C`est La Vie

Гледали ли сте го? Него – филма с Уил Смит и синът му Джейдън „Преследване на щастието” ... Аз – да! От филмите е, които трудно се гледат повече от един път! Тази вечер при играта с дистанционното попаднах на него – на последните 20 минути ... достатъчни, за да ти затрепери под лъжичката, за да се просълзиш, за да потърсиш носните кърпички и да дори да направиш бърза равносметка за живота си ...за това какво си постигнал, какво не си успял ... от какво си се лишил ... Случвало ли Ви се е да стигнете дъното?! Абсолютното дъно, когато нямате друг път, освен нагоре ..., когато молитвите Ви звучат така – Ако не ми помогне Бог, трябва да ми помогне Дяволът – напук! Ако не сте, дано да не ви се случва! А ако ви застигне този полъх на съдбата поемете въздух, защото изплуването е трудно. Коледа е! Онова време от годината, когато празнуваме като по учебник – с началото на декември започваме да се подготвяме. Украсяваме дома и офиса си ... опитвайки се с цветни светлинки и лъска...

Сърдита съм – на целия свят, но преди всичко на себе си... Сърдя се, защото тъпо и упорито продължавам да съм добра... Сърдя се, защото позволявам да ме правят на глупачка... Сърдя се, защото, когато се усмихвам, ми се качват на главата... Сърдя се, защото не успявам да изляза от замъгленото си състояние – такова едно объркано ми е – даже не мога да намеря точните думи, за да обясня... Живота си тече, събитията и те ..., а аз наблюдавам ...като през илюминатор на подводница /не че съм влизала в такава/... как по-големите рибки изяждат по-малките и ...странното е, че дори не се трогвам... Втренчила съм се в една посока и не  обръщам внимание на периферията, а всъщност точно там са знаците от дядо Боже, които трябва да разшифровам ..., но нали съм дете идиотче докато не се изгоря качествено, няма ми дойде акъла    - или то нали имаше една приказка, не ти ли дойде, не го и чакай J

Да се напиеш и да забравиш... Да се напиеш, за да простиш... Да се напиеш, за да си спомниш... Да се напиеш, за да го преживяваш отново и отново... Да се напиеш, за да усещаш... Да се напиеш, защото само това умееш... Да се напиеш, за да заспиш... Да се напиеш, за да се събудиш... Да се напиеш, за да си жив... Сякаш не ти е възможно по друг начин да съхраниш споменът за нещо красиво, което си преживял... Опитваш се! Зареял поглед в облаците, но не ти се получава. Картината се накъсва... Искаш да видиш другият, но не успяваш... Останала е само представата за него... Докосването – виждаш го, но не чувстваш трепета от него... Устните прошепват нещо, но не можеш да чуеш... Очите срещат твоите, но всичко е обвито във воала на мълчанието... Ще се напиеш, за да не свърши... Утрото ще изгрее, а ти ще помниш, че си се напил, за да не забравиш!

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Когато не можеш сам да си помогнеш ... Когато не можеш да се посъветваш ... Когато ти се случва това, от което винаги те е било страх ... Онзи момент, за който си мислел, че си готов, че ще знаеш какво да направиш и още по-важното, че няма да допуснеш никога да ти се случи ... Да, но той е вече тук ...и ти си в безизходица ... попарен си, нямаш сили, премълчаваш и ... продължаваш напред. Или поне се опитваш да вдигнеш глава ... Сълзите ти мокрят лицето ...преглъщаш и се стараеш да не покажеш, че те боли. Гласът ти притихва и разговорите стават служебни ... Предал си доверието, но са потъпкали и твоето - ти не вярваш вече, и на теб не ти вярват. Кръгът е омагьосан ..и няма излизане ...Ще минат ден, два, три ...и ще продължите, така сякаш нищо не се е случило, но ще се дебнете ...Въпрос на личен избор е ...как ще постъпи всеки един . Не искам да ми се случва това ...Тъжно е, когато ти го разказват близки до сърцето хора. Страхът те обзема и започваш да се взираш в дет...

