Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от януари, 2009

The three graces

Работния ден свърши, работната седмица и тя  ... Нищо че се очертава утре да съм на повикване :) да не ви минават на ум розови неща - хич даже :) ... та тъй де ... но ще се опитам да си почина ..., че ще ме чака тежка вечер - няма да издавам къде, с кого и до кога :) то на този въпрос и аз нямам отговор - но е сигурно, че Трите грации ...ще бъдат на линия на гезмето ...девойки - стягайте се ...и ний сме хора, да му поотпуснем края :)

Love as the sun beam

Усмихнато Фифи! Ще вземе да ми хареса обръщението ...у дома ми викат Зайчо Байчо и пате ..., а аз като река да се самоиронизирам почвам ... слонче в стъкларски магазин, тюленче или клатушкащо се пингвинче ...а иначе ...Той е моят Мечо Пух или Слънчо ... Откъде започнах и къде стигнах ... Това е за онези, които усещат любовта с всяка въздишка, с всеки лъч на слънцето, който си проправя път през облаците, с оголените клони на дърветата и нетърпението отново да се разлистят ...Любовта е в клаксоните на автомобилите, които ни заобикалят, в кучетата и котките, които са превзели градинката до блока... Тя е навсякъде и винаги близо до нас ...много по-близо от ръка разстояние ...Не е нужно да се протягаме, за да я докоснем ... Нужно е само да се усмихнем и да поемем въздух ...  Усещате ли как се разлива в кръвта ... как Ви затопля и как сърцето започва да бие по-учестено ... Да - Това е тя ... в онзи трепет, който провокира импулса на тялото и вие протягате ръка да докоснете устните на любимия...

Challenge

Without words

Good morning

                        

The words are not sufficient

Думите не стигат ... Н е знам как да нарека новата си мания - Лили е виновна за нея, ... но казвам това с най-добри чувства. Не съм подозирала какво удоволствие могат да носят цветовете, каква свобода може да изпита човек, когато макар и виртуално рисува мислите си.  Ще нарека увлечението си огледало на душата ...когато е спокойна и в хармония са разума и чувствата, то ще се преливат слънчевите лъчи - с луната, дъгата - с дъждовните облачета, цветята - с голите все още клони на дърветата, усмивката на лицето ми - със сълзите в очите - сълзи на щастие, нежност и любов ... Това са Зори и Миро! А това сме аз и Светулка -  свързват ни толкова много неща! /както казва тя - Я, какви гаджета сме били преди 3 години и нещо ...! ...Но и сега не се даваме ....Ние сме красиви, умни и добри :) Който не вярва, да пита змиеукротителя на групата :))) хихихи/

Кофеинов спаринг …

Версия „А`ла” кака Неза Кафето …това, че било вълшебна напитка е вярно, колкото и твърдението, че цигарите са полезен и здравословен навик. Ободряваща напитка – да, толкова, доколкото съдържа кофеин. Работата е там, че в днешно време пиенето на кафе си е не просто работа, а занаят. Той не се учи, той се краде. Почти както времето за печене на баници, дето го рекламират … крадели били от децата, в петък, в сряда и т.н. Две мнения по въпроса, че репликата – отивам да пия кафе се е превърнала в нещо повече от нарицателно в ежедневието ни - няма. Използваме я с повод и без повод. Но това е по-лесния начин да кажеш, че имаш среща с някого някъде, а не да обясняваш, че ще пиете по питие, пък какво ще е питието и т.н. подробности от пейзажа. Истинското кафе е рано сутринта, преди още да те е погълнал водовъртежа … непременно в джезве – да замирише хубаво …друг въпрос, че понякога тръгва да те търся, ако се опитваш докато кипне ти да отметнеш по реда им – зъбите, косата, грима … Цяло чудо ще ...

Превод в ефир

       ЗАНИМАВКА ...         Така - сега по съвет на Лили направих превод на страницата от бг на английски - верно е смях ...ма моя превод май малко по- със свят ...на който му е забавно нека да чете ...         Аз отивам да се чипкам, после евентуално - може и да ми земнат банята ...         А утре ще пия кафе със свекървата, а тати свекър може да го бия на табла - или да се оставя той да ме бие ...         Вечерта ще изклюкаря какъв е резултата ...:)                                                                             *****************************************               My job  No otarvane ... Ma and I do not worry much!  But if you are wondering what pause in writing here on the blog - poglezhdayte this picture ... it will remind you of the invisible shackles of the occupation - say invisible - because they are voluntary ...  You spend half the day - aside from the time when dzhitkam through the streets in search of a story that will make me "great" - hihi - thi...

