петък, 23 август 2013 г.

различни ли са децата

..яд ме е , и сигурно винаги ще ме е яд, на хора, които гледат и ще гледат на осиновените деца по по-различен начин ..сякаш са втора ръка ...
...сблъсках се, макар и по периферията с предразсъдъците още в началото ...и може би затова трудно забравям и не мога да преглътна селяндурските  опити за разсъждение ... 
... режим на хранене и сън, създадохме ние- родителите, ..., но ако питате хората ...детето ни има режим, щото идва от ДОМ ...
... ядем всичко, не сме капризни, дори и като количество могат да ни завидят ... ама не ни личи многу ... и това е така, защото идва от ДОМ, ако питате хората ...
... на другите деца "още на 8 месеца и хукват по 6 зъба отгоре", а на нас общо са ни 6 - два отдолу и 4 отгоре, но това е така, защото идва от ДОМ, ако питате хората ...
... и ако питате хората ...сигурно цял живот ако нещо не му върви на таман спрямо стереотипите, то причината ще е, защото идва от ДОМ ... , 
... а това, че край него има мама и татко, че има баби и дядовци, лели и чичовци, вуйчовци и стринки, които му даряват любовта си, така както е във всички нормални семейства, явно няма значение ...
... грейналите очички и слънчевата усмивка са доказателство за щастието му ..., защото ако едно дете не е щастливо и обичано, то няма да има толкова лъчезарен поглед, както НАШЕТО ... ... и това, че идва от ДОМ - няма значение за нормалните хора ... от значение е само за закостенелите и болни мозъци, за комплексарите и инфантилните ...

/всяка прилика с действителни лица е просто случайна/

вторник, 20 август 2013 г.

да се събудиш

да се събудиш като от зимен сън и да откриеш, че нищо вече не е същото ...
... слънцето свети по-силно, птиците чуруликат по-весело, вятърът брули лицето ти по-нежно, бялото в косите ти е по-бяло, но на теб не ти пука ...цветята са по-ароматни, а край теб щастието е сплело толкова силна сянка, че те предпазва от всичко, което може да скрие усмивката ти ...
 ... да откриеш, че все още има човеци ..., които носят в себе си много по-силен заряд, отколкото традиционно добрите хора ... едни такива обикновени, и в същото време толкова специални, че на моменти си мислиш, че сънуваш ... те ти подават ръката си в знак на приятелство и не искат нищо от теб ... усещаш, че можеш да споделиш с тях и да не те е страх, че ще те съдят ... напротив дават ти да разбереш, че всичко, което се случва е нормално ... и те като теб се учат в движение - учат се да бъдат родители ... 
 ... да откриеш, че нищо друго няма значение и че животът ти преди сякаш е бил нечий друг ... че ти самият си бил друг ... погълнат си от новото си АЗ  ... и се опитваш да изтриеш като с гумичка недостатъците от предишното ...
...  да откриеш, че самотата вече не е твоят най-добър приятел...
... да откриеш, че това, че си различен, не те прави по-слаб и не те кара да навеждаш глава ...

събота, 17 август 2013 г.

lost and found

Да загубиш и да намериш ... да си се загубил и да те открият ... 
Колко неща губим в живота си и колко от тях успяваме да намерим?!
Губим пари, приятели, доверие ... Губим приятели и хора, които обичаме ... 
за парите казват, че човек не трябва да се ядосва, защото се печелят ... Макар и трудно и с доста
висока цена печелим доверие, ако веднъж сме го изгубили, печелим и приятели, печелим и обич ...
Вярно най-лесно печелим омраза и завист, но и с това се свиква.
Казват, че каквото не ни убивало, ни правело по-силни ... Не е да не е вярно и това.
Трудно е обаче ако се загубим ние самите ... Тогава ни остава надеждата, че някой ще открие трошиците хляб, които сме напускали по дългата пътека през гората на душата си ... И колко време ще мине докато този някой разчете сигналът на морзовата азбука S.O.S. И дали самите ние ще намерим сили да се хванем за яката и да се издърпаме ..
Губим се, когато сме неразбрани, когато сме толкова свикнали с нещастието, че и когато го няма край нас ние полагаме неимоверни усилия, за да го открием и да си го прикоткаме ..., когато всяка сутрин се будим с мисълта, защо все на нас ни се случва ... вместо да отворим широко очи и да открием, че всъщност птичето е на рамото ни ...
И вековечната истина е една - избираме да се вайкаме ... дали е ген или манталитет, но се примиряваме ...
Примиряване се с несгодите и забравяме, че имаме избор - да се борим - за любов и щастие, за здравето и благоденствието си.
Никой не е казал, че ще е лесно ...

...търся и ще намеря
... губих, но ще спечеля
... открих те щастие неземно 
... ще те задържа, защото си вълшебно ...



и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...