ЗАБРАНЕНО за четене!!! Размисли с “Червен етикет” …

Защо е нужно човек да обърне едно две питиета, за да се избистри погледа му.

Защо по дяволите алкохола е този, който ни отваря очите …той ни дава силите и куража да погледнем шибаната реалност право в очите и да осъзнаем как сме сговнили нещата.

Толкова ли е трудно да повярваш, че си щастлив – да повярваш, че те обичат, че няма да те наранят …трудно е – и тогава правиш всичко възможно да оцапаш пейзажа като дърпаш дявола за опашката.

По Законите на Мърфи ти се случва точно това, от което най-много те е страх.

Цял живот някой е натискал главата ти надолу при  всеки опит да изплуваш от блатото … Цял живот някой ти е повтарял, че си скапана издънка на природата и че е абсурдно да очакваш нещо хубаво да ти се случи … и когато това хубавото почука на вратата ти, когато ти се усмихне … ти какво правиш – не го прегръщаш и не го целуваш … а го оглеждаш като скъп подарък, който по всяка вероятност е донесен на погрешен адрес и лекичко с пръст го побутваш да провериш дали не хапе.

Оказва се, че не само, че не хапе – ами е любвеобилно настроено, позитивно мислещо, истинско, нежно и мило.

И вместо да се заразиш от емоцията – ти си създаваш псевдощастлива среда и колкото пъти сърцето ти подскаже, че си на погрешен път – се намесва Негово височество разума и ти казва – не , не може да е вярно – ти не го заслужаваш – как така ще е вярно.

и ти се смачкваш, спаружваш се като мушкато, да не уточнявам какво … и правиш и невъзможното, за да докажеш на сърцето си, че е сгрешило.

И ако по неведома случайност това хубавото нещо кривне за стотна от правия път – ти какво правиш – възвисяваш се в небесата и казваш – ето знаех си аз, бях права ……

Да – сигурно е така – но пък човешко е да греши, Божествено да се прощава – а и нали казват като ти се даде лимон, направи си лимонада – извлечи максималното от горчилката – може пък това да е било целта – за ти даде да се разбереш, че не трябва повече да се държиш като последния глупак …

Да де – ама защо трябва да седнеш с 25 грама “Червен етикет”,  за да почнеш да мислиш  …за да видиш онова, което в ежедневието е невидимо …

Трябва щото в останалото време не ти стиска да се погледнеш в огледалото и да си признаеш, че си се усъвършенствал в сглупяването.

 

Истината всъщност …майната й на истината – от нея само боли …

Както от парчето на Фреди Меркюри, което слушам в момента – Living on my own … Е това е истината – майката му на живота е оцеляването!!!!!!!

Хиляда разсъждения за какво? – За това, че винаги съм казвала, че трябва малко да ти загорчи кафето, за да оцениш захарта …

Ама то казването е едно … а когато се увие около врата ти, като змия … тогава забравяш за всичките теоретични житейски философии и се поддаваш на мъката и на болката, а тъгата ти става първа дружка.

Каквото и да си говорим за позитивното мислене, то нищо не струва, ако от време на време не пролеем някоя и друга сълза и ако не сбърчим носле от яд, от гняв и други подобни борбени настроения.