Пропускане към основното съдържание

5 лева

Намерих 5 лева в магазина и ги взех. Реших, че са ми късмет. Огледах се и не видях някой да си ги търси. Купих памперси на малката, за седмицата. Излязох и ми стана криво за този, който ги е загубил. Знам как бих се почуствала аз, ако ми се случи на мен. Дали са били последните му пет лева или пък пет от многото ...няма значение. Със сигурност  е имал планове за тях - кисело мляко или пържоли ...
Да беше портфейл щях да го оставя на касата, както си е с пълнежа, но беше просто една червена хартийка ...
В целия ми живот това е втори или трети случай, в който намирам пари ... не знам дали му се казва късмет на това... и дори смешно да звучи, точно в този момент имах нужда от него ..., но ми е малко чоглаво ... дали ще ми мине?!

Коментари

Ако някой си познае 5-те лева, ще го почерпиш една тортичка ;)

Късмет си е, аз нищо не намирам. А гледам ли гледам... особено лятото, край плажа, но не мога да хвана дирите на нито един пиян германец :D
Neizi_ss каза…
:) пробвай с пияни германки :)
Чист късмет си е ,хубавото е че си ги намерила ти и са ти били полезни а не са попаднали у някой който ще си вземе алкохол с тях или нещо още по страшно

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...