събота, 11 май 2013 г.

Събота сутрин - като на кино

Живеем живот като на кино ... Дните и часовете ни до голяма степен са подвластни на сериалите от телевизионния екран /колкото и да не си го признаваме/ и малко или много откриваме себе си в героите и ситуациите, само дето почти никога, в реалния живот, развръзката не е като на екрана.

Събота сутрин. Героинята става рано, преди мъжа и детето, оправя личната си хигиена, гримира се, за да е красива той като се събуди ... Включва лаптопа и зарежда топла чаша капучино до себе си. Задължително с премрежен поглед пали цигара и от гърдите й се отронва дълбока въздишка ...

Въздиша, защото иска да е на самотен остров ... поне за ден. Стъпалата й да оставят следи по горещия пясък, а по тялото й да има капчици морска вода ... вятърът да развява косите й, а слънцето да искри в очите й.

Иска да е в Ню Йорк и ... да е част от групичката на Кари Брадшоу ... Винаги е имала приятели и близки, и по-далечни ..., но никога не е било като при  Саманта, Шарлот, Миранда и Кари ... приятелство с установени традиции за закуска, обяд и вечеря, за делник и за празник, за радост и утеха ... не че е не имала толкова близки приятели, нооооо живия живот някак си праща всеки в отделен коловоз ...

или пък ... с "Приятели", с които да е изживяла младежките си години ... толкова щуро, че да ти се иска да напишеш сценарии ... , за да докажеш, че приятелството между мъж и жена е възможно ...

Дори й се искало да живее на Уистерия Лейн , защото отдавна комшулука не е това, което беше ...

... Събота сутрин ...цигара догаря, последна глътка от капучиното с аромат на ванилия ...време е да направи закуска - за големия и за малкия човек у дома, а след това да пусне "Пенка" да върти ...

Тя е доволна ...събуждането й преди всички не е било напразно ...десет минути, които ще оцветят денят й .... ще се усмихне и ще продължи напред в нейния собствен сериал ..., в който сама пише репликите си - ден за ден :)

1 коментар:

Iliana каза...

:)
И аз се радвам на малко време спокойствие и кафе преди да станат те.

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...