LiLi ме натовари да продължа с фукнята … но вече ми е трудно да го направя и то не защото ми е трудно да говоря за себе си –в крайна сметка е ясно, че не иде реч за самохвалство, а за опит за самостоятелна и доколкото е възможно обективна преценка …трудно ша е - щото ме избива на веселба и губя сериозния тон - ша земат да се заблудят хората, че не мога да се произнасям правилно, точно и с необходимата тежест :) И без това като се замисля и с приятели да седнем на кафе или по на питие – все пак говорим и за себе си – не само за другите :) а който каже, че не обича да обсъжда и да клюкарства – няма да му повярвам – просто защото се поддаваме на инерцията и подсъзнателно се увличаме. Друг въпрос, че има хора, на които това им вродено, генетично заложено и са професионалисти в областта си. Каква съм аз ….? • преди всичко човек като всички останали – колкото и хората да си мислят, че като си журналист – трошиш пари и топиш пръстчета в кацата с мед ….да, ама не – и аз плащам сметки, и аз в...