петък, 27 февруари 2009 г.

Love

Какво е нужно, за да се усмихне една жена?!?

... Парченце любов ....

Без да правя излишни словоизлияния искам да споделя щастието си с целия свят ... На някой може дори да му стане смешно ....Но аз за пореден път си дадох сметка, че съм намерила късмета на живота си ..това е човекът, който е до мен, който всеки ден доказва любовта си, въпреки опърничавостта ми ...Той знае, че го обичам, и аз знам, че ме обича ...

Последните дни и седмици са ми изключително натоварени с ангажименти, служебни задължения, отговорности, нерви и напрежение ...

Това тук ме очаква почти всяка вечер, когато се прибирам от работа ... Станал е майстор-кулинар ... има още на какво да се учи, така, както и аз - но е важно, че желанието му е голямо и полага усилия да прояви въображение и фантазия при сервирането на вечерята :)

Благодаря Слънчо!

Аз съм най-щастливата жена на света!

вторник, 24 февруари 2009 г.

Culinary temptations

Сладки пилешки крилца

Рецептата научих от кака Теменужка ..../да, същата - дето има златни ръце за гоблени и бродерийки/...

На снимката е нейното творение ....

А тук е моето ...

Няма да ги сравнявам ...просто демонстрирам ... Не бързайте! Ще Ви издам как се правят и Ви съветвам да опитате ... Приготвя се много лесно и е страшно вкусно ...

Правите смес от по 2 лъжици олио, балсамов оцет, кетчуп и мед. Слагате сол и черен пипер, а може и ситно нарязан или счукан чесън. Поставяте крилцата в една тавичка и хубаво ги намазвате с получената вече амалгама. Оставяте да престоят така 12 часа / може и повече/.

Печете във фурната. Избирате гарнитура за крилцата и за себе си :))))

Сервирате с чаша вино, може и вода :) и .... консумирате ...

Направо си облизавте пръстите от кеф и питате за още :)

неделя, 22 февруари 2009 г.

Colors in the night


Holiday - may be

Идилия в почивните дни ... 