Моето работно място

Няма отърване ... Ма аз и не се дърпам много! Но ако се чудите що правя паузи в писането тук в блога - поглеждайте тази снимка ...тя ще ви напомня за невидимите окови на професията - казвам невидими - защото са доброволни ... Тук прекарвам половината от деня - като изключим времето, когато джиткам из улиците в търсене на историята, която ще ме направи "велика" --хихи - това в кръга на шегата - всяка новина, всяко събитие и всяка история са неповторими и уникални сами по себе си - и няма по-по-най- ... :) Айде - дописане ....тази вечер мисля да наваксам ....че имам да се включвам в кофеиновия спаринг на Лили ...но мисля да се подкрепя с чаша бяло вино и така да се метна във вихъра на танца с клавиатурата и мишката - хихихи !!!!!

Залез над Дунав

 … няма нужда от повече думи … Реката говори сама ... Оставяш се на течението .. . Нека то те изненада и ти предложи своя дестинация ... пътуваш къв своето щастие ... Вярваш, че живота е прекрасен и че нищо лошо няма да ти се случи. Или дори и да те споходи - бързо ще отшуми... Да ... истината, както казва Лили е, че не може да сме съвършени, колкото и да ни се иска ...и че няма нищо по-човешко от това да си просто човек ... Съвършенството оставям и аз като нея на комплексарите и дупедавците ...уф ...какви думички само ... ама са истински. Не искам да съм съвършена, искам да ме харесват такава, каквато съм, да ме обичат - такава каквато съм ...аз съм си аз и съм по своему неповторима ... Искам душата ми да се слее със залеза и всяка сутрин да се ражда с изгрева ... пречистена и изпълнена с желание за живот.  Невероятно е усещането да застанеш на брега на реката и да почувстваш как всичките ти неволи и тегоби биват отнесени от водата. Изпразваш съзнанието си и мислите ти заблестяват нев...

Минало, настояще, бъдеще

Искам да се возя на Маруся ...! Помните ли я тази детска руска анимация ...аз смътно, но репликата много ясно. Откъде ми хрумна и аз не знам. Може би в отговор на новинарските емисии - протестите, криминалните хроники, викове за оставки и т.н. - криза - политическа, икономическа, газова и всякакви други подобни ... как да не ти дойде на ум нещо свежо, нещо което да те защити и да те съхрани. Вече не знам от тия дето ни докараха до тук ли да се пазя, или от себеподобните. Губим човешкия си облик. Вече не знае човек на кого да вярва. На всяка крачка ни дебнат интриги и лицемерие. Страх те е да си отвориш устата, щото тоя отсреща може да е на ЧОВЕКА, човек. И да се чудиш после кое, откъде ти е дошло. Не сравнявам с Татовото време - за страха говоря. Но и днес сме цъфнали, та сме вързали.  Има свобода на словото и мисълта. Но задържаме истината за себе си. Така е просто по-сигурно.  Почваш работа нейде, службица-нормална, изпълняваш си длъжностната характеристика - но понеже си прям, понеж...

Пътя на либофта

Манджи и мъже … !!! Седмицата свърши …То тя при мен почва в неделя и свършва в четвъртък. Ама ша са прикрепя към тия дето отбелязват петъка с фойерверки.  Та днес по обед страхотна тема си намерихме за лаф с Лили – зелен и бял фасул и вкусовите предпочитания на мъжете. Оказа се, че и двете обичаме зелен боб, но ако готвим си го ядем сами. За белия по-няма капризи тя на Васко му готвила в гърне, а аз на Тоши у тенджера, ма със запръжка по врачански – гъст боб с много лук, пипер, моркови и домати и т.н. други подобни тюрлии. Мъжете и боба ---страшна тема ...Лили - ти си на ход ... :) За онези, които помнят, че протестирах срещу безсолния боб дето го готви мойто слънчице – то беше за намиране на приказка. Иначе доста добре се справя, когато се развихри из и без това тясната кухня. Винаги е вкусно!!! Та на какво сме способни, за да зарадваме половинките си .. Дали на всичко – не знам, но на мно-г-о-о-о-о – ДА!!! Трябва да е не просто вкусно, но и добре изглеждащо. Като ме пита някой – дай...