В последно време качвам кулинарните си изпълнения само във Фейсбук. Имам обаче приятелка, която не следи социалната мрежа и се сърди, че не показвам тук творбите си :) А тя е от хората, които се хранят с очи :) Затова мила ми девойко, ти се знайш коя си, правя този пост спешъл фор ю ... Наслаждавай се. Бисквитена Торта Два пакета бисквити "Закуска" или четири малки пакетчета от обикновените, се натрошават на дребно. 400 г сметана се разбиват с миксера, докато придобият гъстотата на боза, захар на око и на вкус :). Две пакетчета желатин се накисват в половин чаена чаша студена вода. След като набъбне желатина се поставя на водна баня на котлона, докато се разтопи. Не трябва обаче да завира. Изсипвате го в сметаната, прибавяте бисквитите и 4 банана нарязани на ситно - може да използвате и други плодове - въпрос на избор е Бъркате бързо и хубаво, до получаването на хомогенна смес. Изсипвате я в подходящ съд - от обикновена тенджера, до кексова форма с дупка по средата...

Преди два месеца и нещо попаднах на играта „Предай нататък” ... при Еva_bor . Включих се изпълнена с любопитство и ...подарък не закъсня. Закъснях аз с отразяването му, но се надявам, че ще бъда извинена. Вкусно-о-о-о!!! Благодаря за страхотните курабийки, които получих от Е va_bor ...изпълнени с причудлив аромат и топящи се в устата! Изненадата бе пълна, защото нямах и идея, какво може да се крие в жълтото кашонче ... Все пак Силистра е на цели 500 км от София J И така ..ето и условието на играта J ... Първите пет човека, с коментар под публикацията, ще получат нещо ръчно изработено от   мен.   Те също ще трябва да предадат инициативата нататък, като публикуват в блога си подобен пост и всеки от тях да подари по нещо   на още пет човека до края на 2011г. Очаквам Ви! Не съм решила какво ще изработя, но мисля да е строго индивидуално за всеки от петимата J

Туки съм - Нема отърване от мен :) Първо мислех да кръстя поста си ЗАТИШИЕ ... в този момент обаче реплика във Фейс-а ме провокира и направих копи-пейст. Нямам гузна съвест, щото репликата касаеше мен и моето присъствие в пространството. Не че ЗАТИШИЕ нямаше да му пасне ... Все пак от месец и кусур не съм давала признаци на живот ..., но като се замисля не дължа обяснения никому :) Така ме караше - от време на време хвърлях по един поглед ... но някак нямах муза нито да пиша, нито да чета. Нищо лично, към френдовете-блогъри :) В последните няколко месеца бях се закотвила у дома - пред компютъра и пред ТВ-то ..яко бях зациклила със сериали и прочие ... дръпнах си всички сезони на "Отчаяни съпруги" ... и най-примерно си ги изгледах докато хрупах пуканки пред монитора на компа :) сега чакам с нетърпение новата серия от седмия сезон, кога ще я качат .. Отдадох се и на кулинарни страсти, но явно дядо Боже си знае работата и направи така щото фурната да спре да работи - явно бях...

Имам си аз една мечта ...  Е на това се казва интериорен дизайн ... за бг стандартите - панелка-гарсониерка ...с екстри :)

Светнаха ме за нова програмка ...с екстри като фотошоп-а, само че за любители :) ...  вече я тествах - симпатична е:)

Казват, че Любовта била навсякъде! И мисля, че не грешат ... Любовта е в погледа с усмивка, който отправяме към сгушеното във входа коте ..., в сърдечния поздрав осмислящ живота на пенсионерите на пейката /давате им тема за разговор :)/ ...Любовта е в разперените клони на дърветата, които очакват пролетта, в кокичетата, които плахо се показват из под шумата ... Любовта  - това сме самите ние!

