вторник, 9 август 2011 г.

Да се напиеш...

Да се напиеш и да забравиш...
Да се напиеш, за да простиш...
Да се напиеш, за да си спомниш...
Да се напиеш, за да го преживяваш отново и отново...

Да се напиеш, за да усещаш...
Да се напиеш, защото само това умееш...
Да се напиеш, за да заспиш...
Да се напиеш, за да се събудиш...
Да се напиеш, за да си жив...

Сякаш не ти е възможно по друг начин да съхраниш споменът за нещо красиво, което си преживял...
Опитваш се! Зареял поглед в облаците, но не ти се получава. Картината се накъсва... Искаш да видиш другият, но не успяваш... Останала е само представата за него... Докосването – виждаш го, но не чувстваш трепета от него... Устните прошепват нещо, но не можеш да чуеш... Очите срещат твоите, но всичко е обвито във воала на мълчанието...
Ще се напиеш, за да не свърши...
Утрото ще изгрее, а ти ще помниш, че си се напил, за да не забравиш!

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...