Пропускане към основното съдържание

Кога казваме „От мен да мине“?


От мен да мине? Честа практика май ни е … Да ни пита някой защо по дяволите не я изхвърлим от речника си тази реплика.
Та в нея са скрити една голяма част от бедите ни …да – точно така …от ежедневните ни беди – малките, големите, регионалните, националните, та дори и световните.
От мен да мине казваме на опашката, когато поредния галош реши да си направи експеримент с нервите ни и ни лепне етикета „лузъри”, като ни пререди. Ние премълчаваме – защо?! .. Защото не искаме да вдигаме скандал, да ставаме лошите, да ни помислят за нерваци и ред още причини си намираме, за да не потърсим правата си.
От мен да мине казвам всеки път, когато поискам сметката, а сервитьорката вместо да ми донесе касовата бележка, започва наум, пред мен да смята …”да видим сега – две кафета …аааа една сметана, …две води…лимон …” …и от устата й, измежду балончетата на дъвката й се проронва - четри и шейсе. Давам пет лева, но този път не казвам „От мен да мине” и търпеливо си чакам рестото, щото тя по никакъв начин не е заслужила бакшиша си.
Струва ми се, че „От мен да мине!” казваме и всеки път, когато дойдат избори … Отиваме, гласуваме, после псуваме …и до там …ограничаваме протеста си до споделяне на чужди мнения в социалните мрежи, без да спрем за миг, да помислим и да напишем онова, което НИЕ мислим в дадения момент.
Не си даваме сметка, че сякаш правим компромиси с всичко и всички около нас, с леки изключения, може би …
Всеки път се питам – Какво още трябва да ни се случи, за да спрем да се примиряваме. И тук не става въпрос само за политиката и за лумпените, които сме си избрали …
Не!
Трябва да спрем с компромисите в ежедневието си. Да спрем да си мислим, че една птичка пролет не прави …В крайна сметка става въпрос за нас самите – за нашите права, разбира се и задължения …за простичките неща, които биха могли да вкарат в правия път дори и световния ред.
Нека не минава от нас, когато кренвиршите са с изтекъл срок на годност, когато млякото е вкиснало, когато пред кабинета на „джипито” някой решава, че вие не бързате за никъде и може да влезе преди вас /нищо, че вие сте там от 6 сутринта/. Да не минава от нас, когато вживелия се в ролята на Шумахер мине през локвата и ни опръска, когато чиновника на гишето решава, че е хванал „дедовия” и че всичко му е позволено… важи и за всички, чийто заплати са от нашите данъци.
От мен да мине, може да кажете, само ако касае отношенията ви с любимия човек, но дори и тогава компромисите си имат граници.
От мен да мине …тц! Няма вече!


Коментари

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …