винаги, когато попадна на филм или книга, в които става въпрос за списък с желания ... или по-скоро за списък какво трябва да направи човек, преди да умре или преди де навърши определена възраст си казвам, че е крайно време и аз да си направя такъв ... разбира се все още не съм го направила ..явно, че на този етап ми е достатъчно и само идеята за това, че мога да го направя и че искам да го направя ...
...не че съм тръгнала да мра, не съм си купила и билет ни за Марс, ни за Венера, ни за Луната ..., но въпреки това се хващам в крачка от време на време, когато казвам, че ако има нещо, което бих направила, то е да се пусна на рафтинг - с лодка в бързотечащи води /това за непросветените/ - то не че аз съм много в час, но определено съм пленена от мисълта за адреналина - ... с бънджи не бих скочила, но виж с лодка по някоя дива река - да ...с годините съм си дала сметка, че някак не ме е страх от водата - плувам, но не съм плувец ...всъщност само от Дунав ме е страх - любувам му се, обичам го, носи ми спокойствие, обичам да го снимам - но не ми е фикс идея да се гмуркам в него ...но да се нося по бързеите - Ооооо, Да!
странното е, че май други желания, които да впиша в този т.нар. wish list не са ме налегнали - или казано по друг начин не са изкристализирали ...
... ако ми позволяват възможностите бих пътувала ... желанието ми е да се докосна до хора и места, където се изповядва източната философия - говоря за будизъм и разклоненията му ...
..бих се отдала на няколкомесечен круиз ...
.. мечти, мечти, мечти ... рафтингът си остава към днешна дата възможен за реализация ...затова си го слагам и на първо място ...а останалите редове ще запълня с времето ..., когато и да дойде то :)