Пропускане към основното съдържание

тъга

Те са от едно друго поколение ... с големи сърца ...
научени да дадат ризата си, дори и да нямат втора ...
винаги съм се вглеждала в очите на хората, които срещам по улиците ...и съм откривала най-различни неща ...откривала съм радост, гордост, надменност, увереност, щастие ..., но все по-често откривам тъга ...особено по лицата на по-възрастните ...

вървят по улицата старец и старица ...излъчват достолепност, държат се ръка за ръка и крачат по централния площад ... мъката обаче прозира, очите им са влажни ...а те се опитват да я скрият ...

вървят сами ... срещам ги ден след ден и виждам как се усмихват, когато срещат млади хора и деца по пътя си ... усмихват се, но някъде дълбоко в гърлото им е заседнала буца ... защото техните деца и внуци са далеч - зад океана  ...задоволени са, не броят стотинките за хляб и лекарства, радват се на модерна техника у дома ..., но са сами ...няма кой да им отвори вратата ...

върви самотен дядо ... пристъпва едва едва - не е взел ни количка, ни кошче в магазина ... погледът му шари по рафтовете, преглъща и отминава ... дошъл е за бутилка олио, че е само 2,29 лв. ...воднисто е, ама нейсе, върши работа ...да си опържи тиган картофи или да чукне две яйца на очи ...размечта се май ... за бобеца му трябва - дето е от помощите на ЕС ...има достатъчно да изкара годината и да разнообразява с леща ... и макарони.

забрадка и халат от соц-а ...два бастуна и пазарска чанта, от там стърчи рецептурна книжка - дошла е датата е за лекарствата ...прегърбена женица от третата възраст се оглежда внимателно и пресича улицата - близката аптека е отворила вратите и я "подканва" да побърза ...дете в количка усмихнато крещи - от радост, че чува гласа си ...тя отминава и се подвръща, за да му даде бонбон, нищо, че то е още малко и не може да го изяде ...мама ще ти го направи на парченца и ще ти даде, казва бабата, погалва го по главичката и продължава по пътя си ...

всеки ден, всеки един от нас среща хора, които са тъжни ...и млади, и стари ... достатъчно е да им се усмихнем, щом не можем да им помогнем ...да им пожелаем хубав ден ... дори за миг, те ще почустват добротата, ще седнат на пейката в близката градинка и ще се потопят блаженно в спомените, когато са били млади, когато къщите им са били пълни, когато са имали другар до себе си, когато и те са подарявали частица от себе си на другите, на онези,  в чиито сърца е имало тъга ...

а аз пък си спомних за годините, когато бях чавдарче, когато с тимуровска команда навестихме едни баба и дядо, живеещи в нашия блок ...изтупахме чергите, пометохме и забърсахме праха от скрина ...изхвърлихме натрупаните вехтории и ...ядохме от най-сладкия мед на света...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...