Хайд парк

Мдааа!Януари е месец за протести! Явно началото на годината е най-подходящия период за смяна на правителство, за протести, викове и крясъци на недоволните българи. И що са недоволни. Щото като додат избори или не улучваме правилните хора, или изобщо не си правим труда да отидем до урните. Протест срещу политиката на управляващите. Съгласна съм ... ама като ша е гарга да е рошава. Да е качествен протеста тъй щото да има ефект от блъсканицата и виканицата. Военно положение ни трябва на нас, че да се научим на ред. Куца ни дисциплината - и у дома, и на работното място, и в отношенията по между ни ... и от там иде целия хаос. И аз искам да протестирам!  Протестирам срещу безсолния боб дето е сготвил мъжът ми /намерила та премерила/ и  срещу мно-о-о-г-о-о-о лютите чушки - ама ям, щото няма друго кво. Има и джумерки, дето баба направила от прасето по Коледа, ама ша свършат, тъй че не ги слагам  класацията ... Протестирам и срещу продавачката в съседния магазин, която се опитва в една кесийка...

Този луд, луд понеделник ...

За що точно в понеделник трябва да ми се създаде усещането, че на вратата на редакцията има закачен магнит, който привлича всички луди от града. Дано днес тези от селата си останат по домовете на топло край печката и да не бият път из преспите. Страхотно е когато след целувката на любимия човек, която ти помага да отвориш очи и да си дадеш сметка колко е хубав живота надникнеш през прозореца и установиш, че януари е благосклонен и въпреки студа, който щипе – навън ти се усмихва слънцето. Дотук пълна идилия и не ти се иска да свършва. Нема начин да продължи обаче вечно. Началото на края те спохожда още на пешеходната пътека на първото кръстовище – то и без това зер в Силистра те са три …ако са повече да ме прощава общинската управа. Направо ми закипяват … като видя кола да спре току на пътечката, по която трябва да се изтъркуля аз и ми идва да влза и изляза през задната врата на автомобила. Отнася някой благословия по адрес на женската част от родата си – шифьорът – кой?! Продължавам на...

Криза, греяна ракийца и виртуална реалност !!!

Кое е общото между кризата с газа, греяната ракийца и виртуалната реалност ... Ами просто можеш да включиш електрическо одеало под дупето си, да седнеш с ракийцата пред компа и да се завреш у него в търсене на истината, която е някъде там ...  Мисли пъплят из главата ми докато в студената януарска вечер, студена ама навън де, у дома кюмбето грее … да е жив и здрав тати свекър, че зарежда с дърва …Та мисълта ми бе за мислите… Ще каже някой за к`ви мисли говори тая, вместо да сипи по една греяна ракийца, да зареди каната с червено вино и да нареже на тънко пъстърмата … И тя от свекъра … Грижи се човека за снаха си. Господ, здраве да му дава! Та седя си аз и си мисля … Да им имам проблемите на софиянци. Няма газ, няма топло, няма вода да измият чиниите. То вода има ама требе се пусне бойлера и да започне лудото харчене на ел.уредите по магазините. Тъй де те вече по телевизора казаха – имало било спекула. То остана и да няма. На моменти почвам да си мисля, че всичко е някакъв таен заговор...

Честита Нова Година

2009-та - Да бъде здрава и благодатна! На приятелите си ще пожелая сили да се справят с предизвикателствата на ежедневието! Да бъдат здрави, да се радват и на малкото, което имат и никога да не забравят, че приятелското рамо, че усмивката на любимия човек, че добрата  дума на семейството са най-ценните дарове на живота. А на враговете ... защо не и на тях същото?! Току виж сме седнали заедно да изпием по питие за здраве и късмет! И с тази финансова криза ще се справим, стига да не губим вярата. Онази, която всеки ден ни напомня, че смисълът на живота е в самия него. Смисълът е в това да изживеем живота си така, щото да не съжаляваме за нито един миг, да сме си извадили поука от всяка една грешка, да не я повтаряме и най-вече да знаем, че не сме наранили, онзи, когото обичаме!