Пропускане към основното съдържание

Бяла лястовица за късмет!

Днес на брега на Дунав, край Силистра, бяла лястовица възкреси надеждата ни за добри дни!

Нямах щастието лично да я видя, но за сметка на това колегите /Наталия и Ленар/, които проводих да снимат, са си пожелали щастие не само за себе си, но и за всички нас.

Дали е резултат на внушение и самовнушение, но сякаш крила им бях пораснали на момичетата, докато работеха днес - и двете споделиха, че им е станало леко на душата :)

Дано уловената за фотка бяла птица донесе и на нас късмет и изцеление :) 

Коментари

Златина каза…
Виждала съм бяла лястовичка като дете. На село. Беше се излюпила под стряхата на съседската къща. Що народ се извървя да я види. :) Отлетя с другите лястовички през есента, но не се върна...
Дано! Хубавото на поличбите е, дават някаква надежда. Дори да не са верни енергията, която дават ни е достатъчна.
Никога не бях виждала бяла лястовица!Толкова е мъненка, а уж бялото дава по-голям диапазон.. Миличкото..
Ще си замълча просто...:)))
Уау... албиносче :)
Честно казано, и аз не бях виждала бяла лястовичка.
Необичайното винаги предизвиква любопитство, особено покрай Йовковия разказ. Аз ще се въздържа от релации :))
Иначе снимката е страхотна, птичето - също :)
Lil каза…
Никога не съм виждала Бяла лястовичка.Дори не вярвах ,че има..освен в разказа.Но имало бе :) Фифко Благодаря ти ,че сподели с мен тази красотичка на природата.Дано носи щастие,радост и изцеление на града ви.
Усмивки и целувки и страОтна Сряда :)
momenti-momenti каза…
Ах, че хубаво! Чудесно ми почва деня. Благодаря ти, Neizi!
Neizi_ss каза…
Благодаря Ви и аз, че Ви има :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...