C`est La Vie

Посрещат ме всяка сутрин като тръгвам за работа .. ...На същото място са и като се прибирам :)

Въпроса е риторичен …но аз имам отговор .. ако сте разпилени като мен – сто на сто няма да ви стигне – ако ще деня да не е 24 часа ми 124 … Това е положението. Като дръпна чертата вечер имам усещането, че работа за пет пари не съм свършила. Да не говорим,че в последно време тотално съм изпаднала от класацията на „Добра домакиня” … бъркам манджи – колкото да има нещо да се яде… на кухнята ако й кажа „Дий” …ша хукне и нема се върне. Спалнята…е там няма как грижа се за спалното бельо сравнително редовно :) Ама сега като се замисля май не съм поглеждала зад пердетата да видя да не съм почнала да си отглеждам паячета по прозорците …в другата стая – на едното легло търся гащи и чорапи по спешност – там е прането, а на другото … моля - моля …там са зимните дрехи – що не са в гардероб ли ..ми щото някой не се е сетил да прибере летните одежди по чекмеджетата, че да освободи място. Холът-всекидневна …ми там ситуацията е мама миа … китките още са живи – ако и да се сещам за т...

Живописна гледка - а уж имаме кучеш приют в Силистра! ... Май кмета само с тях не може да справи!

Какво е това баба? Бабата е човешко същество, чието ежедневие преминава в натискане на дистанционното сменяйки каналите на калбелната телевия, излъчващи сапунени опери .... били те венецуелски, бразилски или модерните в последно време - турски сериали. По между всеки нов епизод бабата оборудвана с джисаем се чуди на кой син, дъщеря, внук или внучка да дигне кръвното посред работното им време, занимавайки ги с претенции от типа на ... кога ша дойдеш да ударим по едно безкофеиново или пък ... Миче да знайш на Ването от другия вход, зет й цял ден местил гардеробите и сменял тапетите в куфнето ... Твоя пършивец га ша доди да ма види - дев думи да ми рече ... той не ще добър ден да ми каже, а аз съм тръгнала да искам услуга от него. Хорските дъщери кви мъже си зеха ... пък ти, пак си мижала ... А, да не забрая ... на връщане довечера може ли да минеш през магазина срещу офиса ти ... оня ден си купих едни чехли от там - ма нещо им се разлепи, че ги върнах - ма не са ми дали парите - че да и...

С пожелание за хубав ден ...!

Като пие човек кафе в шест вечерта ... друго не може да измисли - освен да сърфира из интернет в два и половина след полунощ ... Викам си що да не се похалосвам малко със собствената си мутра ... За любопитните и мераклиите да пробват - ТУК

От няколко дни Силистра достойно съперничи на Чикаго и се бори за титлата - Ветровития град ... По улиците можеш да откриеш какво ли не ... ... парчета балатум, кашони, бутилки и ... може би нечии надежди

Картофки-и-и-и ...на фурна .... задушени ... един час по-рано от работа и ето резултата :)

Днес правя една годинка от деня, в който се реших да приема предизвикателството и да си направя личен блог. Признавам не бях наясно защо точно го правя и какво точно ще представлява. Но както винаги съм казвала водеща бе мисълта, че това ще е нещо като личен дневник, където ще споделям мислите и чувствата си. Ще се възмущавам, ще се радвам, ще критикувам и ще хваля … Стана съвсем случайно, един ден кака Теменужка ми даде да вляза в нейния блог, от там влязох в други, и други … и последва естествения ход на нещата … Защо да нямам и аз. В началото не смеех да оставям коментари в блоговете и публикациите, които ми правеха впечатление. Когато обаче видях непознати за мен хора да коментират мен и нещата, които пиша …си казах, че няма нищо толкова страшно. Първият човек с, който започнах виртуален диалог бе LiLi … При нея се чувствах уютно, откривах с всеки изминал ден, че сме от една порода. Постепенно се „запознах” с Аквичка, Марго, Ида, Силви...

За спомен получих това - още за рождения ми ден... но вчера го донесох на работното си място ... за да ми създава настроение и да ми напомня, че на 500 км от мен има човек, който държи на мен и аз на него ... и с който се впуснахме в авантюрата на виртуалното запознанство, за да го превърнем в реалност лятото на брега на морето :) LiLi - тенкс душата! ... така всеки ден като седна да работя ти ми се усмихваш :)

Лятото свърши, училището започна ... и тя вече не е нужна никому, може би догодина децата ще си спомнят отново за нея ... за това, как са си играли и са огласяли с викове квартала ...

