Колко често се вихря в света на мечтите?

Ето това му се вика да се насади човек сам на пачи яйца.

Пожелаха ми да се вихря в къщата на мечтите си - върнах топката с пожеланието всеки да има възможността да се развихри в света на мечтите си ...

Попитаха ме колко често го правя аз и дали съм превърнала някои от тях в реалност ...

Тук вече изпаднах в дълбок размисъл - така щото веднага отворих опцията нова публикация ... 

Преди време нейде из блогърското пространство имам смътен спомен, че се бе разразила една такава дискусия за мечтите, реалността и сбъдването им .../може и из Фейс-а да е било/годинките си казват своето/ :)

Та ...тогава някой прозря онова, което никога не бях имала смелостта да изрека на глас ..., а именно, че мечтите са нещо тайнствено ...покрито с воала на непостижимите желания ...Мечтите всъщност са Перпетум мобилето на собственият ни живот ...Те не са за сбъдване - те просто ни дават стимул и кураж да вървим напред, правейки и невъзможното, за да ги постигнем ...докато си дадем сметка, че всъщност сме доволни от живота си. И всъщност грешката, която допускаме е, че сливаме мечтите - онези красиви обвити в розови облачета щения за принц на бял кон, замък в гората, богатства в мазата :) ...има и такива, които мечтаят за Световен мир :), без да си дават сметка, че това никога няма да се случи, защото Кутията на Пандора е отворена отдавна ...

Та ...докато мечтаем, ние работим върху себе си ...и ставаме Човеци!

Понякога мечтая да спечеля от тотото ...Не казвам, че ми се иска това да стане ..Казвам, че мечтая, защото не играя тото и съм наясно, че няма как да стане тогава :) Но пък докато давам израз на въображението си, аз провокирам атака на сивите клетки/доколкото ги имам/ и набелязвам с тиренца, какво ще направя ако това се случи ...Времето минава и аз установявам, че от тотото не съм спечелила ...но лека по лека - пристъпвам с макар и с малки крачки към реализиране на тиренцата :)

Да, мечтая за студио, мечтая за къща :) Почти съм сигурна, че няма да ги имам в този кристален и изчистен вид ..., но пък за сметка на това вдъхвам уют на онзи дом, който обитавам към днешна дата :)

Красиво е да се мечтае, потапяш се в някакъв приказен свят ...където всичко е възможно да се случи ...Така подхранвам оптимизма си, че ако и да има облаци днес, то утре ще е прекрасен слънчев и усмихнат ден ...и "Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!"

...И все пак, за да отговоря ...

Често се вихря в света на мечтите .../сигурно и затова съм понякога толкуз замотана и вечно ухилена :)/

"Комшийско руло"

Туй комшулука е голяма работа ...вярно, не е като едно време, когато по етажите се разхождахме по пеньоар с ролки у главата и звънкахме по вратите с бойния поздрав ...Хей, комшийке - да ти се намира чаша олио, и пакет захар :)!И днес съседството е живо, макар и вече не в такива размери ...Та рецептата за това руло ми е от най-добрата комшийка, която съм имала - Тотка. Цялото им фемили е уникално - рядко се среща такава сговор между поколенията :) 

Ето и списък на нужните продукти и методът на омесването им: 3 яйца се разбиват с 9 лъжици захар /почти до бяло/ ...прибавят се 9 лъжици брашно и 3 лъжици вода .... Намазвате дъното на тавата с олио и слагате парче вестник ...Изливате сместа в тавичката и печете за цигара време ...само леко да пожълтее ..няма нужда да порозовява много :) Вадите тавичката и захлюпвате върху мокра кърпа ...отстранявате тавата и вестника и пак завивате с кърпата ...мажете сладкото по избор, навивате и по желание го отъркаляйте в пудра захар :)

Да ви е сладко! И почитайте съседките си :)

Къщата на мечтите ми ....

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :)

Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :)

... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ...

Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали... 

(не`ам претенции щото съм скарана с понятията) 

   

Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да се потопя в дебрите на Интернет-а и да си чаткам из фейса ...атмосфера, която да ме вдъхновява да поствам и тук в блога :)

Малцина може би знаят, че си падам по азиатския стил ...не му разбирам много на фън-шуя, но това не пречи да ми харесва :) ...така че няма да откажа нещо такова в стаята дето по нашенско й викат ХОЛ ...демек мястото с телевизора, диваня, фитьойлите и масичката за кафе :) ...изключително важно е да има къде да се просне хоризонтално повече от един член на семейството :)..да няма излишни елементи - да има пространство, да е изчистено ...белия цвят обаче не е задължителен ....може да е цервено, както е в моята всекидневна към момента ....може и да е оранджево :) или жълтозеленкаво - мей би ..