Нямам думи ...не стигат, за да опиша как се чувствам след поредната новинарска емисия ...Не мога да дам отговор и на въпроса - Какво сърце трябва да има човек за да роди тайно, да сложи бебето в чувал и да го държи в гардероба дни наред ...И говорим за момиче на 18 години ..., ясно е, че майчинския инстинкт не е проработил, но пък чак пък толкова ... Научното обяснение казва, че имаме работа със СОЦИОПАТ ... Ума ми обаче, отказва да възприеме подобно деяние - някак по-бих приела да отнемеш живот в състояние на афект, в спор - но противникът ти да е равностоен ...Но 9 месеца да носиш плода в утробата си, да му дадеш живот ... и след това да го натикаш в кесия ... Точно в такива моменти се питам къде е Господ - Вярвам в него, в силата му, в опрощението и наказанието ... , но това не мога да определя какво е ... Едни са наказани да не могат да бъдат майки, а други - получават този дар ..., но не са способни да го оценят ... За мен това е висша форма на несправедливост! Кого нак...

Коя Съм Аз Извън Работата? Случайно сърфирайки из необятното пространство на чичко Гугъл, попаднах на тази шафета разиграна от блогъри миналата година. Реших обаче да се включа, макар и "малко позакъсняла" и без покана :) Зададох си този въпрос сама на себе си  ... и ето и отговорът ... Извън работата съм различна - романтична съм, ранима съм, впечатляваща се, търсеща доброто, способна да го открие в усмивката на дете, в слънчевият лъч, в сгушилото се между тротоарните плочки глухарче. В работата съм енергична, понякога педантична, понякога разпиляна ..., цинична, на моменти груба, бързаща да вземе превес ...рязка и неспираща да търси и да рови в боклука. У дома  и с приятелите съм спокойна, любвеобилна и излъчваща топлина /поне такова усещане са ми създали близките ми/ ... Извън работата обичам да слушам музика, да чета криминални и шпионски романи / и не само .../. Обичам природата и фотките ми са доказателство за това. Обичам да снимам - не само по теми свързани с работ...

Преди Коледа ... На чаша червено вино - мислите ми препускат ...мисля си за надеждата ...какво е тя - мисъл, че нещата ще се случат, че ще се сбъднат желанията, ще се реализират мечтите и че чудеса стават, пък било то и на Коледа ...макар че човешката алчност е безгранична - ако може чудесата да са под път и над път ..всеки ден и всеки час ... :) Вървя по улиците - вече има празнични светлинки тук-там и с наближаването на Коледа броят им се увеличава ...след броени дни ще грейне и елхата в Центъра на Силистра ... И въпреки, че отдавна не съм дете ще отида, за да й се порадвам ...защото всяка блещукаща звездичка за мен е надеждата на дете и родител, че ги чакат добри дни ... И въпреки това усещам тягостен полъх ...все по-често има хора без настроение ...те са край мен, на улицата, в магазина, та дори и у дома ...сама аз се улавям, че кръжа по брега на депресията ... добрата новина е, че все още съм по допирателната. Нямам намерение обаче да й се давам ...! След Коледа ... Минава по...

може би малко позакъснели размисли породени от коментарът... на    inni4ka   -  това за един път в месеца сериозно ли? не знаех че хората спират да съществуват като личности, когато минат под венчилото...човекът ако има интереси, които жена му не споделя по-добре да си седи вкъщи и да забрави, че има и самостоятелни хобита, които не е длъжен да изостави за веднъж в годината, ако половинката не ги споделя :)))) ако една връзка е толкова несигурна, че би я застрашила някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране "по мъжки" или каквото там има нужда единия партньор, що за връзка и основа на съвместен живот е? а нейният е в отговор на репликата ми, че когато човек е семеен, приоритетите се променят и е трудно два-три пъти в седмицата да намира свободно време, за да се запилява с приятели :) .../подробностите   тук / Някак се чувствам длъжна ...ма не толкуз сериозно де, ..да разясня малко и да споделя личен опит, доколкото имам такъв. Съгласна съм, че ако няко...