Без коментар ... Кеф ти краставица ... кеф ти грозде :)

Не така си представях гостуването ми в края на миналата седмица. Поканата дойде от приятел, който се позавърна за двайсетина дена от Чехия …и реши да отдели време да се види със стари дружки по на хапка и пийка и то с преспиване …. Преди обаче някой да са му минали нецензурни мисли през главата ша уточня … че гостито бе семейно и на сичкото отгоре бе на около 40 км . от Силистра …у Кайнарджа … Една от седемте общини на нашата област … другите са Силистра, Главиница, Ситово, Алфатар, Тутракан и Ситово … / това за всеки случай/. Та замъкнахме се ние …на бърже минахме през магазина за цветя, все пак има домакиня / майката на френда/ и шоколадкови бонбони и страхотен кекс с крем и стафиди – производство на БИЛЛА / за таткото – че вече е на възраст и може да има нужда от помощ :)/. Заварихме пълна идилия пушещо барбекю в двора …ама такова истинско, а не някакво скалъпено от Баш Майстора. Жар от дървени въглища …а връз барбекюто …. Майко мила … едни розови пържолки …ма сочниии . .к`во...

Друго си е пушкалото да е с оптика ... ... да внимава, кой ша застане на мушката :)

Днес имах възможност да се разходя до едно от историческите за Силистра и за България места. Не бях ходила от дете там ... Става въпрос за Кючук-Кайнарджанската чешма ... Намира се в с. Кайнарджа/една от седемте общини на Силистренска област/. Беше изключително приятно да се потопя за миг в миналото ... да почувствам хлад от студената вода извираща от чучурите, да притворя очи и унесена от ромона да се понеса на крилете на мечтите си ... Насладете се на красотата и приемете щрих от Българската история .... Кючук- Кайнарджанската чешма е построена през 1892 г . като паметник на освобождението на християнското население на Балканския полуостров от турското господство. Договорът от Кючук Кайнарджа е мирен договор от 21 юли 1774 г ., сключен между Русия и Османската империя след Руско-турската война от 1768–1774 г. Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III. Спор...

Отдавна не бях виждала такова небе ... Красиво и страшно едновременно ...

Вторник -Това е ... Денят вчера мина под Знака на БББ :) Понеделник - слабост ми е реката ...при всеки удобен случай минавам покрай нея - пускам по течението мрачните мисли ...а слънчевите лъчи ме погалват и ми посочват Пътя. Неделя - Самотен велосипед на терасата ... Умирам от желание да го яхна ...Ама пусто като ме е страх ... изпитвам панимчески ужас от движението по пътищата и от това, че някой може да ме помете ...не ми се се случвала беля досега ...ама на - страх имам ... Събота- Небе ...Спокойствие ... Блаженство Петък - Рейсова спирка - както казват бабите ... Ама тази я бях забравила, че съществува - томоже ли да се види нещо от паркираните автомобили ... как пък някой не се е сетил датурне една и връз нея :)

Хриси и Катя ми дадоха възможност да се почувствам като партизанин на разпит :) и на практика да отговарям на въпроси само с „да” и „не” …. А после да доказвам, че сестра ми – не ми е сестра, а брат …и че той/тя всъщност са ми леля/чичо :) И така сувсем в кратце – со кротко, со благо …и без намесата на „огнена вода” и други прийоми на американската армия започвам да си признавам … Били ли сте арестувани? ДА Целували ли сте някой, който не сте харесвали? НЕ Спали ли сте до 5 следобед? ДА Изключвали ли са ви от училище? НЕ Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? ДА Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? НЕ Уволнявали ли са ви от работа? ДА Уволнявали ли сте някого? ДА Пели ли сте на караоке? НЕ ...

Години наред само слушах и четях за филма "Форест Гъмп" ... не съм се съмнявала в актьорските способности на Том Хенкс, но по една или друга причина все пропусках да го видя в тази роля. Вчера случайно го засякох по Тв-то ... и преди още да е започнал фирма, бях впечатлена от изречението, с което представиха продукцията - Светът вече няма да е същия, ако си го видял през очите на Форест Гъмп .... в същото време бях учудена от жанра -трагикомедия ...та това е драма ... и ако някой е решил от по-бавното развитие на едно дете, впоследствие мъж ..да прави смешки ... не бих могла да го приема ... Нищо смешно нямаше ...напротив ... поредната холивудска история, която ни кара да погледнем на живота от по-различен ъгъл. Някак по своему наложих като пласт върху филма една стара - вече забравих китайска или японска мъдрост беше ..." Преодолявай голямото докато е малко и трудното, докато е лесно, защото в света голямото започва с малко и трудното с лесно..." По същия нач...