Прошката

Преди дни душата ми бе докосната от думите на  протодякон Любомир Братоев, че не може да има прошка, ако няма разкаяние ...

Замислих се за всички онези, които в навечерието на големи християнски празници посещават българската православна църква, за да запалят свещ и да измолят прошка за греховете си ...Замислих се и за онези, които се сещат да се помолят на Бог, тогава, когато стане напечено ... и за другите, които казват "Прости ми!", но дълбоко в душата си не изпитват и грам вина за това, което са сторили или казали някому.

Вие от кои сте?!

Прощавали ли сте без да ви искат прошка ... ?! Прощавали ли сте, без да вярвате!

Прощавали ли са ви?

Ще поискаме днес да ни простят, ще простим и ние! И така до догодина ... до следващата Сиропустна неделя ... Ще имаме цяла една година на чисто ... Време в , което да натрупаме разочарования и да провокираме такива ...
А след това отново ще обърнем белия лист и ще се залъгваме, че щом Бог прощава, значи и човекът може  ...

Не е ли по-лесно да се опитаме да бъдем добри и да не нараняваме ближните си, а и далечните си ...вместо да разчитаме на единия ден в годината, когато с две благи думи ще измием ръцете и душата си?!

Да простиш е божествено, да се покаеш е човешкото ...Нека да бъдем първо човеци и да признаем греховете си, да се поучим от тях, а след това да се устремим към Бога ...Той ще ни подаде ръка и ще направи пътя ни по-лек!

Просто да ви е!!!