петък, 28 ноември 2014 г.

wish list

винаги, когато попадна на филм или книга, в които става въпрос за списък с желания ... или по-скоро за списък какво трябва да направи човек, преди да умре или преди де навърши определена възраст си казвам, че е крайно време и аз да си направя такъв ... разбира се все още не съм го направила ..явно, че на този етап ми е достатъчно и само идеята за това, че мога да го направя и че искам да го направя ...

...не че съм тръгнала да мра, не съм си купила и билет ни за Марс, ни за Венера, ни за Луната ..., но въпреки това се хващам в крачка от време на време, когато казвам, че ако има нещо, което бих направила, то е да се пусна на рафтинг - с лодка в бързотечащи води /това за непросветените/ - то не че аз съм много в час, но определено съм пленена от мисълта за адреналина - ... с бънджи не бих скочила, но виж с лодка по някоя дива река - да ...с годините съм си дала сметка, че някак не ме е страх от водата - плувам, но не съм плувец ...всъщност само от Дунав ме е страх - любувам му се, обичам го, носи ми спокойствие, обичам да го снимам - но не ми е фикс идея да се гмуркам в него ...но да се нося по бързеите - Ооооо, Да!

странното е, че май други желания, които да впиша в този т.нар. wish list не са ме налегнали - или казано по друг начин не са изкристализирали ...

... ако ми позволяват възможностите бих пътувала ... желанието ми е да се докосна до хора и места, където се изповядва източната философия - говоря за будизъм и разклоненията му ... 

..бих се отдала на няколкомесечен круиз ...

.. мечти, мечти, мечти ... рафтингът си остава към днешна дата възможен за реализация ...затова си го слагам и на първо място ...а останалите редове ще запълня с времето ..., когато и да дойде то :)


петък, 14 ноември 2014 г.

Мелодияяяя

Днес силистренското радио "Мелодия" отбелязва 20 години от началото.
Аз бях част от екипа преди 14 години - усещането е за като преди цяла вечност ...
Началото го помня като ученичка - с приятелка участвахме в игрите им, тръпнейки да спечелим аудиокасетка с най-добрата музика от всички времена ...
Обаждахме се понякога ей така - само да си поръчаме някоя песен....

Няколко години след това ме завъртя вихрушката на радиоефира ...и без да съм си мечтала дори дойде време, когато бързах сутрин, за да кажа в 6,00 часа "Добро утро, на всички, които вече са отворили очи и се настройват на честотата на новия ден!" ...

Избирах музика по мое желание, музика за тонус, музика за настроение, за мечти и надежди ...
За да съм честна ще призная, че съдбата ме свърза, в различен период от живота ми, и с двете ефирни радиостанции в Силистра ... Емоциите бяха различни, защото хората бяха различни ... различна бе и визията ...

Днес са живи само спомените ... и ще бъдат ...Спомени за радости и за сълзи /имало е и такива/ ...

Живи са спомените и за ентусиастите, от които се учех и с които работех ...

Днес, всичко е друго - други са слушателите, друга е музиката, други сме и ние ...
Едно обаче остава непроменено - а именно вярата, че с твоя глас, с това, което си казал, с начина по който си го казал и с мелодията, която ще зазвучи след теб, си успял да накараш някого да се усмихне и да погледне с други очи на живота ...

Честито, колеги! И да си спомним и за онези, които са вече далеч от родния град ...♥ ..., както и за онези, които не са сред нас ....♥

Днес ефирът ще е отново наш - слушайте ни!

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Коледа идва!

тън-мън няма ... Коледата идва ...и как разбрах ли?! ...много просто - Кока-кола стартираха празничната си реклама ...с послание за доброта и сърдечност ...а именно - Нека направим някого щастлив ... не Ви ли звучи като онова, което наскоро споделих в социалната мрежа - Прави случайни добрини и безсмислено красиви неща ... ...не съм го измислила аз, но който и да го е направил ще го черпя бира ...
преди дни позната попита не е ли рано за коледна украса - щом ти е минало през ума, значи не е ...казвам аз ...щом и аз почнах да се заглеждам в магазините по разни дрънкулки и елхови клонки, значи празниците идват с тиха стъпка, само дето все още не мирише на студ и на сняг, но не е късно ... има време и за това.

от много време се чудя и мая ... като как да го направя ... не съм го измислила още, но вярвам в себе си ... чудя се и се мая, защото изпитвам неистов глад да пиша ...и усещам как си разпилявам мислите в ФБ - споделените мисли се разпръскват със скоростта на светлината ... изчезват яко дим ...и остава само леко горчивия вкус на в устата, че си казал нещо, че си прочел нещо ..ама какво бешало то???

искам и да чета другите блогъри - онези, които четях преди години ..малеее ..всичко започна преди шест лета ...и беше забавно, и беше интересно - защото ние го правехме ... тропам с краче, щото искам пак, искам още ..

лягам си ... днес беше специална дата за семейството ми ...може би и за това си я избрах, за да споделя откритието си, че КОЛЕДАТА ИДЕЕЕЕЕ! ... с дъх на канела, печени ябълки и ром :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...