Имало и трикини - освен монокини и бикини!

Неведнъж съм споделяла за лудите дни, в които сякаш на офиса ми има поставен магнит за откачалници.

Споменавала съм туй онуй … ма ся на мога се сдържа да не разкажа … ще направя лека вметка и кратка ретроспекция …

… И така ..имало едно време ..имало таратанци …преди няколко години, когато с мойто мъж се гаджосвахме той работеше в частна охранителна фирма и поста му беше в една обществена сграда в Силистра – а когато човек работи с хора – нали знаете … ти познаваш половината, а другата половина познава тебе …/тя и при мен ситуацията е същата/ … та всяко населено място си има един постоянен списък на хора, дето както се казва „не са сами” … хойкайки из улиците установихме, че аз познавам част от тях, а мойто Слонче/Слънчо останалите  :)


Почнахме обаче вече да си ги менкаме ….
Отваря се вратата на стаята ми и влиза един дедо …. И почва ..Добър ден търся тука една счетоводителка, дето мъжа й …еди си кой умрял …и аз зяпвам …викам тука нямаме такава жена. Ааааааааа ..как така нямате – тука ми казаха да дойда – мъжа й умрял и тя тука работела …. Викам да пази Господ нямаме при нас такъв случай … ура – тута …кандиса, че е сбъркал … и таман си мислех, че ей сега ша си тръгне – и той на нов глас …абе на тая жена, на мъжа й …абе таковато – искам да я питам къде му е правила некролога – че един такъв хубав … на цветчета … няма да ви казвам к`ва гледка бях …и продължи човека да си разказва неговата си история – сина му починал преди 20 години /в интерес на истината знаех това, тъй като се познава с мъжа ми, а и май има нещо общо с неговото село – наистина трагедия, но …с поведението си може ме докара мене до там …./ та искал да направи на сина си такъв …

Реших да проява добрината си и да го посъветвам да се върне и да погледне на некролога най-отдолу, където печатниците имат навика да си слагат координатите , упътих го и къде се намират някои от тях …Мислех, че това ще го накара удовлетворен да си тръгне …

Но …не би …той продължи …А вие ще ходите ли на море тази година – викам ще ходим, а кога ще ходите – ми викам другия месец … а той – вий знайте ли че жените ходели по три начина на плаж – по монокини, бикини и трикини – кипнах и го изгоних с репликата, че нямам време за губене ….после съжалих – не можах да схвана това за трикините и сега няма кой да ми го обясни …

Час по-късно влиза една пенсионирана учителка, която е с доста екстравагантна външност – и общо взето по модели на дрехите и цветове наподобява девойките от Сен Тропе, участващи във филмите на Луи Дьо Фюнес …и по прическа, пропуснах да кажа … От време на време носи дописки във вестника, които не мога да отрека на моменти са доста атрактивни и ги отпечатваме …разбира се не може винаги и всичко на конвейер .. И сяда на фотьойлчето до сами мен и нарежда – да съм й кажела по какви теми да пишела, че хонорарите добре й идвали …е хубава работа викам – тука има две момичета, които си изкарват заплатата ако трябва да давам идеи на някой ще дам на тях :)))))) Ама знаела ли съм аз, как добре й дошли парите от последния месец платила си била телефона … и се замислих върху старата приказка, че подаваш пръстче, а искат да ти налапат ръката …

… Лошото, че тя е малката беля … друга една подобна Мона Лиза – направо звъни по телефона и заповядва – Аз съм на такова и такова мероприятия – пратете фоторепортер веднага …А ако се засече с колега там, на когото е възложено отразяването започва да държи сметка и да се кара …И идва фройланката и ми казва … другата седмица има Седмица на библиотеката …ще я отразявам така че ще искам да ми прикрепите някое от момичетата, да снима …ОНЕМЯХ …и като я метнах . … Как не Ви е срам …С какво право ще идвате и ще ми нареждате … Ние заплата за какво получаваме – нали и ние хляба трябва да си изкараме, откъде на къде – викам – ша ми дават наклон на …Да ви няма от тука …Има щатни репортери, аз на вас ще давам работа …зяпна бабето и са изхлузи към вратата …

/не дискриминирам по възраст – но тя е към 70-годишна – и сещайте се на какво мирише /има и изключения разбира се …някой друг път ще Ви разкажа за едно такова – дето годините не му пречат да с държи адекватно – и дето ни е за пример на жените в бранша – като остареем искаме да сме като нея :) /

С часове после не можех да обеля и дума възмутена от наглостта … Тази жена сто на сто и на млади години не е била цвете за мирисане … 
Как хората не могат да усетя, кога е момента достойно да се оттеглят и да си гледат пенсията у дома …
Пълно у в Силистра със старчоци, които смучат пари и от общината и от фирмите с болния си мозък и графомания . има един кръг от писатели, поети и разни други подобни елементи, които на обща възраст са хилядолетници – но не престават да вярват, че са великите културтрегери на града – и са озлобени и със зъби и нокти се държат не допускайки млади творци да изгреят на хоризонта …..и колкото по- им се отразява ЕГН-то толкова по ожесточени и груби стават….

Е това не мога да проумея …ама и какво да мога – нали като гледам май навсякъде в страната е така …с два бастуна, ама още иска на сцената да се катери, че да стане бела и да я плащат за нова …

Карат ме да се замисля по въпроса, че ако ще се превръщам в изкуфяло тяхно подобие – по-добре да не стигам до годините им …
Искам да си остарея с достойнство …
Уф ..мислех накратко и смешно да разкажа - , а то взе че стана сериозно …Ми тъй е – докат са ухилиш и ---са озъбиш :)