Благодатна да е 2010 година!

С пожелание за здраве и късмет,

бодър дух и сила да сбъднем мечтите си!

Вяра в утрешния ден и усмивка за предизвикателствата на времето!

 

Наздраве!

Традициите ...

Традицията повелява на Бъдни вечер да сме със семейството си около трапезата, на която сме подредили 7,9 или 12 постни ястия ...

Не знам доколко постната трапеза определя празника - но е приятно да си с близките си хора, да усещаш любовта им и да даряваш своята. Да изтеглиш късмета от баницата и да знаеш, че онези, с които ще го споделиш биха дали мило и драго за твоето благополучие, така както ти би сторил за тях!

В празничната вечер проведохме разговор с близките ми за това дали ние като етнос, опделеящи себе си като българи сме добри хора и дали лошите управници са оправданието за нашата злоба, за нашата завист и лошо възпитание?!?

Благодаря на родителите на моят съпруг, че са възпитали него и брат му - както се казва по учебник - така както са писали в дебелите книги древните хора. За тях знам, че какъвто и да е политическият строй те ще си останат добри хора и че финансовата криза или благополучие, не определят нашата същност. Не парите в джоба ни правят човеци!

Вярно е, че днес трудно се спазват традициите - но няма нищо лощо в това да опитаме!

Да се опитаме да станем онзи народ, който е сътворил велика история!

Хареса ми едно пожелание тази вечер - да спрем да бъдем търпеливи! 

Да вярваме ...!

Любовта на човека към човека ...

С настъпването на Коледа сякаш надеждите човешки получават своята доза и стават по-силни. Трудно мога да определя, каква точно е причината това да се случва в края на годината. Дали защото отбелязваме Рождението на Сина Божи … и се опитваме върху него да експонираме собствените си проблеми и неудачи и знаейки житието и битието му да си създаваме илюзията, че така както той е умрял на кръста, заради нас и греховете ни – така и всяка година с Рождество Христово имаме шанса да започнем на чисто …

Отмятаме страница от календара и сякаш нищо не се е случило – ни лук яли, ни лук мирисали.

Защо винаги в края на годината смятаме, пресмятаме – дращим, трием и подреждаме успехите и неудачите си. Правим го и на рождените си дни, правим го и на Великден … Правим го винаги, когато опре ножа до кокала и се сетим, че нейде горе има по-висша сила и има опция да ни си даде и втори шанс. Втори шанс, който по възможност да се повтаря, потретва и так далее.

Тогава сме силни – започваме да обещаваме, че никога повече няма да правим така.

 

Това ми навява спомен от детството. Когато направех беля, дядо ми – Светла му памет! Ми казваше – Кукуригай сега … и аз започвах – Дядо, извинявай, повече няма да правя така / на ум се смеех и си казвах – до следващия път/. И ако мислите, че той не е знаел ..грешите .. Но аз бях дете и как да ми се сърди човек. Не мисля, че щеше да е доволен ако бях свито и затворено дете.

 

Лек лиричен завой и отново в правилната полоса … тази, която примигва с цветни светлини, трепти – почти в ритъм със сърцето ми и се опитва чрез морзовата азбука да ми каже – Че Все пак е празник – Че на Коледа се случват чудеса и че Въпреки всичко, няма нищо лошо в това Човек да вярва, че може да стане по-добър, че може да заживее по правдиво, че може да получи отплата за делата си. 

Прочетох на Omnia поста и се замислих – да, права е, че Коледа не е традицията, че не е събирането на семейството край празничната трапеза, че не е украсата, а че е вътрешното ни Аз, че е силата на чувствата ни, че е онова човече вътре в нас, което пази живи детските ни нрави, което ни кара да се усмихваме на топящата се в ръката ни снежинка и да даряваме любов. 

Наскоро прочетох мисъл на неизвестен автор, че човекът всъщност е вакуум от спокойствие, тишина и любов …частици, който са в основата на нашата същност – че не сме настроенията, тъй като те се менят според ситуацията, че не е характерът ни, тъй като той се формира с времето и според начина ни на живот, така както се образува и коритото на реката …
Тишина – спокойствие- любов – магически думи, които поставяйки сами на белия лист събуждат асоциацията ни за Коледа ...

Тихата и свята нощ, когато се е родила любовта!

Любовта на човека към човека! 