Със сигурност за всички понятието почивен ден има различно измерение и съдържание.
Какво е обаче почивен ден …мен ако ме питате малко е трудно да му се даде смислено обяснение. Най-общо това са дните, когато не сме на работа …
За една жена е трудно да каже, че дори и в тези дни почива …защото и в работно и извънработно време съзнанието й е ангажирано с мисълта дали децата са нахранени, бяло или цветно пране да пусне, прахосмукачката дали работи и дали най-сетне съпружеското тяло ще се навие на сделката – изтупване на килимите срещу безпрепятствено гледане на дербито „Манчестър юнайтед” – „Челси”.
Изхвърлянето на боклука оставяте на подрастващото поколение – и там проявявате бизнеснюх – отпадъците в контейнера – билети за кино, концерт или кинти за бира с картофки.
Дотук със семейните далавери.
Най-общо за всеки почивните дни са времето, когато е повече от задължително човек да намери време за себе си, за своите желания и мечти.
Вместо това ние хукваме по села и паланки – тип аграрен уикенд, да видим мама и тате как са, дали кокошките са снесли яйчица, дали е останало от свинското, че през седмицата да метнете тавата със зеле. Пък ако има и млекце, значи ще има и сиренце. 
Тъй е по нашия край … Сите българи сме от село, но някои не си признаваме. Пишем се градски чада и омърморваме качеството на продуктите в магазина.
Няма лошо да се отиде на село …въздухът там е по-чист, сънят е по-здрав и не усещаш как в 7 сутринта си свеж като репичка, готов за подвизи из двора. Мотиката те чака …я чесъна, я лука да се прекопае, може и вадичките на пипера …оп-п-а …за тях е рано още. Зима е все пак…
Ама после като се наредят на опашката бостани, царевица, тикви …и почва да ти се вие свят и да искаш да няма почивни дни, Бързайки да влезеш в графата на работохолиците в офиса.
Тъй… какво обаче правиш ако си останеш у дома …
Задължително спиш до 11…/ това в случаите, когато котката не е разгонена и с мяукане не огласява квартала/, ставаш и както си рошав, по пижами правиш кафе и сядаш на компа – да видиш, кой от аверите ти е онлайн.
После с размъкната крачка заемаш полагаемото ти се място на дивана и зяпаш зомбирано ТВ-то. Гледаш к`вото и да пуснат. Дали ще е психопата д-р Хаус, или началник Маниън – полицейския шеф-мечта от „Вашингтон, окръг Колумбия” няма значение.
Тъпите сериали също са забавни, не те ангажират с мисъл, не те затормозяват и се радваш като малко дете, че има и по-големи идиоти от теб самия.
Романтичните комедии ти действат приспивно в обедните часове … и се понасяш с танцова стъпка към спалнята. Може да останеш и на дивана, но ще се изгърбиш от въртене насам-натам. А и котката си иска мястото…
Забележете, още сте по пижама …е това е за мен идилия …Цял ден тъй … без да робуваш на четката за коса и на пудрата. Не сте капризни и за яденето – филия с масло и сирене или ..с каквото има в хладилника върши работа. Мяташ хапките на крак и не мислиш за сервиране, за обяд и за вечеря.
Можеш да използваш времето и за належащата вече маска за лице, която ако я направиш в друго време рискуваш да уплашиш решилия да потърси чаша захар привлекателен съсед от  апартамента отсреща.
Днес обаче е почивен ден и ти е позволено да изглеждаш всякак.
На кафе пред монитора на компютъра ще побъбриш с дружката от София, с която поддържате само онлайн контакти, но то не пречи да обсъдите въпроси сериозни като глобалното затопляне и смъртта на китовете, или пък за последната издънка на мъжа вкъщи.
Забелязвате ли …никъде не споменаваме за него. Ами той просто е на работа – по случайност няма съвпадение на почивката.
Да видим какво още можете да направите така щото да се почувствате перфектно …ами самия факт, че не правите нищо е повече от достатъчен.
Денят обаче е на превала и вие яхвате метлата, запретвате ръкави и се развихряте в кухнята.
Любимия мъж се прибира и искате да го изненадате …Щом все още изпитвате удоволствие от кулинарните изкушения, значи чувствата, които изпитвате са все още силни и от това няма нищо по-хубаво.
Допускаме обаче, че и двамата почивате …Красота и Хармония …Спите до късно, ставате заедно, единия прави кафе, а другия закуска …
..Или излизате да се разходите, ако времето е приятно, нейде глътвате доза кофеин засичайки стари приятели, проверявате дали Дунавската градина си е още на мястото, или палите колата и отивате до манастира в с. Айдемир, посреща Ви игуменката Йоанна, палите свещ за здраве и се наслаждавате на иконописите. На връщане се отбивате до крепостта „Меджиди табия” и се забавлявате докато позирате с оръжейните експозиции. 
Супермаркета е близо до дома, количката се трупа с продукти, не забравяте и слънчогледовите семки и пуканките, защото те ще са необходими за следобедния киносалон, който ще си устроите в хола ..А за вечерта спретвате салатка и мезе и каните комшиите от горния етаж ..или пък вие се качвате у тях … и неусетно деня свършва, а вие усещате, че въпреки умората сте се заредели с енергия за цялата следваща седмица и мислите Ви са постигнали хармония със заобикалящия ги свят.
Е …кажете сега, защо е нужно в почивния си ден да си тровим нервите и да мислим за работа. Тя няма да избяга, а и ние ще сме й още по-полезни, когато сме бодри и готови за нови, и нови предизвикателства.

събота, 14 февруари 2009 г.

For LiLi


Честит Свети Валентин, Лили!

Пожелавам ти много здраве, щастие, усмивки!
В твоето сърце да има много хубави мигове, които да ти дават сила и да те топлят!

Мигове на любовно щастие, които да осмислят денят ти!

Целувки от мен!


петък, 13 февруари 2009 г.

My Valentine

Friday 13th ...

Вярно, че самовнушението е голяма работа ...ама мразя от предния ден да си правя сметката без кръчмаря как ще поспя до късно, как ще изляза на разходка с любимия човек и ще се наслаждавам на миговете прекарани заедно.

Вместо това като лазарка, на едно с колегите, сновахме от цвят на цвят да разнищваме конците на една много дрипава черга.... 

