C`est La Vie

Ето това му се вика да се насади човек сам на пачи яйца. Пожелаха ми да се вихря в къщата на мечтите си - върнах топката с пожеланието всеки да има възможността да се развихри в света на мечтите си ... Попитаха ме колко често го правя аз и дали съм превърнала някои от тях в реалност ... Тук вече изпаднах в дълбок размисъл - така щото веднага отворих опцията нова публикация ...  Преди време нейде из блогърското пространство имам смътен спомен, че се бе разразила една такава дискусия за мечтите, реалността и сбъдването им .../може и из Фейс-а да е било/годинките си казват своето/ :) Та ...тогава някой прозря онова, което никога не бях имала смелостта да изрека на глас ..., а именно, че мечтите са нещо тайнствено ...покрито с воала на непостижимите желания ...Мечтите всъщност са Перпетум мобилето на собственият ни живот ...Те не са за сбъдване - те просто ни дават стимул и кураж да вървим напред, правейки и невъзможното, за да ги постигнем ...докато си дадем сметка, че всъщност сме д...

Туй комшулука е голяма работа ...вярно, не е като едно време, когато по етажите се разхождахме по пеньоар с ролки у главата и звънкахме по вратите с бойния поздрав ...Хей, комшийке - да ти се намира чаша олио, и пакет захар :)!И днес съседството е живо, макар и вече не в такива размери ...Та рецептата за това руло ми е от най-добрата комшийка, която съм имала - Тотка. Цялото им фемили е уникално - рядко се среща такава сговор между поколенията :)  Ето и списък на нужните продукти и методът на омесването им: 3 яйца се разбиват с 9 лъжици захар /почти до бяло/ ...прибавят се 9 лъжици брашно и 3 лъжици вода .... Намазвате дъното на тавата с олио и слагате парче вестник ...Изливате сместа в тавичката и печете за цигара време ...само леко да пожълтее ..няма нужда да порозовява много :) Вадите тавичката и захлюпвате върху мокра кърпа ...отстранявате тавата и вестника и пак завивате с кърпата ...мажете сладкото по избор, навивате и по...

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :) Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :) ... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ... Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали...  (не`ам претенции щото съм скарана с понятията)      Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да...

Онези, които се отбиват в блога ми са наясно, че рубенсовите форми са повече от характерни за мен. Кюфте съм и го знам :) Айде от мен да мине "Болярско кюфте"...:) Това разбира се в кръга на шегата ...квалификацията имам предвид ...Да си дойдем на думата обаче ... Ходя си из улицата и установявам, че проблемът с килограмите е доста сериозен в последните години ...и то най-вече при младите хора ...Забелязвам обаче и друго ...ако в миналото бяхме аутсайдери в широки дрехи, днес малцина се затварят в себе си и попадат в плен на комплексите ..., което като цяло е добре ...Много е важно човек да се приеме такъв какъвто е и да се хареса. Лошото обаче е, че онези, които със самочувствие разхождат паласките го правят типично по американски - без да се съобразяват, че е грозно и пошло ... И дори да ме критикувате . .. аз ще си кажа какво мисля. Бях ПОТРЕСЕНА от вида днес на симпатично натурално блондинесто създание - което на видима възраст е на не повече от 16 години - да не кажа и ...

... И като съм се открехнала на спомени от ученическите години няма да забравя как в 8 клас в междучасията бягахме до Старите гробища, дето са в близост до школото за да ударим един фас. Веднъж физкултурничката ни угадила и в следващия час побягане и тичане ни стопи лагерите. Правихме обиколка след обиколка на двора и след всяка тя питаше ..Ще ходите ли пак да пушите ...? - ние с изплезени езици само успявахме да погледне умилително - демек - няма вече да прайм тъй /а наум си казвахме - до следващия път :) ...  В десети клас освен инцидента с пушенето имаше още нещо, което беляза цялата ми учебна година. Явно ме беше хванал пубертета и  започнах да бягам от часове. Но не защото не съм подготвена, ами просто ей така - ходех да пия кафе. Изчезвах без да подбирам предметите ...днес по история, друг път по биология ...и так далее. ... Не бях отваряла цяла година учебниците по химия и биология ...обаче само от помнене в часовете бях бетон с "добър 4" по химия и с "много добъ...

    Отдавна съм подготвила тези снимки, за да ги споделя ... Това е следващото поколение ...Децата, на които евентуално ще разчитаме, да получаваме пенсия ..ако доживеем до тогава. направо страх ме хваща. Многократно съм споделяла, не че се гордея с това, но пропуших в 8 клас и докато да завършим училище се криехме като партизани, да не ни спипат родители, учители и комшии. Е в последните години на гимназията почнахме да се правим и на тарикати ...помня как в едно голямо междучасие ни извардиха в мъжката тоалетна на първия етаж в училище, после ходихме на спявка при зам-директора ....Класният пък поиска ръчно написана бележка от родителите, че са информирани   за случая ...по-късно щеше да бъде вписано и в бележниците ни, но след като мине педагогически съвет и бъде разгледано поведението ни... Дотук добре ...само дето аз живеех с баба ми, а майка ми в София ...прибрах се и се обадих на майка в София да й кажа ...На другия ден имах телеграма до поискване ...със следния те...

Писна ми! И както казах неотдавна - списък е дълъг ...ако ще трябва да обяснявам от кого, защо и т.н. Пращам всичко в канала и си гледам живота ...ще играя по собствената си свирка. Мдаа ... Кофти е, когато виждаш краят на нещо, в което заедно с група хора си оставил частица от сърцето си, но животът продължава - няма нищо вечно ..а и едва ли сме очаквали да се пенсионираме там ...Ще се надяваме, някой ден да възкръсне от пепелта - труда ни, но ако пък не стане, ще запазим спомените си от времето, прекарано заедно, от сътворените новини, предизвиканите скандали и допуснатите гафове! За който още не е разбрал моя милост, както и колегите й сме в предизвестие до края на месеца ...седем години труд бяха поляти със студен душ за един ден  ...телефонно обаждане и финито. Вестникът спря да излиза ...За някои е добра новина, за други лоша ... НО както сек азва всяко начало има край ...и за да започне нещо ново, нещо старо трябва да приключи ... По-интересното обаче, което е как реагира...

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...