Мама му стара не мога да разбера ...в днешно време работещите жени не готвят ли ...нямат право да го правят, не им остава време ..или желание им липсва ..или пък просто не могат ...нещо не мога да си обясня каква точно е ситуацията и къде е истината ...някъде там е ..ама имам нужда от просветление ... ... Да взема да почна отначало .... Направих си албум с   Вкусотиийки   ..във Фейс-а ...и от време на време на време пускам фотки на нещо, което съм готвила, било то стандартна манджа, личен експеримент или пък нещо по-специално ...Да де ..ама за период от година и нещо, да не кажа 2 има 40 фотки :) и ...вече има май дами дето ша ме изядат с парцалите, че на тях мъжете им и децата им се карали вкъщи, един вид - виж как тя може, пък ти не ... Айде аз не съм на работа от 2 месеца ...ама преди работния процес ми отнемаше от 8 до 12 часа ...а за почивни дни не говорим ..не че липсваха, но никога не знаех кога ще мога да се възползвам от свободния си ден на сто процента ...и въпреки ...

Май ми е за втори път ...няма лошо ..щом е наградка :)  Ако беше за бой, да съм си плюла на петите :) Благодаря ти Владо :) за номинацията, и на онези, които са гласували :)

За пореден път се убеждавам, че туй да имаш комшии ... е Дар от Бога ..., когат са свестни де ...За съседите, там, откъдето ида ...съм се произнасяла вече - тук - Думата ми сега е за новите ...реално не ги познавам още , но се оказа, че квартала е богат на познати и приятели ...от третия ден на адреса и вече бяхме на имен ден в съседния вход :), участвам и в кооперативна торта - от мене сметаната, от комшолука тортата:) - напрайх сефтето и с няколко глави лук, за боба, на дружката ми от блока отсреща ...днес бях готова и яйца за застройка да й дам ...ма тя рече, че щяла да си оди на село и да зареди хладилника .../уби ми мерака да съм добрата комшийка, ама нейсе - ша има и друго поводи/ ...Пихме си и кафето на миниатюрното ми барплотче ..абе идилийка, откъдето и да го погледнеш ...

Награда за стар приятел от блогосферата ....Демек за мене .......Благодаря ти Аквичке ...Бях ги позабравила тез наградки ...и при промяната на фейсовете предишните отидоха в канала - картинките де, инак добрите чувства са си тук :) Стана милно и едно такова топло на душата ...Слънчев дар в мъгливия януарски ден ... Сорка мила, че малко със закъснение си я прибирам!

Доживях мама му стара да вляза в така да се каже нова къща ... ама не става лесно - требе да улезнеш първо в един списък, а след това да чакаш нещо да се освободи, и да ти дойде и на теб реда ... Вярно излязохме късметлии - измазано, с паркетче, латексче, тапетки и теракотче ...дори и барплотче има за пиене на ракийка :) - Обаче що да ти е лесно, като може да ти е трудно ... Типично по български ...за два дена организирахме бригадата и юруш на пренасянето .......тенджери, тигани айде по чувалите ...гащи, чаршафи ...абе майко мила ...накрая ме пренесоха и мене :) Дотук добре ..ами като влязоф в гарсониерката ...ко да видя - нафърляли кое където им видели очите ...и се започна два дена прескачане - все едно си играем на дама ...В първата утрин пристигна майстор №1 - започна се пробиване на дупки - требе вържем пералнята за канала ...оказа се обаче, че бургиите не са достатъчно дебели ...нищо остайхме дупките минахме на шкафчетата за кухнята ...- да точно от онез белите комунистическите ....

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...