Детска радост - Първи май :)

В края на деня Коледното ми дръвче вече си има празнична премяна ... не е вече скромна девойка, а накипрена мома :)

Основното почистване на домът ни щеше да остави своя отпечатък, ако Той не се Прибра с Него :) / така лелеяният нов компютър/ ... Най-после ще мога да си сложа програмите, с които се уча да сътворявам цветни предизвикателства, ще спра да нервнича, докато зацепват страниците, които разглеждам, ще мога спокойно да си обработвам фермата във фейсбук и да си бера рибките :) - С две думи - малък празник настъпи у дома ... новата машинарийка пристигна с екстри - нова клавиатура, мишка, слушалки и камера :) + в добавка подаръците от сестра ми - плосък монитор и цветен принтер/скенер и копир - е как да не се радва човек!

Член на ВСС да си в днешно време ...!

Честно да си призная исках да споделя възхищението си по два сериала – единият е „Сексът и града”, а другият „Триумфът на червилата” …

Музата ми обаче бе охладена от новината за бонусите от по пет хилки на членовете на Висшия съдебен съвет. Абе тия хора луди ли са бе! Те познават ли парите и знаят ли как се изкарват с пот на челото?!? Има фирми, които се чудят дванайстата заплата как да дадат на служителите си, други се опитва с по 20-50 лв. да стимулират работниците си, а тия по пет хиляди. Че тя нашата фирма дето сме десет души общо заплатите ни са по-малко отколкото на тия премиите. Като се сетя какъв празник е за онези българи, които получават купони за храна по Коледа и Нова година, че благодарение на тях успяват да си турят празнична трапеза – а те 5 хиляди моля ти се! Каквото и да кажа сигурно ще е малко, за да изразя възмущението си. Да не говорим, че не съм и много убедена в правотата на съдебната ни система, но това е тема за друг разговор! Бат`Бойко накъде отиват нещата бе пич? Мен ако ме питаш не отиват на добре! Сега да ти обяснявам какъв фен съм ти няма смисъл - оти ша излъжа. Принципно нямам и нищо против теб де. Ама имам срещу другите маймуни на клона ти дето седят и ако се счупи, да знаеш, че те ща са виновни. От изборите насам що пушилка се дигна не е истина. Само дето не виждам резултат. Голямо лаене, голяма глъч … И това с трите години затвор за гласуването с чужди карти … Не ми го побира ума. Не че не трябва да има санкции …просто не ми звучи сериозно това. На първо място е по-добре да направят промяна в Закона за народните представители и да приемат опцията за отзоваване на депутати … Да може или партията или избирателите, а защо не и двата варианта – да имат право да сменят човека, когото са вкарали в парламента, ако преценят, че не си върши работата и после да гледат с коя карта гласуват...А и не Ви ли се струва,че 240 са ни множко ...има страни по-големи от Бг, които са по-малък брой на депутати ...?!? Ама не дай му на Яни да спретва екшън-сценарии ... пардон то май друг ги пише, а Яни само изпълнява! Дясномислещ човек съм ... ама нещо напоследък не ме държи въжето много и ме е страх да не го прегриза ..че тогиз ... дръж се Земьо - добруджанка ша те гази!

Тенкю пийпъл!

Поклон до земи на сите гласували за моя блог -толкуз да съм горда и доволна, че ми иде да си ударя натъртеното дупе у таваня ...

А сега сериозно - Верно ми е гордост и благодаря на онези осем души, които са гласували за моя скромен и непретенциозен блог!

Прегръдка за Владо (krizt) за това, че ме номинира :)

Ето ми я и наградата!

Ледена Красота...

Да паднеш в калта !

Работния ден свърши. Поех по пътя за вкъщи ... Проверих домочадието има ли нужда от хляб и салам ... естествено, че ДА ... Напълних пазарската чанта и продължих към издигналия се в тъмнината жилищен блок, където сме се приютили Се Моа, мойту Мъж и черната ни маца - Пенка ... и к`во ?

Ми таквоз - добре, че съм се научила едно време как се пада .../от времето, когато трополях по татамито в спортната зала/ и се приземих на дясната си половина на едни стълби ... в основата им се бе спотаила гадна купчинка кал и у тъмницата да взема да стъпя в нея ... резултата ожулена дясна ръка ... натъртена половина от седалищните части и леко кънтяща кратуна, която бе спасена от светкавичното действие на инстикта на костенурката-нинджа да се прибира в черупката си при опасност :) - разфърча се хляб на филийки и наденица на "Чобанов" ...

Или казано с по-просто думи - така яко се изтрясках, че свят ми се изви ...на косъм да си шибна главата у ръба на стъпалото ...

Не ми стига дългия ден - откак взе да мръква рано ...имам чувството, че денонощието вече не е от 24 часа ами поне от 28 :(

И се замислих философски - да търся ли символика в това падане в калта ... или да не задълбавам толкуз навътре в нещата...

Атеншън - Пингвин на тротоара :)

Днес цял ден вали дъжд, съобщиха, че температурите падат рязко …отсега картинката за утре ми е ясна.

Така да ми е бистра, че направо ша ми стане мътна, като стъпя на тротоара.

Ще ми се стъжни още от стълбите на входа на блока ни.

Мразя да ми е хлъзгаво и да не мога да пазя равновесие. Истината е, че рядко падам – пу-пу – да чукна на дърво ..я бие на кухо …

А резултата от стоицизма ми е мускулна треска на бедрата – оти се напрягам да стъпвам здраво …

По-интересно е ако има някой да ма заснеме как се кандилкам като пингвин …омотана в шал, ръкавици, и обемисти дрешки – то не че аз съм мънинка …ама зимата сювсем ставам голяма.

Помните ли имаше едно анимационно филмче ..за пингвини дето танцуват и един дето се цепеше от колектива и пееше … е аз не съм като него, а като ония другите.

Дори на моменти се чудя пингвин ли съм или тюлен … ма май съм пингвин – повече чупки правя в кръста :) По-ми се отдават!

Оф мрънкям аз …ама дупе да ми е здраво …отсега подозирам как докато стигна до работното си място ша се нося като народна песен девет дена, осем часа път с камили …

Първия сняг ..

Първия сняг сякаш е най-вълнуващ ... Събуждаш се и улиците са побелели, клоните на дърветата са отрупани със скреж ... и изведнъж сякаш скърцането по заледените улици измества тракащите машини, които изпразват контейнерите за смет и заглушава лая на кучетата ...

И белия цвят носи своето очарование - усещане за чистота, за невинност, за ново начало ...

ФоТоУиКеНд :)

С водно такси по Дунав :)

През седмицата имах удоволствието да отида с водно такси до Кълъраш - румънски град, който се намира от другата страна на Дунав - точно срещу Силистра. По принцип пътуването до там се осъществявам с бак - едно такову като сал, само дето го бутат моторни лодки :) ама инак е стабилно - щото носи ТИР-ове ...има и ферибот ... но мая малцина го ползуват ... чувала съм че е много бавен ...

Друго си е скутерчето - събира 7 души - фър-пър и за има няма 20 минути си отсреща ...в центъра на Кълъраш ... паркираш са току в Дунавската им градина ...
Таксата е 5 евро в едната посока ... ша работят по график, но може и да си ги поръчаш ако окъснееш :)

Тия щураци ги засякохме по пътя - супер атрактивни ... сякаш са герои от филм за войната :) ..вижте им ушанките :)

Ето го и парка ... навсякъде са поставили паметници изобразяващи румънските крале :) ...

постарали са се хората ... оформили са приятен кът за отдих ...

А това е сградата на община Кълъраш ... остатък от соцминалото ... не само на външен вид, но и отвътре ... има доста показатели, по които са поизостанали румънците ... вътре е някак мрачно и неуютно ...

... без думи ...
Така и не разбрах как се казва ресторанта, в който поляхме такситата :))) Хем за втори път съм в него :) Но пък е много приятно вътре ... макар и доста кичозно откъм картини по стените и статуи около масите :)

Може и да не са открили топлата вода, но се впечатлих от начина по който поднесоха лютите чушлета ... чинията на комшийката по маса - бяла риба и зеленчуци на скара ...

... и моята ... пилешко руло с прошуто и пармезан и отново зеленчцина скара :)
...ммммммммммммммммм...тирамису ........

тръгнахме си по залез

.... сякаш някой бе разходил четката си по небето :) и бе оцветил облаците ...

а ТУК ... всеки може да научи повечко за Кълъраш

За лека нощ .... Щрак`46

Нов свещник ... почти без пари, но бих казала ефектен ... действа ми успокояващо ... ще сънувам поляна с цветя, слънце и птички, синьо небе и пухкави облаци ...

