вторник, 18 септември 2012 г.

отново на чисто ...

Май ножът опря до кокала ...време е да започна живота си на чисто ..да пренаредя приоритетите и да преначертая графика на делниците си. Важните сме аз и хората, които обичам ...важно е здравето ми, което май винаги съм оставяла на заден план и точно то в момента ме е захапало за глезена и не иска да ме пусне ...
Време е, както в детството ми, да се събудя сутринта, да отворя белия лист и да напиша - от днес ще бъда добро дете, ще си мия зъбите всяка сутрин, ще си подреждам шкафчето с учебниците и играчките, ще си оправям леглото и ще знам точно в кой ъгъл на гардероба са ми чорапките и гащите.
Мдаа ...трябва да променя доста неща ....това не означава, разбира се да загърбя работата си ида туря кръст на удоволствията ...не - трябва обаче да дозирам правилно, за да има от всичко ...дали да не започна с цигарите ...ще ми е трудно, за това мисля да си ги оставя само за специалните моменти и да започна да калявам волята си в останалото време ....и преди да пита някой кои са тези специални моменти ще кажа ...кафето сутрин с цигара и питието вечер с приятели /е не всяка вечер разбира се/ ...и някой кара колело ...даааааааа - омръзна му да го ползвам за закачалка ...и редовното хранене е в списъка .../не съм се затрила де - то ми личи/ ...говорим за редовно ....ключа е в ръкава на потника .....
и каква е целта на този пост, кой го интересува какво мисля - мен ме интересува какво мисля и така като го виждам и написано се надъхвам ...нямам си отбор мажоретки, затова ще се справя и сама ...знам, че мога - трябва и вътрешното ми АЗ да го разбере, за да постигнем желания ефект ...
"С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога."
...той не знае с кого си има работа ...

Няма коментари:

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...