C`est La Vie

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

"Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни... Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви... Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки... Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното па паднат по гръб в гьола... Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо... Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия...

случайна среща - две души ...обръгнали от житейските неволи ...посивели и затънали в еднообразието на дните ...случайна среща ... и сълзи ...сълзи от истини несподелени ... ..повдигната завеса и стремеж ...за полет ...за мечти ...  ... и страх ...че огън крилата ще опърли ...и въпреки това ...вървят една към друга ...две души ...защото чувстват ...знаят ...искат ...една на друга вяра, сила и надежда да дарят ... 

кога разбираш, че едно приятелство е свършило ... ...когато приятелят спре да те търси ..., когато не си част от деня му ...от живота му ...., когато крие от теб и радостта, и тъгата си ... , когато му казваш, че си там ..до него ..., за да го чуеш ..., но той не чува теб ...когато се питаш ...бил ли е наистина с теб ...истина ли е било, това, което сте съпреживели ... ...разбираш, че ти за него не съществуваш ...няма те ...в неговия свят ..., а странно той все още е в твоя, защото ти не спираш да мислиш за него ...и да се питаш ...какво се случи ...къде сбърках ... неразбран ли си бил ... ...не ...няма гняв - поне наяве ...няма упреци - поне наяве ...няма нищо ... ...празно пространство ... и една надежда ..., че - ЗАЩО? ...ще получи своя отговор ...и ще продължиш напред ...

на пътеката си ...сам ..със своите решения ...със своите проблеми ...със своите демони ... ...размишляваш ...търсиш знак ...кога ще е моментът ...да направиш едно или друго ...да продължиш напред ... или да свърнеш в храстите ...само не назад...там път няма ...там са провалите и успехите ...в минало време ... ...днес ...сега ... е време за нови ... ...оставаш сам ...чуваш вътрешният си глас ...нашепва ти ...да замълчиш ...да се смириш ... ...не искаш ...това не си ти ...

....когато детето разказва ...онемяваш ...то не познава всички думи ...не ги е чувало, а за значението на други пита ... ...но умее простичко да ти разкаже за онова, което кара сърчицето му да тупка по-силно ... ...вълнува се ...мама и тате са му обещали ледена пързалка ...и то вече си представя как ще се носи по леда ...как ще се върти като фея ...и ще прави пируети ...за последните няма и идея, че така се наричат ...дори за миг не допуска, че може би, когато стъпи на леда ще се уплаши ...и може би ще се откаже ...и ще трябва мама и тате да го увещават ...и то вероятно ще се съгласи ...защото вярва, че когато те го държат за ръка нищо лошо не може да му се случи ... ...няма страшно, когато малката ръчица е сгушена в голямата ...не са страшни автомобилите, нито лаещите четириноги в дворовете ... ...когато малката устица проговори ...спираш да говориш ти ...започваш да слушаш ...и да чуваш ...дори онова, което детето не казва ..., но ти показва с пърхащи мигли ... ......

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ... ...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си .. ..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ... ..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ... ...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ... .....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ... ...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте ...