Да се напиеш и да забравиш...
Да се напиеш, за да простиш...
Да се напиеш, за да си спомниш...
Да се напиеш, за да го преживяваш отново и отново...
Да се напиеш, за да усещаш...
Да се напиеш, защото само това умееш...
Да се напиеш, за да заспиш...
Да се напиеш, за да се събудиш...
Да се напиеш, за да си жив...
Сякаш не ти е възможно по друг начин да съхраниш споменът за нещо красиво, което си преживял...
Опитваш се! Зареял поглед в облаците, но не ти се получава. Картината се накъсва... Искаш да видиш другият, но не успяваш... Останала е само представата за него... Докосването – виждаш го, но не чувстваш трепета от него... Устните прошепват нещо, но не можеш да чуеш... Очите срещат твоите, но всичко е обвито във воала на мълчанието...
Ще се напиеш, за да не свърши...
Утрото ще изгрее, а ти ще помниш, че си се напил, за да не забравиш!
