Пропускане към основното съдържание

Референдумъ!!!

Денят е вече към своя край ... Първия демократичен референдум ...за мен не е такъв ... Не отидох да гласувам. Признавам, че до последно нямах яснота по въпроса - дали да е ДА или НЕ ... Изневерих на себе си, защото винаги съм била ЗА гласуването и упражняването на правото на избор.
Годините обаче са живото доказателство, че в същината си изборният процес е доста далеч от него ...изборът и правото ни да направим такъв ...
Защо референдум по въпросите за ядрената енергетика, а не по проблемите в здравеопазването, образованието, социалната политика ... нима там нямаме право да кажем какво искаме и с какво не сме съгласни ...Да, вменили сме права на управляващите, след като сме ги избрали, но това не ни гарантира защита на интересите. Кое ме кара да мисля така ли? Ами огледайте се и си задайте въпроса - колко от хората, които познавате живеят добре ... Колко от хората, които не познавате са доволни и щастливи от битието си... И после защо съзнанието ни било такова ... Ами криво да седим, право да си говорим - едното се върти около другото ...Като имаме на масата пръжки с лук ..или само лук ...ще слушаме чалга и ще лочим домашно вино, а в по-кофти варианта ще е наливно от близкия хоремаг ...Ако за вечеря сме сервирали бьоф Строганов и го поливаме с отлежало "Бургундско" и темата на разговорът се върти около индекса Даун Джоун, то е нормално за фон да звучи Монсерат Кабайе. 

Идеи за въпроси, които да бъдат поставени на вниманието на народа под формата на референдум бол - всеки средно и не дотам средно интелигентен българин би могъл да изброи минимум пет. Приемаме, че не влизам в тази класация, затова няма да посоча нито един - убедена съм обаче, че докато четете ще маркирате наум своите ...

Дали Кралят на клошарите Дитрих ІІ се вълнува от това, което се случва днес - едва ли - хора като него живеят ден за ден - и не само те ..... Колцина знаят какво ще сложат на децата си, на масата за ядене, в следващите пет дни?!

Съмнявам се само аз да виждам мизерията, която ни заобикаля. Но това, че я виждаме не топли никого...
Отдавна никой не играе по правилата - на нито едно от нивата на властта ... случва се да ги заобикаляме дори и в отношенията си с най-близките ...в името на оцеляването ...Още не достигнали до там да си захапем гръкляните, но ако така я караме и този ден няма да се окаже толкова далечен.

Трупаме гняв ... , но още колко ще продължи това ...къде ни е точката на кипене ...? Тази на министър-председателя я видяхме - не заслужавал да му пращат кромид лук и искал ад му се извинят - нямала пари жената, ама имала пръстени ...има, и те пръстените са на годините на децата й сигурно ...от онова време, когато родителите ни работеха, получаваха редовно заработеното и имаха съвсем различен стандарт на живот ... то малко работата като тази на пенсионерите, според които щом си купуваш кренвирши и майонеза, значи имаш пари ...а че не е ясен произхода им е отделен въпрос ... и не им идва наум, че кренвиршите са храна за бедните, защото килограмът на най-евтините е под 4 лева, но с него могат да запълнят стомасите си поне два дни ..., че и повече ...

... е за това трябва да има референдум - за стандарта на живот ... - да го определим, чрез всенародно гласуване ... да възложим изпълнението му и да имаме право да сменяваме ония дето не се справят ...

Имаме право да избираме депутати и кметове, а нямаме право да ги наритаме ако гафят ден след ден ...., че чекаме 4 години, за да им видим лъснатите дирници ...
Всеки човек носи кармата на своя род ..., плаща за греховете на дедите си, както и за своите собствени ...не е длъжен обаче да плаща и за чуждите ...
Политиците обаче трябва да са наясно, че когато избират трънливия път на властта поемат на плещите си отговорността не само за собствените си джобове, но и за рахатлъка на хората, които са ги проводили ... , както и че, ако не на този свят, то на оня ще им откъснат касовата бележка и ще трябва да си платят ....така, както плаща всеки един от нас - за тях със 100 % лихви!

Аз не гласувах с ясното съзнание, че направеният от мене избор няма да е само за моя сметка!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...