прочете написаното, ами ако го прочете, този, за когото се отнася и .т.н. ...Дори при радостта натискаме леко педала и убиваме скоростта - там вече от страх да не ни завидят, да не решат, че избликвайки по този начин се опитаме да компенсираме друго дето ни липсва - да не от най-невинните чувства да създадем усещане у околните, че сме пълни с комплекси .. Уверена съм, че и на други им се е случвало сутрин да се събуждат с мисълта, че ще седнат пред монитора и пръстите ще затанцуват своя валс по клавиатурата, как ще излеят чувствата си, ще разкажат сънищата си, ще начертаят плана ...

/Не, не съжалявам за нищо/ Песента, която простичко разказва за житейската философия на Малкото Врабче, тръгнало от улицата, за да завладее сърцето на света. Не, не съжалявам за нищо ... Нито за доброто, което са ми сторили - Нито за злото. Не ми пука за нищо! Всичко е платено, изметено, забравено - Не ми пука за миналото. Със своите спомени запалих огън. Моите обиди, моите радости - нямам нужда от тях. Измитам любовните трепети с техните лоши страни. Измитам ги завинаги и започвам от нулата. Защото моят живот и моите радости - Днес започват с теб! Малко думи, в които е събрано толкова много … Защо да съжаляваме за онова, което е вече минало. То е оставило своята следа, вкус в устата и аромат във въздуха. Обидата и радостта – са отминали …Да ги помним - няма нужда – заемат място. Любовните трепети … красиви и вълнуващи, са били тогава …Сега е време за нови …С нов човек, нови усещания, нов живот … Миналото, когато е наситено с тъга ни пречи да продължим напред. Препор...

Важно съобщение - за всички, които са се разтревожили дали ша мърдат хора по екрана на ТВ-то и дали мама е успяла с подаването на заявлението си за червен паспорт .... Вече сме част от семейството на Булсатком /за рекламата могат почерпят :)/ ... Втората мисия също е успешна /само дето докат дошъл реда на мама системата се скапала ...но тя стоически издържала докато я оправят - макар, че според нея - тя е била каръка и вика, ако си бях тръгнала сигур щеше по-бързо да стане :)/ ...но накрая всичко е добре, когато свършва добре :) или нещо подобно беше ... За съпричастните и трощаши китки от мисъл по нас - БЛАГОДАРСКО ... като си налея довечера ракийка - ша пия по една за вашто здраве и красота!

Това чиновник да си в днешно време си е златна работа. Седиш на бюрце по цял ден, цъкаш с мишката и издевателстваш над хората.  Откъде да започна ... ... В миналата събота съпружеското тяло направи заявка да станем абонати на БУЛСАТКОМ ..дотук всичко 6 ... От офиса любезната девойка му обяснила, че в рамките на пет работни дни ще дойдат техничите да инсталират чинията и приемника ...  ... Да ...но днес - когато е последния от тези пет работни дни реших да звънна едно тилифонче рано сабахлем и да питам - аджеба нашия адрес дали е в списъка на техниците ... Любезно ми каза момичето, че ще провери и, че ще ми се обади след десет минути ... Странно може да Ви се стори - но аз на теми - Ще ви се обадим - не фащам вяра от давна . й и казах, че аз ще й дрънна ... Питам порядъчно като изтече времето ... и .. О, небеса, о, нрави ... координаторката от Варна не била включила скромните ни персони в оня списък ... Дайте ми казвам телефона на координаторката ...Нямаме право - като нямате право казв...