Пропускане към основното съдържание

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им? 
Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума?
Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин.
Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу!
Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока...
Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза.
Помните ли кога последно Ви се е случвало това?



Етикети:

Коментари

Unknown каза…
Така написано ме кара да настръхна :-)
29 юли 2011 г. в 1:31
Анонимен каза…
Прекрасно!

ежедневни рокли
30 юли 2011 г. в 0:05
Neizi_ss каза…
@ivo_isa ...мога само да се усмихна съучастнически ...щом те кара да настръхваш, значи или си го изпитал или още си под влиянието му ..., на онова, което ти казва сърцето :)
9 август 2011 г. в 18:39
Анонимен каза…
Krasivo i...istinsko.Az sam 6tastliv 4ovek,za6toto tova mi se slu4i predi 2 4asa,kogato liubimiqt maj me pregarna i mi laza,4e me obi4a...slu4i mi se ña vra6tane ot rabota,6ofiraiki(s malko nad razre6enata skorost po magistralata:)))) i slu6aiki liubimata muzika...sutrinta,kogato celunah da6terq si...sno6ti,v kinozalata...i vseki den,spomnqiki si,4e jivotat e prekrasen,kogato ima za kogo i za kakvo da jivee6,da zapla4e6 i da se zasmee6...i daño vse po-4esto ni se slu4va:)))
12 ноември 2011 г. в 19:18
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Къщата на мечтите ми ....

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :) Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :) ... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ... Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали...  (не`ам претенции щото съм скарана с понятията)      Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да...
21 коментара
Прочетете още

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...
17 коментара
Прочетете още