Понеделник е хора – понеделник :)

Ще взема да си открия рубрика, която да я кръстя – „В понеделник хората са полудели!”
Вече се чудя дали е наистина от ЕГН-то, дали от въздуха, от слънцето, дъждовете или …и аз не знам от какво, но на нищо не прилича.

Няма да губя време – минавам към действие …

- Чук, чук – кой е тук ...?
- Заповядайте, влезте!
- Ами аз такова – идвах преди няколко години първия път носех на тогавашната Ви шефка едно стихотворение за 8 март …а тя моля Ви се отказа да го пусне, щото пишело вътре, че фашистите били зверове …После идвах – един мъ беше – носех едно друго стихотворение уж щеше да излезе в сряда пък – то колко сряди минаха от тогава – 
- Ами има няма две години /вмъквам се аз в монолога/!
- Бе две ли за – четири ли са не помня ..ама сега Ви нося тука едно стихотворение и на вас . .. аз и три стихосбирки имам – но не ги представям в Силистра – то тука поетите набедени – нищо не разбират само се слагат тук-там. Та като си лежа у дома и през прозореца виждам гнезда на ластовички и за наште гурбетчии си мисля …одят де одя и се връщат без пари у България. То те са истинските де – дето за парчето хляб излизат у чужбината, а другите теса печалбари – далавери праят да богатеят …
- Може ли да видя стихотворението …
- А не – аз ще Ви го прочета да го усетите ..ама как така за онова заради фашистите не ми го пусна, ей това не мога да разбера, а и оня другия да го чакам аз все в сряда толкоз време …
- И все пак да видя стихчето ….
- Аз ще Ви го прочета – извинявайте , че Ви губя времето …ама само 5-6 минути …
- те минали вече 15 между другото – в същото това време следващата бореща за палмата на първенството влиза в стаята – но само с поглед я пращам при колежката на съседното бюро –която между впрочем вече ме атакува в скайпа с реплики от типа на – този няма ли да го разкараш :)

... стихчето за ластовичките и гурбетчиите почва ..но аз надавам ухо да чуя срещу мен какво става – и прекъсвам дядото – да кажа че донесения материал няма да се публикува – защото е тип реклама – обиколило бабето магазините за мебели и направило очерк за обслужването в тях, за стоката и т.н – да не мислите че е лесно ….

Ура – вече сме на последния куплет …! Чичото си тръгва с обещанието от моя страна че в подходящ момент може би ще публикувам творението му!

Тъй лелята и тя – то един чичо и една леля – мама миа …ма нейсе.

Черешката на сладоледа бе онази фешънка, пенсионираната учителка, дето Ви разправях, че иска да й давам теми за писане …Донесе размисли и страсти върху злободневни проблеми – но ми беше интересно как успя да обедини в едно оплакване от лекар, който заблудил пациентката си,че има миома и че е за операция, а при повторен преглед в столицата се оказва, че няма нищо такова, …. с това, че в магазина продават хляба неопакован, че не е хигиенично, и че ръцете на касиерките били опасни щото пипали мръсните пари. Да не говорим че задочно се запознах с леля Златка от Елховските хали дето набождала хляба с голяма вилица, за да не го пипа с ръце – но това било в 60-те години …ох и за вуйчото пропуснах – работел в един завод и отказал да получи премия, щото нямало било за всички – какви хора е имало нявга само?!

Е … как човек да не му се иска вечер да се усмърти с ледена ракийка и прясна салата …Е те това е …!

И винаги се питам едно и също …що не си седят дома тия хора?!