сряда, 29 май 2013 г.

Турският език в училище ли е най-важния въпрос пред България?!



Мама му стара – дали ще бъде въведен турския език като образователна дисциплина в бг училищата ли е най-големият ни проблем не мога да разбера …
Поне ще научат литературен турски, а не този дето мяза на шльокавицата от социалните мрежи …
Турския етнос е признато малцинство у нас …, както имаме роми, евреи, арменци и т.н.
Против съм въвеждането като задължителна форма на обучение, но какво толкова ще стане, ако като свободно избираем предмет бъдат въведени всички тези езици …
Който иска да учи, както учим английски, френски, немски, испански, руски и так далее…
В същото това време надаваме вой, че асимилират българите в Сръбско и Македонско.
Не виждам и какъв проблем са петнайсетминутните емисии новини по държавните телевизия и радио …повече ме дразнят сериалите, и то не защото са лошо скалъпени, а защото се нароиха като гъби след дъжд – то боб, боб …ама и фасула писва. /поне учат на морал и ценности, за разлика от треторазрядните екшъни и компютърните игри пълни с кръв и насилие/ ..
Та пак да питам това ли е най-големият проблем на страната ни, че сме се хванали за него …
Хората се чудят как да осигурят на децата си хляб, ние сме тръгнали да пълним интернет форумите  с вопли  …
Турският и другите езици в училище няма да ни надянат фесове и шалвари … ние отдавна сме се издокарали с тях и виновниците са тия, които позволиха създаването на етническа партия в България … и моля без оправдания, че имало българи-членове …

Ако ще говорим за проблем …проблем е, да заредиш гориво на бензиностанция в населено място с преобладаващо население от съответната етническа група и когато влезеш да платиш да ти кажат цената на език, който ти е непознат, а след това да те погледнат обидено, че не си ги разбрал, така че чак да се засрамиш .... Е това е проблем … и виновни за самочувствието им не са новините на турски, а фактът, че имат партия, която се грижи за интересите им …

Що нямаме ние самочувствие, що си даваме четирибуквието на тоз и на оня, щото още не се появил някой, който да защити нашите права и свободи на български граждани …
Щото всеки изкачил се по стълбицата отдавна е забравил откъде е тръгнал … кога станаха коминочистачи, кога им почерня гъза …

Предател бил Волен Сидеров …сигурно е така, погледнато от камбанарията на онези, които са гласували за него …
Ама нали в крайна сметка сме ги избрали, за да ходят на работа, а не да „създават” събития, че да ходят камери и микрофони подире им…

А правителството  - бали мама му … тоз бил такъв, оня – онакъв …, били …то всеки е бил някакъв …по-важното е какви ще са сега, докато управляват - не възлагам надежди, за да си спестя нови разочарования  - тези досега мисля, че са ми достатъчни …

петък, 17 май 2013 г.

моят ден

Моят ден започва с усмивка, която ме кара да забравя, преди да съм си спомнила, за неволите, които ме очакват през деня ...
Моят ден започва с глас, който ме понася на крилете на щастието и ми дава да разбера, че мечтите се сбъдват ..
Моят ден започва с поглед, в дълбините на който откриваш, че ти си прозорецът към света, който й предстои да открие ...

Моят ден започва и разбирам, че не искам никога да свършва ...

събота, 11 май 2013 г.

Hi!

Здравей, приятелко ...!

Да точно ти, дето си далеч от мен! Няма те и няма с кого да пия кафето си ...Вярно има много други, с които да го правя, но онова с теб беше по-специално.  Пиехме го или у нас, или у вас, или на близкото до хранителния магазин кафене ... Говорехме си винаги за едни и същи неща ..., но никога не ни омръзваше - оправяхме политиката, колегите, общите ни приятели, мъжете и техните навици и други подобни. Обменяхме рецепти, тествахме резултатите и правехме планове за менюто за следващия ден. Когато ме болеше глава ти се обаждах, защото ти си вълшебница и ме лекуваше от разстояние .. Достатъчно беше да те помоля просто да си помислиш за мен с добро и ми олекваше. Дори и сега, когато си на хиляди километри, усещам, кога присъствам в мислите ти.
Ние сме различни, не си приличаме по нищо и в същото време се разбирахме прекрасно. Минаха години от първата ни среща, в офиса ...приятелството ни обаче прелетя границите на служебните отношения и не им позволи да помрачат онова, другото, извън професионалната ангажираност.
Липсва ми бърборенето, липсва ми дори мрънкането ти ... липсва ми и това как  се заричаше, че утре ще направиш едно или друго ...в посока своето личностно израстване ...и го правеше, макар и не от следващия ден :)
Няма кой да ми дава тон в чистенето на прозорци или прането на пердета ..:)
Далеч си, а аз броя дните до завръщането ти ....., за да те прегърна и да ти кажа на живо, че ми липсваше през почти цялата една година ...от както те няма.

Събота сутрин - като на кино

Живеем живот като на кино ... Дните и часовете ни до голяма степен са подвластни на сериалите от телевизионния екран /колкото и да не си го признаваме/ и малко или много откриваме себе си в героите и ситуациите, само дето почти никога, в реалния живот, развръзката не е като на екрана.

Събота сутрин. Героинята става рано, преди мъжа и детето, оправя личната си хигиена, гримира се, за да е красива той като се събуди ... Включва лаптопа и зарежда топла чаша капучино до себе си. Задължително с премрежен поглед пали цигара и от гърдите й се отронва дълбока въздишка ...

Въздиша, защото иска да е на самотен остров ... поне за ден. Стъпалата й да оставят следи по горещия пясък, а по тялото й да има капчици морска вода ... вятърът да развява косите й, а слънцето да искри в очите й.

Иска да е в Ню Йорк и ... да е част от групичката на Кари Брадшоу ... Винаги е имала приятели и близки, и по-далечни ..., но никога не е било като при  Саманта, Шарлот, Миранда и Кари ... приятелство с установени традиции за закуска, обяд и вечеря, за делник и за празник, за радост и утеха ... не че е не имала толкова близки приятели, нооооо живия живот някак си праща всеки в отделен коловоз ...

или пък ... с "Приятели", с които да е изживяла младежките си години ... толкова щуро, че да ти се иска да напишеш сценарии ... , за да докажеш, че приятелството между мъж и жена е възможно ...

Дори й се искало да живее на Уистерия Лейн , защото отдавна комшулука не е това, което беше ...

... Събота сутрин ...цигара догаря, последна глътка от капучиното с аромат на ванилия ...време е да направи закуска - за големия и за малкия човек у дома, а след това да пусне "Пенка" да върти ...

Тя е доволна ...събуждането й преди всички не е било напразно ...десет минути, които ще оцветят денят й .... ще се усмихне и ще продължи напред в нейния собствен сериал ..., в който сама пише репликите си - ден за ден :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...