Пропускане към основното съдържание

Проглеждане


В последно време се улавям, че трудно мога да събера мислите си, за да се възмутя по една или друга тема, ангажирала вниманието на българина …абсурдите станаха толкова много, че им изгубих края …, а и много са онези, които успяват с много по-точни думи от мен да изразят общественото недоволство …що да се бутам и аз между шамарите и да зацапвам пейзажа.

Днес обаче не знам откъде да я почна …първо сутринта ми се изправи косата, защото се оказа, че този случай съм го пропуснала …да, за него става въпрос ... Йордан Опиц - човекът, защитил собствеността си дето ще влезе в затвора следващата седмица … изтръпнах, докато слушах как му трепери гласеца обяснявайки, че отиде ли зад решетките живота му приключва … вярвам му …той е обикновен човек …, не е кален, не са го ловили 92 пъти, няма условни присъди, не е наркозависим …/като „жертвата” си/ …той е имал обикновен живот – изпълнен с красота и вяра. Той е създавал, не е рушил и не е крал. Дали ще чуе някой гласа на народа, който апелира за помилване от президента …?!
Защо изобщо се е стигнало до тук?!
Защо трябва да бъде осъден?!
Защо трябва да бъде помилван?!

Не ми стигна това, ами и по-късно през деня прочетох статията за поредното безумие на социалната ни система. За „богата”варненка с тризнаците, чийто доход надвишавал с 20 лева границата, за да има право на помощ от държавата като социално слаба …Жена на 38 години, която до сега е мълчала, но е на ръба на силите си …
Що за скапана система е тази, която допуска деца да бъдат приспивани със степче …Толкова много ли са децата в България, че да си позволяваме да ги разхищаваме …
А тя не проси милост …Тя е горда – иска работа, за да се грижи за децата си …А ако има хора с добри сърца би приела помощта им …

И после отчитаме демографски срив …ще го отчитаме …и още как …Нали помните „Децата на хората” …Ей това ни чака .., защото не ценим това, което имаме …
Лукс е не просто да гледаш дете …лукс е да го заченеш и да го родиш … и тук не става въпрос само за изхранването му …

Е при тази „розова” картинка как да не псувам …псувам всички наред без значение от политическата им принадлежност ….безумци сте всички … Толкова ли е трудно властта в ръцете ви да бъде оръжие за добрини …нали тогава ще си уредите по-дълъг период на управление …стигам до извода, че сте мазохисти и обичате да ви мразят …
И не виня конкретно тези, които сега са на върха …системата ни е идиотска не от вчера и от днес …така е от дългиииииии годинииии ….

Като дойдат избори винаги сама себе си убеждавах, а и околните, че е важно да се гласува, да се упражни правото на избор, за да имам право после на глас – било за възмущение или за похвала …

В такива дни като днешния сякаш проглеждам …за какъв избор става въпрос …, той отдавна е направен …и то не от мен …

Коментари

БлатнаФея каза…
Съгласна съм, че е пълно с безумия, но за това до известна степен и ние сме си виновни. Кой ги допуска тези безумия? Трябва да има силно гражданско общество, за да не си позволяват властимащите да се "ебават" с нас както им падне. А ние може и много да мрънкаме, но пък нищо не правим.
Neizi_ss каза…
две мнения по въпроса няма ... класически пример сме за максимата - преклонена главица сабя не я сече ...добрата новина е, че славно, макар и бавно започваме да се събуждаме
Lili каза…
Стана ми мъчно...повече отколкото ми беше , когато бях в този ад.За пореден път се убеждавам ( с голямо съжаление) , че в чужбина има спасение.А България...вече не знам, толкова много мъка ми идва в повече ;( И аз псувам...но не помага!
Drago каза…
Точно това е.
Избора отдавна вече е направен и никога не е зависил нито от мен, нито от тебе.
И другаде по света в това отношение не е нищо по-добре.
Проблемът на демокрацията е, че когото и да избереш посоката си остава.
Ситуацията прави политиката, а ние си мислим, че е обратното и дълбоко се възмущаваме.

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...

Къщата на мечтите ми ....

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :) Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :) ... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ... Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали...  (не`ам претенции щото съм скарана с понятията)      Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да...