Пропускане към основното съдържание

тъга

Те са от едно друго поколение ... с големи сърца ...
научени да дадат ризата си, дори и да нямат втора ...
винаги съм се вглеждала в очите на хората, които срещам по улиците ...и съм откривала най-различни неща ...откривала съм радост, гордост, надменност, увереност, щастие ..., но все по-често откривам тъга ...особено по лицата на по-възрастните ...

вървят по улицата старец и старица ...излъчват достолепност, държат се ръка за ръка и крачат по централния площад ... мъката обаче прозира, очите им са влажни ...а те се опитват да я скрият ...

вървят сами ... срещам ги ден след ден и виждам как се усмихват, когато срещат млади хора и деца по пътя си ... усмихват се, но някъде дълбоко в гърлото им е заседнала буца ... защото техните деца и внуци са далеч - зад океана  ...задоволени са, не броят стотинките за хляб и лекарства, радват се на модерна техника у дома ..., но са сами ...няма кой да им отвори вратата ...

върви самотен дядо ... пристъпва едва едва - не е взел ни количка, ни кошче в магазина ... погледът му шари по рафтовете, преглъща и отминава ... дошъл е за бутилка олио, че е само 2,29 лв. ...воднисто е, ама нейсе, върши работа ...да си опържи тиган картофи или да чукне две яйца на очи ...размечта се май ... за бобеца му трябва - дето е от помощите на ЕС ...има достатъчно да изкара годината и да разнообразява с леща ... и макарони.

забрадка и халат от соц-а ...два бастуна и пазарска чанта, от там стърчи рецептурна книжка - дошла е датата е за лекарствата ...прегърбена женица от третата възраст се оглежда внимателно и пресича улицата - близката аптека е отворила вратите и я "подканва" да побърза ...дете в количка усмихнато крещи - от радост, че чува гласа си ...тя отминава и се подвръща, за да му даде бонбон, нищо, че то е още малко и не може да го изяде ...мама ще ти го направи на парченца и ще ти даде, казва бабата, погалва го по главичката и продължава по пътя си ...

всеки ден, всеки един от нас среща хора, които са тъжни ...и млади, и стари ... достатъчно е да им се усмихнем, щом не можем да им помогнем ...да им пожелаем хубав ден ... дори за миг, те ще почустват добротата, ще седнат на пейката в близката градинка и ще се потопят блаженно в спомените, когато са били млади, когато къщите им са били пълни, когато са имали другар до себе си, когато и те са подарявали частица от себе си на другите, на онези,  в чиито сърца е имало тъга ...

а аз пък си спомних за годините, когато бях чавдарче, когато с тимуровска команда навестихме едни баба и дядо, живеещи в нашия блок ...изтупахме чергите, пометохме и забърсахме праха от скрина ...изхвърлихме натрупаните вехтории и ...ядохме от най-сладкия мед на света...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...

Къщата на мечтите ми ....

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :) Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :) ... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ... Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали...  (не`ам претенции щото съм скарана с понятията)      Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да...