C`est La Vie

Някак празно е всичко... Уж е пълно, а описание на съдържанието няма. Щастлив си …и в същото време си тъжен. Не можеш да го изпиташ – него щастието, не можеш да му се радваш, защото не умееш. Цял живот са ти казвали, че безплатен обяд няма и затова ти е трудно да повярваш, че може просто да си го заслужил – него – щастието. Не ти се получава някак да погледнеш отстрани и да видиш, че единственият, който дърпа дявола за опашката си ти самия. Теорията на конспирацията, че някой някъде плете заговор, за да ти попречи да си щастлив – издиша. Влязъл си във филма, но не си прочел сценария и го пишеш в движение …спри се – не те бива – защо просто не следваш пътеката от трохи, които някой преди теб е пуснал, за да те улесни ….ама не – как така ще ти е лесно, като може да ти е трудно. Дебела ти е главата, а стени пред теб колкото искаш … Гасиш лампата, свети само огънчето на цигарата в пепелника  и затваряш очи … Тъмнината те обгръща, сълзите потичат и разбираш, че е...

"Децата на хората" ...ако не сте плакали скоро, ако не ви е трепвало сърцето, ако не ви е разтърсвало нещо толкова силно ... гледайте го ... ... няма да му правя ревю ...не ме бива ...или поне така си мисля ..., но в този филм е истината за онова, което ни очаква в бъдеще ...и повярвайте, ако не направим нещо, за да променим линията на съдбата, то това бъдеще няма да е толкова далечно ...  ... филмът разказва за един свят без раждаемост, без детски плач и усмивки ...страна изпълнена с агресия, с оръжие и се нетърпимост към емигранти ...делници без празници, оскотяване, егоизъм и нечовеколюбие в огромни размери. "Годината е 2027 и човечеството е изправено пред най-голямата си криза от самото си съществуване. От 18 години не се е раждало дете на планетата и учените са в пълно неведение на какво се дължи това. Африка и Източна Европа са в пълен упадък и много от нейните жители търсят убежище във Великобритания. Там също цари хаос и насилието и безредиците са ежед...

"Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!" ... Н.Й.Вапцаров истина или лъжа ...помните я тази игра от детските години нали?! ...помня я и аз ... в този случай обаче ми е много трудно да дам категоричен отговор - истина или лъжа е прозрението на поета ... Сигурна съм и че никой не може да го направи! Както каза една ФБ френдка - ключовата дума е ЩЕ ... Ще ...някой ден ... Дали ще го изживеем, дали ще го дочакаме ...и тук отговор няма. Дали го заслужаваме? Дали сме добри човеци?  Тук ми е по-лесно ..не, не заслужаваме, не сме добри човеци и сигурно няма да бъдем ... Всеки си мисли, че е съвършен ...всеки от нас, когато го сполети нещастие задава на глас ВЪПРОСА - с какво го е заслужил ... Оня, горе знае по-добре от нас. Ще - някой ден - в светлото бъдеще /а колко е светло е друга тема :), рече друга ФБ дружка/ ... Затова дайте да го живеем какъвто е ...хубав, лош, пролетен или зимен ...един ни е даден и полза да чакаме да дойде д...

Понеделник е. Отпуската свърши..., стягам багажа и се настройвам за начало на работния процес. Тъй като обаче съм от стара коза яре си знам урока ...лека по лека ..., че да не стресирам организма ...достатъчна ми е мисълта, че няма да се излежавам сутрин ... и че имам пакет ангажименти, които няма как да договоря за разсрочено изпълнение ...В края на седмицата продуктът трябва да е на пазара ..., и другата седмица, и по-другата и ...так далее. Голяма мъка е, дори и да си обичаш работата. Максимата, че с хубавото се свиква бързо е в сила... лесно беше да приема липсата на аларма,  утихналото присъствие на телефона,  охлабените контакти във виртуалното пространство ...   ...отново ще трябва да се реша всяка сутрин и  да се правя на красива :) Днес ще започнем с кафе в офиса ...утре ...ще го мислим после!

Роден си провинцията, отраснал си в провинцията, учил си в провинцията ... е няма как да нямаш провинциално мислене ...и какво толкова лошо има в това, по дяволите?! Дори съм на път да го обявя публично, да искам и орден за храброст и гордост ... Ми то като гледам малцина ще сме тези, които си признаваме за наличието на т.нар. селски манталитет ..всички други станаха европейци, парадират, че са част от гражданското общество имат собствено мнение по глобални въпроси, което обаче съмнително отстояват в социалните мрежи .../най-вече/ ... Е ... селяните останахме тук ...гражданите пренаселиха голямото село ...

Пих кафе с приятел ... Човек, когото винаги съм държала в графата приятели ...Силно съм вярвала, а и още вярвам, че и той въпреки обстоятелствата не ме е изхвърлил от там ...Времето обаче ни постави в различни лагери, за добро или за лошо, а може би, за да се опитаме да облагородим почвата и от двете страни на барикадата, доколкото можем ..., а може и просто да е било изпитание и за приятелството, и за силата на собствените ни характери. Ако кажа, че не е кофти усещането, ще излъжа ... Опитахме се днес да си говорим, след като почти цяла година не сме го правили, така, както можем и знаем ...не се получи съвсем, бяхме уж искрени и откровени, но не беше както преди ... Вярно, и в двата лагера нещата не са съвършени ...и ние това го знаем много добре ..., но пък каквото таквоз ... За друго се замислих аз, докато си говорехме. В един момент нещата бяха поставени на една много интересна плоскост ..., а именно, че съм направила погрешен избор преди време и в друга ситуация днес...