Спалнята обаче би ми харесала в тези нюанси ...топли и предразполагащи ...е не са розово-романтични и сладникави ...но на чен ми допадат :)

Кухнята ...бойното поле на всяка жена ...там тя е във вихъра си ...трябва да е подредена така щото да я провокира да се отдаде на кулинарни страсти ...или пък да събере семейството на закуска или просто да приюти мен и комшийката на по питие докато клюкарстваме за пачата от долния етаж :)

 

Банята ....ами баня :) като баня ...

А това тук ...е това е бонусът към мечтите :) ...не е обаче задължителен ....

 

Истината обаче е малко по-различна ... Повлияна може би от американските филми истинската ми мечта, която е тотално недостижима в бг условия ...или поне така си мисля  ...Та иде реч за студио ....от тия големите - дето са като хангари ...все едно да се нанеса в заводски цех ....и там с подвижни стени, паравани и рафтове да бъдат ситуирани работният кът ...трапезарията, кухнята и спалнята, и т.н. ....с големи прозорци .......и много, много зелени храстовидни растения по стените и не само :)

Хайде, престрашете се и опишете вашата Къща на мечтите :)))))))))))))))) 

За дебелите дупета, младите момичета и липсата на вкус ...

Онези, които се отбиват в блога ми са наясно, че рубенсовите форми са повече от характерни за мен. Кюфте съм и го знам :) Айде от мен да мине "Болярско кюфте"...:) Това разбира се в кръга на шегата ...квалификацията имам предвид ...Да си дойдем на думата обаче ...

Ходя си из улицата и установявам, че проблемът с килограмите е доста сериозен в последните години ...и то най-вече при младите хора ...Забелязвам обаче и друго ...ако в миналото бяхме аутсайдери в широки дрехи, днес малцина се затварят в себе си и попадат в плен на комплексите ..., което като цяло е добре ...Много е важно човек да се приеме такъв какъвто е и да се хареса.

Лошото обаче е, че онези, които със самочувствие разхождат паласките го правят типично по американски - без да се съобразяват, че е грозно и пошло ...

И дори да ме критикувате . .. аз ще си кажа какво мисля.

Бях ПОТРЕСЕНА от вида днес на симпатично натурално блондинесто създание - което на видима възраст е на не повече от 16 години - да не кажа и по-малко, предвид изгледа на дружката й. Страхотно пухкаво личице с бузки - детско излъчване , което с помощта на грим се опитваше да предизвика сексимераци ...

Окръглени седалищни части и не само те ...Най-фрапантното обаче бе съсредоточено в областта на гърдите ... Дядо Боже давал, давал - та се забравил! Ама и девойчето не криеше нищо ...посред студения есенен ден то беше въ вишнаво пуловерче с остроооооо - почти до пъпа деколте - то всъщност обема раздуваше плетката ...и всъщност си зададох въпроса ...за какво изобщо е турило детето пуловерче ...щеще да има същия ефект и ако беше по бански :)

Недоумявам защо бъркаме понятията. Да си фешън не означава да си навлякан по последния писък на модата и да не си се погледнал в огледалото. Не казвам да навличаме чувалите ...Ама има мода и за нас. Можем да бъдем с актуален външен вид, да сме секси и без да сме с опнати по тялото бодита и нагънати на няколко ката.

Друга ракия са пък пубертетките дето разхождат новите гащи по улицата и викат "Ела, Вълчо - изяж ме!"  - после защо имало малолетни и непълнолетни родителки ...да не дава Господ и по-тежки последствия ....

Тия деца родители нямат ли - не ги ли поглеждат как са облечени като излизат за училище?!? 

