неделя, 8 януари 2012 г.

Блогът

... мързелива неделя от където и да я погледнеш - изключвам от схемата приготвянето на закуска, обяд и вечеря ..то си е в реда на нещата ...пуснах си да гледам отново "Джули и Джулия" като оставим настрана кулинарното вдъхновение, си припомних защо си направих блог. Вярно, че моя датира от преди да гледам за първи път филма, но въпреки това има някои съвпадения в първоидеята.
...припомних си, че исках да имам местенце, където да пиша за всичко - за това защо съм весела или тъжна, за нервните кризи, за успехите и разочарованията у дома и в професията и т.н. ... местенце, което да си е мое ...далеч бях от това да се вълнувам дали ме чете някой, дали коментира, дали се съгласява с мен или ми противоречи ...а изведнъж се оказах в задънена улица щото видиш ли нямала съм била муза ...алооо, я да взема да се събудя ...това не е роман, нито е публицистична страница ...това е моят бял лист, на който мога просто да напиша "Майната му!" ..и да ми олекне - не е нужно да правя анализ на курса на долара ...
...припомних си и защо кръстих блога си C'est la vie - защото Това е животът!
... моят живот ...простичък и семпъл!

Няма коментари:

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...