вторник, 18 септември 2012 г.

зареждане

промяна
зареждане е точната дума - запознах се с две жени ...жени та изкуството, на онова, дето не се учи в академията ..., а или го имаш в теб или не ...а те имат в достатъчни количества, за да дадат и на другите и то не на заем, а като подарък.
те са цветни и изпълнени с живот ...никога преди не бях виждала толкова цветове на едно място - срещнах се с тях ...говорихме си с часове, сякаш се познавахме отдавна и не се бяхме виждали дълго време ...срещата с едната отлага по една или друга причина дълго време, но явно сега му беше дошло времето, а другата се появи изведнъж, като приказна фея  и ме омагьоса. даде ми да разбера, че стига да иска човек парченцата живот могат да бъдат свежи и ароматни ...или както е казано, че човек е голям толкова, колкото са му големи мечтите ...нека да бъдем големи, нека не спираме да мечтаем, всеки проблем може да намери своето решение, стига да положим усилие ...и да не се предаваме ...

отново на чисто ...

Май ножът опря до кокала ...време е да започна живота си на чисто ..да пренаредя приоритетите и да преначертая графика на делниците си. Важните сме аз и хората, които обичам ...важно е здравето ми, което май винаги съм оставяла на заден план и точно то в момента ме е захапало за глезена и не иска да ме пусне ...
Време е, както в детството ми, да се събудя сутринта, да отворя белия лист и да напиша - от днес ще бъда добро дете, ще си мия зъбите всяка сутрин, ще си подреждам шкафчето с учебниците и играчките, ще си оправям леглото и ще знам точно в кой ъгъл на гардероба са ми чорапките и гащите.
Мдаа ...трябва да променя доста неща ....това не означава, разбира се да загърбя работата си ида туря кръст на удоволствията ...не - трябва обаче да дозирам правилно, за да има от всичко ...дали да не започна с цигарите ...ще ми е трудно, за това мисля да си ги оставя само за специалните моменти и да започна да калявам волята си в останалото време ....и преди да пита някой кои са тези специални моменти ще кажа ...кафето сутрин с цигара и питието вечер с приятели /е не всяка вечер разбира се/ ...и някой кара колело ...даааааааа - омръзна му да го ползвам за закачалка ...и редовното хранене е в списъка .../не съм се затрила де - то ми личи/ ...говорим за редовно ....ключа е в ръкава на потника .....
и каква е целта на този пост, кой го интересува какво мисля - мен ме интересува какво мисля и така като го виждам и написано се надъхвам ...нямам си отбор мажоретки, затова ще се справя и сама ...знам, че мога - трябва и вътрешното ми АЗ да го разбере, за да постигнем желания ефект ...
"С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога."
...той не знае с кого си има работа ...

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Проглеждане


В последно време се улавям, че трудно мога да събера мислите си, за да се възмутя по една или друга тема, ангажирала вниманието на българина …абсурдите станаха толкова много, че им изгубих края …, а и много са онези, които успяват с много по-точни думи от мен да изразят общественото недоволство …що да се бутам и аз между шамарите и да зацапвам пейзажа.

Днес обаче не знам откъде да я почна …първо сутринта ми се изправи косата, защото се оказа, че този случай съм го пропуснала …да, за него става въпрос ... Йордан Опиц - човекът, защитил собствеността си дето ще влезе в затвора следващата седмица … изтръпнах, докато слушах как му трепери гласеца обяснявайки, че отиде ли зад решетките живота му приключва … вярвам му …той е обикновен човек …, не е кален, не са го ловили 92 пъти, няма условни присъди, не е наркозависим …/като „жертвата” си/ …той е имал обикновен живот – изпълнен с красота и вяра. Той е създавал, не е рушил и не е крал. Дали ще чуе някой гласа на народа, който апелира за помилване от президента …?!
Защо изобщо се е стигнало до тук?!
Защо трябва да бъде осъден?!
Защо трябва да бъде помилван?!

Не ми стигна това, ами и по-късно през деня прочетох статията за поредното безумие на социалната ни система. За „богата”варненка с тризнаците, чийто доход надвишавал с 20 лева границата, за да има право на помощ от държавата като социално слаба …Жена на 38 години, която до сега е мълчала, но е на ръба на силите си …
Що за скапана система е тази, която допуска деца да бъдат приспивани със степче …Толкова много ли са децата в България, че да си позволяваме да ги разхищаваме …
А тя не проси милост …Тя е горда – иска работа, за да се грижи за децата си …А ако има хора с добри сърца би приела помощта им …

И после отчитаме демографски срив …ще го отчитаме …и още как …Нали помните „Децата на хората” …Ей това ни чака .., защото не ценим това, което имаме …
Лукс е не просто да гледаш дете …лукс е да го заченеш и да го родиш … и тук не става въпрос само за изхранването му …

Е при тази „розова” картинка как да не псувам …псувам всички наред без значение от политическата им принадлежност ….безумци сте всички … Толкова ли е трудно властта в ръцете ви да бъде оръжие за добрини …нали тогава ще си уредите по-дълъг период на управление …стигам до извода, че сте мазохисти и обичате да ви мразят …
И не виня конкретно тези, които сега са на върха …системата ни е идиотска не от вчера и от днес …така е от дългиииииии годинииии ….

Като дойдат избори винаги сама себе си убеждавах, а и околните, че е важно да се гласува, да се упражни правото на избор, за да имам право после на глас – било за възмущение или за похвала …

В такива дни като днешния сякаш проглеждам …за какъв избор става въпрос …, той отдавна е направен …и то не от мен …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...