Ученически спомени

... И като съм се открехнала на спомени от ученическите години няма да забравя как в 8 клас в междучасията бягахме до Старите гробища, дето са в близост до школото за да ударим един фас. Веднъж физкултурничката ни угадила и в следващия час побягане и тичане ни стопи лагерите. Правихме обиколка след обиколка на двора и след всяка тя питаше ..Ще ходите ли пак да пушите ...? - ние с изплезени езици само успявахме да погледне умилително - демек - няма вече да прайм тъй /а наум си казвахме - до следващия път :)

...  В десети клас освен инцидента с пушенето имаше още нещо, което беляза цялата ми учебна година. Явно ме беше хванал пубертета и  започнах да бягам от часове. Но не защото не съм подготвена, ами просто ей така - ходех да пия кафе. Изчезвах без да подбирам предметите ...днес по история, друг път по биология ...и так далее.

... Не бях отваряла цяла година учебниците по химия и биология ...обаче само от помнене в часовете бях бетон с "добър 4" по химия и с "много добър 5" по биология ...Бях я докарала до там в края на втория срок учителките да ме молят да седна и да поразлистя малко учебниците, белким ми дигнат с една единица оценката . обаче аз инат - не щях и туй то :)

..А за отсъствията - родителското тяло още не знае, че тогава ги натрупах цели 27 на брой, а на 30 изключваха ...

Жив и здрав да е дълги години класният ми ръководител - от него разбрах, но едва когато завършвахме, че не е подавал справка на педагогическият съвет и по този начин на мен и на други от класа ми им се е разминало намаляване на поведението ... Гледах и не вярвах на очите си :)

Когато обаче в първия учебен ден на 11 клас ме посъветва да се стегна и да не повтарям глупостите си - аз се засрамих и бях примерна ученичка в последната си учебна година :)

Следващото поколение

  Отдавна съм подготвила тези снимки, за да ги споделя ... Това е следващото поколение ...Децата, на които евентуално ще разчитаме, да получаваме пенсия ..ако доживеем до тогава. направо страх ме хваща. Многократно съм споделяла, не че се гордея с това, но пропуших в 8 клас и докато да завършим училище се криехме като партизани, да не ни спипат родители, учители и комшии. Е в последните години на гимназията почнахме да се правим и на тарикати ...помня как в едно голямо междучасие ни извардиха в мъжката тоалетна на първия етаж в училище, после ходихме на спявка при зам-директора ....Класният пък поиска ръчно написана бележка от родителите, че са информирани   за случая ...по-късно щеше да бъде вписано и в бележниците ни, но след като мине педагогически съвет и бъде разгледано поведението ни... Дотук добре ...само дето аз живеех с баба ми, а майка ми в София ...прибрах се и се обадих на майка в София да й кажа ...На другия ден имах телеграма до поискване ...със следния текст :

   

"Информирана съм за инцидента в училище.Пушене в тоалетна-мъже! ..С уважение ..."

Влязохме в час и ...дойде и мой ред - попадох сгънат белия  лист, а класният ме погледна ...усмихна се и рече със закачка ...:Искам бележка от баба ти :) (знаеше човека моите неволи от сблъсъците с врачанския характер на бабчето ми) ..а аз курназ го попитах, не иска ли бележки от цялата ми рода ..иска от родителите, нося му от родителите :)

След време като ни вписаха в бележниците забележката помолих една от съученичките ми да подпише бележника и после до края на годината си играех да сменям страницата на бележника, когато се налагаше баба да ми подписва оценките ...голям зор виждах с това внимателно да вадя от телбода листа и да го връщам обратно :)

... Година по-късно в нощта на серенадата ни класният ми каза, че е знаел през цялото време, че Дългата Наталия ми е подписала забележката (дългата щото имахме три на брой :) ...погледнах го с умиление и му благодарих, че ми е спестил семейните драми ...

Та мисълта ми беше, че някога имахме респект от родителите си, от учителите си и изобщо от по.възрастните ..За жалост сега не е така...Излизах на дискотека в петък ...или събота само ...но винаги се съобпазявах с часа на прибиране, ако исках другата седмица пак да изляза ...Ходенето по дискотеки започна едва в десети клас ...А сега се чувствам стара като реша с приятели да посетя нощен клуб ...с малко зор посетителите биха могли да бъдат и мои деца :(

Имаше връстници, които се обличаха различно ...демонстрираха пристрастията си към един или друг вид музика, но никога не е било толкова безвкусно, както е сега ...Особено пък като да се ходи на училище.

Не съм противник и на униформите. Мило ми става като видя момчета и момичета в тинейджърска възраст - спретнати в школската униформа ...кефя се и на тези, които с аксесоари разнообразяват външния си вид и въпреки еднаквостта демонстрират различността ...по този повод им препоръчвам сериала "Gossip girl" /в превод Клюкарката-Интригантката/ ...

