Когато не можеш сам да си помогнеш ... Когато не можеш да се посъветваш ... Когато ти се случва това, от което винаги те е било страх ... Онзи момент, за който си мислел, че си готов, че ще знаеш какво да направиш и още по-важното, че няма да допуснеш никога да ти се случи ... Да, но той е вече тук ...и ти си в безизходица ... попарен си, нямаш сили, премълчаваш и ... продължаваш напред. Или поне се опитваш да вдигнеш глава ... Сълзите ти мокрят лицето ...преглъщаш и се стараеш да не покажеш, че те боли. Гласът ти притихва и разговорите стават служебни ... Предал си доверието, но са потъпкали и твоето - ти не вярваш вече, и на теб не ти вярват. Кръгът е омагьосан ..и няма излизане ...Ще минат ден, два, три ...и ще продължите, така сякаш нищо не се е случило, но ще се дебнете ...Въпрос на личен избор е ...как ще постъпи всеки един . Не искам да ми се случва това ...Тъжно е, когато ти го разказват близки до сърцето хора. Страхът те обзема и започваш да се взираш в дет...