Китайско с дъх на "Перла"

Решихме тази вечер да сефтосаме новооткрития китайски ресторант в нашия град - Син Ин /или нещо подобно беше/ ... чухме добри отзиви и решихме да опитаме ...

Първо днес ядосах Тоши по тилифона ...дигнах му кръвното щото го карах да излезе от вкъщи и да отидем да купуваме дънки ...той го думързя - ама и аз не стига, че му развалих следобедната дрямка ми и държах тон ... и му рекох кат ни ще аз ша му купя сама ....после за поведение го поканих на вечеря ... както стана ясно на китайско меню :)

Мисия "Дънки" бе успешна - цената доволна, модела и той, и най-важното размера - отговаря ...даже с номер по-големи, че да не му стягат по Коледно-Новогодишните празници като са наплющи като попско дете на Задушница :)

Взе ме от работа и се понесохме с балетна стъпка към целта на занятието ... Приятно изненадани - впечатлени от уют и дисретност - без излишен кич ... Менюто ... разнообразно и достъпно - като за бедни българи :)

Цапнахме по една търговищка мускатова - той с минерална вода, язе с айран/айрян + китайска салата от пържени зеленчуци :)

Последвани от рибни панирани хапки и свинско по сечуански с амнайсе вида гъби и бамбук ...
/от цялата работа аз доволна повече оти нема да готвя за утре ...хартиса манджа и си зехме дома - перфектно решение за работещи жени :) само да не им става навик - иначе да не се чудят, ако домочадието започне да ползва клечки, ако ориза е предпочитан за закуска пред мазна баница с боза и ако случайно лицето в огледалото се сдобие с леко дръпнат вид/

Но... не може всичко да е перфектно - Китайското бе с дъх на "Перла" ... в рамките на час научихме какво е станало ...в серия XXL от турския сериал по БиТиВи ... две тьотки бяха на съседната маса и дълго и упоително си разказваха една на друга епизодите, които са пропуснали ...Мехмед брат на Джошкун, Мелек сестра на оня, дето изгонил жена си /по памет разказвам не претендирам за достоверност/ и т.н.

Няма лошо ... ама друг път ша ни е обица на ушото и ще избягваме подобен сблъсък на поколенията и масите :)

Есен, есен ... - Щрак`45

Есен, есен - умиращ сезон. Кратка песен, тъга-полутон ... /Мери Бойс бенд/

Страхотно парче!

Ако времето не стига ...

Ако времето не стига да следите блогърите ...!
Ако искате да научите повече за тях от публикациите им ..., а не Ви се рови в Архива ...!

Екип от ентусиасти се е заел с тази задача ...
Поздрави за

• Владимир Иванов (krizt)
• Блага
• Aquawoman
• БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
• Павел Борисов Николов

Прочетете това и се насладете на избраните споделени моменти!

Преходът... и слънчевите дни за българската демокрация?

Актуална е в последно време темата за прехода и за събитията от ноември 1989 година.

Тогава бях дванайсетгодишна … ще каже някой, че едва ли имам спомени от случващото се тогава, но ще го опровергая.

У дома се говореше, коментираше … никой не ми забраняваше да слушам новините и да следя събитията. Как и доколко съм ги осъзнавала не знам … но знам, че вече нямаше да се налага вицовете за бай Тошо да се шепнат.

Вълнувах се от митингите, репортажи от които предаваха то ТВ-то …страховито беше да гледаш площада пред храм-паметника „Александър Невски” и хилядите българи събрани там, еуфорията, която ги бе завладяла.

Помня, че изведнъж пионерските връзки вече не бяха задължителни.

Помня обаче и как новопостреният супермаркет до нас изведнъж опустя … Помня купонните книжки … помня как в магазина даваха по кило сирене на човек и се налагаше родителското тяло да ме праща и мен по опашките. Не мислете, че сме се запасявали …не … налагаше се да купуваме повече продукти, за да пращаме колети в столицата – кака беше студентка там и бяха гладни години за софиянци.

Зареждахме щафети със шпек салам, парчета кашкавал и т.н. … Рафтовете бяха празни – тук там кутия вафли, или пакети със сол …

На страничния вход на магазина, от където по принцип зареждаха стоката раздаваха веро – по бутилка на човек …и никой не знаеше, кога ще има пак – никога няма да забравя истерията за веро …сякаш раздаваха цветни телевизори …сигурно мнозинас а онези, които помнят как се правеха списъци и за тях, как опашките започваха да се подреждат още през нощта.