 

Всъщност е по-важно да осъзнаят, че е грозно да изпреварват възрастта си ...Ще дойде времето, когато с черни мрежести чорапи ще изглеждат секси, а не нелепо ...

Житейски неволи

Писна ми! И както казах неотдавна - списък е дълъг ...ако ще трябва да обяснявам от кого, защо и т.н.

Пращам всичко в канала и си гледам живота ...ще играя по собствената си свирка.

Мдаа ... Кофти е, когато виждаш краят на нещо, в което заедно с група хора си оставил частица от сърцето си, но животът продължава - няма нищо вечно ..а и едва ли сме очаквали да се пенсионираме там ...Ще се надяваме, някой ден да възкръсне от пепелта - труда ни, но ако пък не стане, ще запазим спомените си от времето, прекарано заедно, от сътворените новини, предизвиканите скандали и допуснатите гафове!

За който още не е разбрал моя милост, както и колегите й сме в предизвестие до края на месеца ...седем години труд бяха поляти със студен душ за един ден  ...телефонно обаждане и финито.

Вестникът спря да излиза ...За някои е добра новина, за други лоша ...

НО както сек азва всяко начало има край ...и за да започне нещо ново, нещо старо трябва да приключи ...

По-интересното обаче, което е как реагират хората около мен ...Едни ги е страх да се обадят, не знаят какво да ми кажат ..Други имам чувството, че дори направо минават на другия тротоар като ме видят ...трети се усмихват и се опитват да прояват съчувствие ...Четвърти ми дават кураж ...да не се отчайвам,  да не изпадам в депресия и да не се ядосвам ...да не си хабя нервите ...

На всички вкупом се усмихвам и казвам - Така е трябвало да стане ...И да го мисля, и да не го мисля - не мога да направя нищо ...  ше пробвам да видя какво е усещането да се наредиш на борсата за подпис :) Казвали са ми, че е кофти изпитание - но е своего рода предизвикателство за духа.

Просто ще продължа напред ...ще бъде трудно, както за мен така и за семейството ми ...но нямам никакво намерение да се предавам ...нямам намерение дори и да напускам бранша ...като наркотик ми е ...това да съм вътре в събитията, да съм по някакъв начин част от тях, да знам преди останалите -  ме карат да се чувствам жива ...само който не е работил в сферата няма да ме разбере...., а останалите просто не си признават ...

Да ...чувствам се добре от това и не ме е срам. Не съм се взела чак толкова насериозно, щото има къде по-големи майстори от мен. Но и нямам намереие да се давам без бой.

Оставам в армията на пишещите и ще намеря нова трибуна по един или друг начин ...както се казва, напук на душманите ...и колкото и приятелите ми да си мислят, че добро дете като мене не може да има врагове ...ще им кажа, че дълбоко се лъжат ... 

Не ми пука обаче ...От значение за мен е само мнението на близките ми хора и на приятелите ми, доказали се във времето ...Останалите да духат супата :) От мен да мине може да им пусна комат хляб за попарата, че да не си изгорят злобните езици.

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам.

Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика.

Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея.

С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на бюста - но това да си бъде мое решение ...

Не е нормално бе хора - Милен Цветков си е направил сметка, че има внесени 200 000 лева за здравно осигуряване, а е ползувал едва 1 000 от тях ....и 10 000 да му е било лечението или там квото е било - пак остава една солидна сума дето не никой не я знае къде е ... То и това е относително понятие - с нашите пари - говоря на работещите се плащат пенсиите на родителите ни ..няма лошо - техните комунистите ги изядоха ... Страх ме е обаче да си помисля, ако доживея пенсионна възраст мойта пенсия кой ще я изработва ...щото като гледам следващото поколение ми се изправя и накъдря косата последователно.

А и за да взема пенсия на 63 години ще трябва в следващите 30 години да бачкам неуморно и без прекъсване ..а са тая криза и безработица ми е трудно да си предскажа бляскаво бъдеще.

Не ме интересува кой какви пари харчи, дали ходи по казина или плаща сметки на съпруга и две любовници, че има вила с басейн и кара скъпарски джип. Искам обаче това да не е за моя сметка и на мой гръб.

Толкова много ли искам?!?