Пропускане към основното съдържание

Кога казваме „От мен да мине“?


От мен да мине? Честа практика май ни е … Да ни пита някой защо по дяволите не я изхвърлим от речника си тази реплика.
Та в нея са скрити една голяма част от бедите ни …да – точно така …от ежедневните ни беди – малките, големите, регионалните, националните, та дори и световните.
От мен да мине казваме на опашката, когато поредния галош реши да си направи експеримент с нервите ни и ни лепне етикета „лузъри”, като ни пререди. Ние премълчаваме – защо?! .. Защото не искаме да вдигаме скандал, да ставаме лошите, да ни помислят за нерваци и ред още причини си намираме, за да не потърсим правата си.
От мен да мине казвам всеки път, когато поискам сметката, а сервитьорката вместо да ми донесе касовата бележка, започва наум, пред мен да смята …”да видим сега – две кафета …аааа една сметана, …две води…лимон …” …и от устата й, измежду балончетата на дъвката й се проронва - четри и шейсе. Давам пет лева, но този път не казвам „От мен да мине” и търпеливо си чакам рестото, щото тя по никакъв начин не е заслужила бакшиша си.
Струва ми се, че „От мен да мине!” казваме и всеки път, когато дойдат избори … Отиваме, гласуваме, после псуваме …и до там …ограничаваме протеста си до споделяне на чужди мнения в социалните мрежи, без да спрем за миг, да помислим и да напишем онова, което НИЕ мислим в дадения момент.
Не си даваме сметка, че сякаш правим компромиси с всичко и всички около нас, с леки изключения, може би …
Всеки път се питам – Какво още трябва да ни се случи, за да спрем да се примиряваме. И тук не става въпрос само за политиката и за лумпените, които сме си избрали …
Не!
Трябва да спрем с компромисите в ежедневието си. Да спрем да си мислим, че една птичка пролет не прави …В крайна сметка става въпрос за нас самите – за нашите права, разбира се и задължения …за простичките неща, които биха могли да вкарат в правия път дори и световния ред.
Нека не минава от нас, когато кренвиршите са с изтекъл срок на годност, когато млякото е вкиснало, когато пред кабинета на „джипито” някой решава, че вие не бързате за никъде и може да влезе преди вас /нищо, че вие сте там от 6 сутринта/. Да не минава от нас, когато вживелия се в ролята на Шумахер мине през локвата и ни опръска, когато чиновника на гишето решава, че е хванал „дедовия” и че всичко му е позволено… важи и за всички, чийто заплати са от нашите данъци.
От мен да мине, може да кажете, само ако касае отношенията ви с любимия човек, но дори и тогава компромисите си имат граници.
От мен да мине …тц! Няма вече!


Коментари

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...