Няма да забравя как през 1992 година на гости дойде от Париж една приятелка на майка ми ..Шантал ..и как като влезе в магазина гледаше учудено и питаше, защо в този голям супермаркет няма нищо за продаване …трудно беше да й обяснявам че е криза, че е преход и че на нас вече не ни прави впечатление.

Яд ме е, че нямаше кой да ме снима как разлепвам плакати в квартала с нарсуван на тях символа на БСП – Начко …и как вардя някой да не посегне на синьото лъвче :)

Странно беше да завършиш учебната година със съученичка Алина, а новата да започне с Айлин …После с времето постепенно всичко започна да ни се изяснява, започнахме да разбираме …Но страшно беше, че семейства се разделяха, роднини не си говореха, само защото едните бяха от СДС, а другите от БСП …комшии разваляха дипломатическите си отношения и се дебнеха кой какво прави и къде ходи.

В училище спорехме с учителите … биехме се в гърдите, че вече има демокрация и можем да говорим и правим каквото си искаме … Криворазбрана демокрация беше …неовладяна и изродила се в анархия – към днешна дата.

Боже, какво време беше … динамично …днес ..днес ни е обхванала някаква летаргия – мърморим по инерция, недоволстваме по инерция, радваме се по инерция, дори бунтарите не са като тогава …

Днес е хубав ден за българската демокрация каза преди години от трибуната на Народното събрание Александър Йорданов … да тогава може и да е било така …

Сегашното днес ..сякаш вече не е такова … като част от пейзажа приемаме вече и поръчковите убийства, и далаверите на управляващите, и шуробаджанащината – която дори 10 ноември 1989 година не можа да унищожи …Както казват всяко чудо за три дни – при първите изстрели по улиците се шашкахме, възмущавахме …а днес просто ги подминаваме с репликата – ми като са решили нека се трепят – и умозаключително се произнасяме, че щом на някой са му дръпнали чертата, значи требе да е сгазил лука …

Преди търсехме чуждите филми, защото бяха забранени, а днес – днес копнея за руски филм, за европейско кино …пък било то и чешко или полско J

Наскоро ми правиха анкета именно за това какво помня за живота преди 1989 година …и за годините след това …

Всъщност помня – някои неща вече избледняват, но се старая да не забравя …за да мога един да разказвам – като очевидец …вярно спомените ми няма да са атрактивни като на антифашистките борци …едно време ни носеха по разни клубове на ветераните и ние гледахме странно старите хора там ..накичени с медали и значки и ги гледахме странно – невярващи, че някога са били млади и са се сражавали на фронта.

Някой ден сигурно и мен ще ме зяпат така като почна да обяснявам, как не е имало интернет и мобилни телефони … как банани и портокали сме яли само за Нова година …и как „Тоблероните” бяха мечта, защото ги имаше само по рафтовете на КОРЕКОМ, а там без долари не се влизаше …а доларите не растяха по дърветата. …

Като казах „тоблерони” – никога нищо не ми е липсвало в детството, но тези шоколадови десерти бяха нещо, което семейството ми нямаше как да си позволи … Имах мечта как кака ми се връща от състезание в чужбина и как са й останали някои и друг долар и как ме хваща за ръка и ме води в КОРЕКОМ, за да ми купи тублерон …

Така и не се случи – засипваше ме с подаръци от воаяжите си, винаги мислеше за мен – но приоритет бе, ако са и останали пари да си вземе някоя дрешка …и не я виня …годините бяха такива.

Защо точно за „тоблерон” съм си мечтала …ами защото имаше в класа ми деца от богати семейства, които парадираха със скъпите си дрешки и аксесоари и т.н.

Странно ми е друго …че когато триъгълните шоколадчета ги пуснаха съвсем свободно на пазара – аз така и не си купих …и днес ги подминавам на рафта в магазина ….изкушавам се да си взема, но нещо ме спира – купувам друг по-скъп шоколад, но не посягам към тоблерончетата – сякаш подсъзнателно искам те да си останат мечта …

Плюсовете и минусите на онова време …имаше спокойствие, но нямахме избор …нямаше възможности …сякаш съдбата на всеки бе предопределена …