сряда, 29 август 2012 г.

Някак празно е всичко

Някак празно е всичко...
Уж е пълно, а описание на съдържанието няма.
Щастлив си …и в същото време си тъжен.
Не можеш да го изпиташ – него щастието, не можеш да му се радваш, защото не умееш.
Цял живот са ти казвали, че безплатен обяд няма и затова ти е трудно да повярваш, че може просто да си го заслужил – него – щастието.
Не ти се получава някак да погледнеш отстрани и да видиш, че единственият, който дърпа дявола за опашката си ти самия.
Теорията на конспирацията, че някой някъде плете заговор, за да ти попречи да си щастлив – издиша.
Влязъл си във филма, но не си прочел сценария и го пишеш в движение …спри се – не те бива – защо просто не следваш пътеката от трохи, които някой преди теб е пуснал, за да те улесни ….ама не – как така ще ти е лесно, като може да ти е трудно.
Дебела ти е главата, а стени пред теб колкото искаш …
Гасиш лампата, свети само огънчето на цигарата в пепелника  и затваряш очи …
Тъмнината те обгръща, сълзите потичат и разбираш, че е някак празно, че има нещо, което не ти достига – не ти достига смелост да признаеш, че няма пълно щастие, но и че това, което имаш е достатъчно, за да намери покой душата ти. Радвай му се, защото то е твое и никой друг няма право върху него …

вторник, 28 август 2012 г.

"Децата на хората"

"Децата на хората" ...ако не сте плакали скоро, ако не ви е трепвало сърцето, ако не ви е разтърсвало нещо толкова силно ... гледайте го ...
... няма да му правя ревю ...не ме бива ...или поне така си мисля ..., но в този филм е истината за онова, което ни очаква в бъдеще ...и повярвайте, ако не направим нещо, за да променим линията на съдбата, то това бъдеще няма да е толкова далечно ...
 ... филмът разказва за един свят без раждаемост, без детски плач и усмивки ...страна изпълнена с агресия, с оръжие и се нетърпимост към емигранти ...делници без празници, оскотяване, егоизъм и нечовеколюбие в огромни размери.

"Годината е 2027 и човечеството е изправено пред най-голямата си криза от самото си съществуване. От 18 години не се е раждало дете на планетата и учените са в пълно неведение на какво се дължи това. Африка и Източна Европа са в пълен упадък и много от нейните жители търсят убежище във Великобритания. Там също цари хаос и насилието и безредиците са ежедневие в британската столица."

И като в библейска притча се случва чудо ... млада чернокожа жена зачева ...мисията на главния герой е да опази носителката на нов живот. Може би тя е тази, която ще разчупи кармата и ще промени съдбата человеческа.
Една сцена в този филм е в състояние да стопи леда обхванал сърцата ни ...нов живот се ражда ... замира грохота на оръжията и за миг макар омразата отстъпва на заден план ...пред появилото се на бял свят създание се прекланят носители на различни бит, традиции и религия ...сцена, която те кара да настръхнеш и да плачеш ...запазил си късче доброта у себе си, ще плачеш и няма да можеш да спреш ...
История,  макар  и  фентъзи ... е толкова близка до обграждащата ни реалност.
И ако ви е трудно да си представите, какво ни очаква в сякаш не толкова далечното бъдеще то е достатъчно да отделите от времето си за "Децата на хората" ...мъглата надвиснала над битието и съзнанието ви ще се вдигне и ще прогледнете ...

true or false?!

"Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!" ... Н.Й.Вапцаров

истина или лъжа ...помните я тази игра от детските години нали?!
...помня я и аз ...
в този случай обаче ми е много трудно да дам категоричен отговор - истина или лъжа е прозрението на поета ...
Сигурна съм и че никой не може да го направи!
Както каза една ФБ френдка - ключовата дума е ЩЕ ...
Ще ...някой ден ...
Дали ще го изживеем, дали ще го дочакаме ...и тук отговор няма.
Дали го заслужаваме? Дали сме добри човеци? 
Тук ми е по-лесно ..не, не заслужаваме, не сме добри човеци и сигурно няма да бъдем ...
Всеки си мисли, че е съвършен ...всеки от нас, когато го сполети нещастие задава на глас ВЪПРОСА - с какво го е заслужил ... Оня, горе знае по-добре от нас.
Ще - някой ден - в светлото бъдеще /а колко е светло е друга тема :), рече друга ФБ дружка/ ...
Затова дайте да го живеем какъвто е ...хубав, лош, пролетен или зимен ...един ни е даден и полза да чакаме да дойде другия няма ..я дойде, я не ...то е като влака на гарата ..или се качваш ...или чакаш последния ..., дето е със закъснение.
бика за рогите и това е ...файда от съжаления за едно или друго няма ... ако бях слаба, ако бях висока, ако бях руса ...един дявол знае к`во щеше да излезе от мен ... пък тъй кому ниска, кому висока ...аз съм си аз и не се давам за друга :)
Айде ... останете си със здраве ...пък дали ЩЕ се сбъдне предсказанието ...ако Ще  - ние сме тук и сега и каквото такова ...

понеделник, 27 август 2012 г.

на работа ...

Понеделник е. Отпуската свърши..., стягам багажа и се настройвам за начало на работния процес. Тъй като обаче съм от стара коза яре си знам урока ...лека по лека ..., че да не стресирам организма ...достатъчна ми е мисълта, че няма да се излежавам сутрин ... и че имам пакет ангажименти, които няма как да договоря за разсрочено изпълнение ...В края на седмицата продуктът трябва да е на пазара ..., и другата седмица, и по-другата и ...так далее.
Голяма мъка е, дори и да си обичаш работата. Максимата, че с хубавото се свиква бързо е в сила... лесно беше да приема липсата на аларма,  утихналото присъствие на телефона,  охлабените контакти във виртуалното пространство ... 
 ...отново ще трябва да се реша всяка сутрин и  да се правя на красива :)
Днес ще започнем с кафе в офиса ...утре ...ще го мислим после!

петък, 24 август 2012 г.

Мамка му и манталитет...

Роден си провинцията, отраснал си в провинцията, учил си в провинцията ... е няма как да нямаш провинциално мислене ...и какво толкова лошо има в това, по дяволите?!
Дори съм на път да го обявя публично, да искам и орден за храброст и гордост ... Ми то като гледам малцина ще сме тези, които си признаваме за наличието на т.нар. селски манталитет ..всички други станаха европейци, парадират, че са част от гражданското общество имат собствено мнение по глобални въпроси, което обаче съмнително отстояват в социалните мрежи .../най-вече/ ...
Е ... селяните останахме тук ...гражданите пренаселиха голямото село ...

четвъртък, 2 август 2012 г.

Приятелите ...?!

Пих кафе с приятел ... Човек, когото винаги съм държала в графата приятели ...Силно съм вярвала, а и още вярвам, че и той въпреки обстоятелствата не ме е изхвърлил от там ...Времето обаче ни постави в различни лагери, за добро или за лошо, а може би, за да се опитаме да облагородим почвата и от двете страни на барикадата, доколкото можем ..., а може и просто да е било изпитание и за приятелството, и за силата на собствените ни характери.
Ако кажа, че не е кофти усещането, ще излъжа ...
Опитахме се днес да си говорим, след като почти цяла година не сме го правили, така, както можем и знаем ...не се получи съвсем, бяхме уж искрени и откровени, но не беше както преди ...
Вярно, и в двата лагера нещата не са съвършени ...и ние това го знаем много добре ..., но пък каквото таквоз ...
За друго се замислих аз, докато си говорехме.
В един момент нещата бяха поставени на една много интересна плоскост ..., а именно, че съм направила погрешен избор преди време и в друга ситуация днес съм щяла да бъда в лагера на победителите и пред мен е щяло да има много и различни възможности ... Сигурно е така! Сигурно е прав!
Аз обаче съм човек, който дори и да е сгрешил не съжалява никога за направената крачка ... Така е трябвало да стане, така е станало ... Човек се учи, дори и когато, и ако греши... Това е моята житейска философия ...Може да се погледне и от друга гледна точка, а именно, че явно не съм се парила достатъчно, за да взема крайна позиция и да спра да избирам грешните герои на деня.
А пък и колелото се върти ...сменя се кутията с бонбони ...
Всеки сам определя руслото на живота си и носи кръста на последствията от посоката ...
Трябва ли това обаче да е пречка двама души да бъдат и да останат приятели ... 
Трябва ли да плащат заради кръга от хора, който се е образувал около тях ...?!
Да, животът им се е променил, да, ценностите им са може би други или просто да се е променил начинът за постигане на целите им ...обкръжението им е различно, но сигурно някъде е останал жив споменът за едно друго време ...
Или е така, или аз съм прекалено наивна и вярвам, че каквото и да му се случва на човек, то не трябва да влияе на отношенията му с онези, които е допуснал до съкровените си мисли и планове за бъдещето.


и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...