неделя, 27 януари 2013 г.

Референдумъ!!!

Денят е вече към своя край ... Първия демократичен референдум ...за мен не е такъв ... Не отидох да гласувам. Признавам, че до последно нямах яснота по въпроса - дали да е ДА или НЕ ... Изневерих на себе си, защото винаги съм била ЗА гласуването и упражняването на правото на избор.
Годините обаче са живото доказателство, че в същината си изборният процес е доста далеч от него ...изборът и правото ни да направим такъв ...
Защо референдум по въпросите за ядрената енергетика, а не по проблемите в здравеопазването, образованието, социалната политика ... нима там нямаме право да кажем какво искаме и с какво не сме съгласни ...Да, вменили сме права на управляващите, след като сме ги избрали, но това не ни гарантира защита на интересите. Кое ме кара да мисля така ли? Ами огледайте се и си задайте въпроса - колко от хората, които познавате живеят добре ... Колко от хората, които не познавате са доволни и щастливи от битието си... И после защо съзнанието ни било такова ... Ами криво да седим, право да си говорим - едното се върти около другото ...Като имаме на масата пръжки с лук ..или само лук ...ще слушаме чалга и ще лочим домашно вино, а в по-кофти варианта ще е наливно от близкия хоремаг ...Ако за вечеря сме сервирали бьоф Строганов и го поливаме с отлежало "Бургундско" и темата на разговорът се върти около индекса Даун Джоун, то е нормално за фон да звучи Монсерат Кабайе. 

Идеи за въпроси, които да бъдат поставени на вниманието на народа под формата на референдум бол - всеки средно и не дотам средно интелигентен българин би могъл да изброи минимум пет. Приемаме, че не влизам в тази класация, затова няма да посоча нито един - убедена съм обаче, че докато четете ще маркирате наум своите ...

Дали Кралят на клошарите Дитрих ІІ се вълнува от това, което се случва днес - едва ли - хора като него живеят ден за ден - и не само те ..... Колцина знаят какво ще сложат на децата си, на масата за ядене, в следващите пет дни?!

Съмнявам се само аз да виждам мизерията, която ни заобикаля. Но това, че я виждаме не топли никого...
Отдавна никой не играе по правилата - на нито едно от нивата на властта ... случва се да ги заобикаляме дори и в отношенията си с най-близките ...в името на оцеляването ...Още не достигнали до там да си захапем гръкляните, но ако така я караме и този ден няма да се окаже толкова далечен.

Трупаме гняв ... , но още колко ще продължи това ...къде ни е точката на кипене ...? Тази на министър-председателя я видяхме - не заслужавал да му пращат кромид лук и искал ад му се извинят - нямала пари жената, ама имала пръстени ...има, и те пръстените са на годините на децата й сигурно ...от онова време, когато родителите ни работеха, получаваха редовно заработеното и имаха съвсем различен стандарт на живот ... то малко работата като тази на пенсионерите, според които щом си купуваш кренвирши и майонеза, значи имаш пари ...а че не е ясен произхода им е отделен въпрос ... и не им идва наум, че кренвиршите са храна за бедните, защото килограмът на най-евтините е под 4 лева, но с него могат да запълнят стомасите си поне два дни ..., че и повече ...

... е за това трябва да има референдум - за стандарта на живот ... - да го определим, чрез всенародно гласуване ... да възложим изпълнението му и да имаме право да сменяваме ония дето не се справят ...

Имаме право да избираме депутати и кметове, а нямаме право да ги наритаме ако гафят ден след ден ...., че чекаме 4 години, за да им видим лъснатите дирници ...
Всеки човек носи кармата на своя род ..., плаща за греховете на дедите си, както и за своите собствени ...не е длъжен обаче да плаща и за чуждите ...
Политиците обаче трябва да са наясно, че когато избират трънливия път на властта поемат на плещите си отговорността не само за собствените си джобове, но и за рахатлъка на хората, които са ги проводили ... , както и че, ако не на този свят, то на оня ще им откъснат касовата бележка и ще трябва да си платят ....така, както плаща всеки един от нас - за тях със 100 % лихви!

Аз не гласувах с ясното съзнание, че направеният от мене избор няма да е само за моя сметка!

Няма коментари:

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...