C`est La Vie

С пожелание за здраве и късмет, бодър дух и сила да сбъднем мечтите си! Вяра в утрешния ден и усмивка за предизвикателствата на времето!   Наздраве!

Традицията повелява на Бъдни вечер да сме със семейството си около трапезата, на която сме подредили 7,9 или 12 постни ястия ... Не знам доколко постната трапеза определя празника - но е приятно да си с близките си хора, да усещаш любовта им и да даряваш своята. Да изтеглиш късмета от баницата и да знаеш, че онези, с които ще го споделиш биха дали мило и драго за твоето благополучие, така както ти би сторил за тях! В празничната вечер проведохме разговор с близките ми за това дали ние като етнос, опделеящи себе си като българи сме добри хора и дали лошите управници са оправданието за нашата злоба, за нашата завист и лошо възпитание?!? Благодаря на родителите на моят съпруг, че са възпитали него и брат му - както се казва по учебник - така както са писали в дебелите книги древните хора. За тях знам, че какъвто и да е политическият строй те ще си останат добри хора и че финансовата криза или благополучие, не определят нашата същност. Не парите в джоба ни правят човеци! Вярно е, че днес т...

С настъпването на Коледа сякаш надеждите човешки получават своята доза и стават по-силни. Трудно мога да определя, каква точно е причината това да се случва в края на годината. Дали защото отбелязваме Рождението на Сина Божи … и се опитваме върху него да експонираме собствените си проблеми и неудачи и знаейки житието и битието му да си създаваме илюзията, че така както той е умрял на кръста, заради нас и греховете ни – така и всяка година с Рождество Христово имаме шанса да започнем на чисто … Отмятаме страница от календара и сякаш нищо не се е случило – ни лук яли, ни лук мирисали. Защо винаги в края на годината смятаме, пресмятаме – дращим, трием и подреждаме успехите и неудачите си. Правим го и на рождените си дни, правим го и на Великден … Правим го винаги, когато опре ножа до кокала и се сетим, че нейде горе има по-висша сила и има опция да ни си даде и втори шанс. Втори шанс, който по възможност да се повтаря, потретва и так далее. Тогава сме силни – започваме да обещаваме,...

В края на деня Коледното ми дръвче вече си има празнична премяна ... не е вече скромна девойка, а накипрена мома :) Основното почистване на домът ни щеше да остави своя отпечатък, ако Той не се Прибра с Него :) / така лелеяният нов компютър/ ... Най-после ще мога да си сложа програмите, с които се уча да сътворявам цветни предизвикателства, ще спра да нервнича, докато зацепват страниците, които разглеждам, ще мога спокойно да си обработвам фермата във фейсбук и да си бера рибките :) - С две думи - малък празник настъпи у дома ... новата машинарийка пристигна с екстри - нова клавиатура, мишка, слушалки и камера :) + в добавка подаръците от сестра ми - плосък монитор и цветен принтер/скенер и копир - е как да не се радва човек!

Честно да си призная исках да споделя възхищението си по два сериала – единият е „Сексът и града”, а другият „Триумфът на червилата” … Музата ми обаче бе охладена от новината за бонусите от по пет хилки на членовете на Висшия съдебен съвет. Абе тия хора луди ли са бе! Те познават ли парите и знаят ли как се изкарват с пот на челото?!? Има фирми, които се чудят дванайстата заплата как да дадат на служителите си, други се опитва с по 20-50 лв. да стимулират работниците си, а тия по пет хиляди. Че тя нашата фирма дето сме десет души общо заплатите ни са по-малко отколкото на тия премиите. Като се сетя какъв празник е за онези българи, които получават купони за храна по Коледа и Нова година, че благодарение на тях успяват да си турят празнична трапеза – а те 5 хиляди моля ти се! Каквото и да кажа сигурно ще е малко, за да изразя възмущението си. Да не говорим, че не съм и много убедена в правотата на съдебната ни система, но това е тема за друг разговор! Бат`Бойко накъде отиват нещат...

Поклон до земи на сите гласували за моя блог -толкуз да съм горда и доволна, че ми иде да си ударя натъртеното дупе у таваня ... А сега сериозно - Верно ми е гордост и благодаря на онези осем души, които са гласували за моя скромен и непретенциозен блог! Прегръдка за Владо (krizt) за това, че ме номинира :) Ето ми я и наградата!

Работния ден свърши. Поех по пътя за вкъщи ... Проверих домочадието има ли нужда от хляб и салам ... естествено, че ДА ... Напълних пазарската чанта и продължих към издигналия се в тъмнината жилищен блок, където сме се приютили Се Моа, мойту Мъж и черната ни маца - Пенка ... и к`во ? Ми таквоз - добре, че съм се научила едно време как се пада .../от времето, когато трополях по татамито в спортната зала/ и се приземих на дясната си половина на едни стълби ... в основата им се бе спотаила гадна купчинка кал и у тъмницата да взема да стъпя в нея ... резултата ожулена дясна ръка ... натъртена половина от седалищните части и леко кънтяща кратуна, която бе спасена от светкавичното действие на инстикта на костенурката-нинджа да се прибира в черупката си при опасност :) - разфърча се хляб на филийки и наденица на "Чобанов" ... Или казано с по-просто думи - така яко се изтрясках, че свят ми се изви ...на косъм да си шибна главата у ръба на стъпалото ... Не ми стига дългия ден - откак ...

Днес цял ден вали дъжд, съобщиха, че температурите падат рязко …отсега картинката за утре ми е ясна. Така да ми е бистра, че направо ша ми стане мътна, като стъпя на тротоара. Ще ми се стъжни още от стълбите на входа на блока ни. Мразя да ми е хлъзгаво и да не мога да пазя равновесие. Истината е, че рядко падам – пу-пу – да чукна на дърво ..я бие на кухо … А резултата от стоицизма ми е мускулна треска на бедрата – оти се напрягам да стъпвам здраво … По-интересно е ако има някой да ма заснеме как се кандилкам като пингвин …омотана в шал, ръкавици, и обемисти дрешки – то не че аз съм мънинка …ама зимата сювсем ставам голяма. Помните ли имаше едно анимационно филмче ..за пингвини дето танцуват и един дето се цепеше от колектива и пееше … е аз не съм като него, а като ония другите. Дори на моменти се чудя пингвин ли съм или тюлен … ма май съм пингвин – повече чупки правя в кръста :) По-ми се отдават! Оф мрънкям аз …ама дупе да ми е здраво …отсега подозирам как докато стигна...

Първия сняг сякаш е най-вълнуващ ... Събуждаш се и улиците са побелели, клоните на дърветата са отрупани със скреж ... и изведнъж сякаш скърцането по заледените улици измества тракащите машини, които изпразват контейнерите за смет и заглушава лая на кучетата ... И белия цвят носи своето очарование - усещане за чистота, за невинност, за ново начало ...