Пропускане към основното съдържание

Виновни са, защото нищо не направиха, за да накажат виновните


В последните дни и седмици се случват разни неща в страната ни, които ме карат да си мисля, че българският лъв най-после се е събудил от последната си дрямка. Последно така се е вълнувал народът наш през далечната 1997 година, а по-преди това през 1989 година, когато с гръм и трясък падна комунизма. Така падна, че още не можем да разчистим след него.
Отново настана време, в което започнахме на глас да говорим за нещата от живота.
Мандат след мандат избирахме все „нови” лица, в очакване всяко от тях да е баш Месията и все нямахме късмет.
Последния дори взе, че си повярва, че друг като него няма и с това си докара като че ли най-много главоболия.
Забрави, че когато се бореше за народната вяра и глас размахваше пръст срещу предшествениците си, заклеймяваше престъпленията им и спечели човеците, защото им говореше не само това, което искаха да чуят, но и на език, който можеха да разберат.
Забрави и още нещо! Забрави, че е човек, смъртен като всички останали!
Аз не търся вина в правителството, че нещо се е случило преди управлението на ГЕРБ!
Аз търся вина, че това правителство не направи нищо, за да потърси сметка от преждеуправляващите. Омръзна ми само да слушам, че ония преди тях са виновни. Като са виновни, защо нищо не направихте, за да им потърсите сметка, за да ги накажете. Нито на централно ниво, нито на местно ниво е потърсена отговорност за положението, в което се намира страната ни, в което са градовете и селата ни. Само чуваме виновен е този или онзи. Ние знаем това. Но не е достатъчно да го знаем. Не искам да ме управляват БСП, ДПС АТАКА и разни лумпени. Но не искам и ГЕРБ да ме управлява, ако няма да зачита достойнството на обикновения български гражданин.
Не искам да вярвам, че протестите са режисирани от ГЕРБ и че всичко това с оставките и служебните правителства е генерална репетиция за театралната премиера за следващите четири години ..., защото ако е така ...признавам им актьорския талант.
България помни много по-жестоки протести и гражданско неподчинение, които предизвикаха политическа криза преди има няма 16 години.
Протестите през последните дни са сравнително безобидни на фона на миналите ... така че, не мисля, че оставката беше подходящо решение. Или стана малко като при децата - сърдити сме, че ни се карате, затова на ви куклите, дайте си ни парцалките.
Г-н Борисов, не Ви отива да сте обиден на народа. Ние сме тези, които имаме право да ви се сърдим.
Аз гласувах за ГЕРБ преди четири години!
/И да вярвате, и да не вярвате това е истината!/
Гласувах, защото нямаше друга алтернатива за мен. И аз се поддадох на харизмата на водача и на уверенията, че к`вото е било, няма да бъде повече!
Допуснахте вашите хора да правят същото, като онези преди тях, но още по-нагло и безогледно, а ви повярвах, че няма да има шуробаджанащина и че няма да има корупция!
По-важното е, че повярвах или исках да вярвам, че ще има разумно управление пропито от уважение и зачитане правата на ЧОВЕКА.
Не оспорвам реформите в икономиката и финансите, в здравеопазването и образованието /не че няма какво да се каже/.
Оспорвам отношението на властимащите към останалия български народ.
Не можах, а и още не мога да приема, че един човек, който бе начело на една държава си позволи да коментира, че сме некачествен материал, пращаше ни да садим картофи и да ставаме овчари… ами тогава за чий са ни магистралите, спортните зали, и разните други екстри дето ги откривате с рязане на ленти ...да отиваме на село целокупно и да запрятаме ръкавите.
Китай ще са първенци с ориза, ние ще ги гоним по добив на картофи.
Обидно ми беше и ми е, и не защото има нещо лошо в отглеждането на картофи или в пашата на овце, а защото да говориш гаче си БАЩИЦА, ми дойде в повече.
Говорене изпълнено с арогантност, което продължи до последно.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...