Ама нейсе ...и това мина ... поне за днес ...от понеделника сто на сто ни чака пак ходене напред назад из улиците - ама нали знаете- кой за каквото е учил :)

Сега ще си легна с мисълта за утре ... Ще сънувам деня, ще сънувам слънцето, небето, дърветата, хората по улиците и ще се събудя с очакването да видя очите и да усетя ласките Му ... от нищо друго нямам нужда :)

Пък утре ... ша видим като съмне - хихи :)

сряда, 11 февруари 2009 г.

Happy Valentine's Day




Свети Валентин чука на вратата …

А това е моята"валентинка" в аванс към приятелите – Светулка и Румчо …кой кой … те си знаят :)



четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Flower transmogrifications

Докато си мислех дали да вляза в банята и да се заема с маскиране на побелелите си въпреки крехката :) си възраст от 31 години :) коси - или да се отдам на почивка се замислих през колко перипетии е преминала рошавата кошница на главата ми. Смених почти всички цветове на дъгата, но сякаш намерих себе си.. Всъщност не съжалявам за нито една промяна – тя е била актуална, както за времето, така и за душевността ми. 
/Това не означава че избирайки черния цвят – ми е станало мрачно …/ 
Може би просто пораснах, но комай не съвсем – все още ми са правят лудории – и не си ги спестявам, когато ми се отдаде възможност …
Днес си говорех със Светулката, че не искам да пораствам – искам да си остана такава, каквато съм сега – говоря за светоусещане и настроение. Иначе ако си мисля, че времето ще е безмилостно към появата на бръчки и болки в ставите …няма да ми се размине :)

Ако някой чете това ще си помисли – да й имам проблемите на девойката …
Е не може всички да сме умни, интелигентни и красиви.
99 % сме такива, каквито сме … и ако живеем живота си с усещането, че не сме случайно на този свят, значи сме ХОРА.
Всеки има своя собствена мисия за промяна и за съществуването си на тази ЗЕМЯ и е добре да се замислим върху това.

Едва ли сме се родили само, за да консумираме …Тъпо е, ако ще е такъв живота ни.
Затова докато е време да се вземем в ръце …щото ако чакаме някой с вълшебна пръчица да оправи нещата – значи нямаме никакъв шанс …

Цветовете на косата са нещо дребно …но цветовете в обществото ….те правят нещата красиви, жизнерадостни и слънчеви …нека към тях се стремим ...


неделя, 1 февруари 2009 г.

The sunday

Неделя – надвечер 
Едва ли в друг език има такова понятие, но може и да има – нямам претенции да съм полиглот.
Работния ден е към края си …
Слушам радио1 – едни сълзливи ретро парчета – но "готени" /както казва баба/ … Уитни Хюстън, а след нея и Ерос Рамацоти …пее човека, а пък и красавец …2 в1 …убийствено добра комбинация. …а така …сега е на ред и Тони Бракстън …
/почвам да си мисля, че музикалният режисьор преживява лична драма/ ..НО НА МЕН ТОВА НЕ МИ ПРЕЧИ –напротив – сблъсквам се отблизо с понятието душевен оргазъм …лошо е когато човек е в другата му крайност …тогава е нетърпим, неврозен, мрънкащ 
А аз сега съм обичаща и любвеобилна / само дето мойто Слънце – е нощна смяна – и ще се гушкаме с Глезана * черната ни котка/ …

И ритъм има, и мелодичност, а и думите …не си превеждам – ама няма начин да не са красиви и те …

Като попита някой каква музика слушаш – хубава, казвам аз …
Не ме ли грабнат първите 10 секунди от интрото …. значи песента няма шанс да си пробие път в персоналната ми класация.
Страхотни са старите бг естради …пък за дуетите на Мариана и Тодор Трайчеви …не говорим – там оставаш безмълвен
Искам да те нарисувам
                        Не със молив
                                       Не със четка
                                                   С устни ще те нарисувам,

http://vbox7.com/play:065627e3


ето сега си отвлякох вниманието – започнах да търся да чуя отново техните песни …
има и за вас …

А ПОМНИТЕ ЛИ „СЛЪНЧЕВА ЖЕНА” 

Музика за мене цялата си ти
                 Песен бе която птица не лети 
                     Музиката ражда чудна светлина
                                 Добър ден любима слънчева жена


 …Божествено е …без дъх оставаш, прочистват ти съзнанието от събираната през работната седмица сгур …и си задаваш отговора - колко малко е нужно на човек :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...