Пропускане към основното съдържание

С водно такси по Дунав :)

През седмицата имах удоволствието да отида с водно такси до Кълъраш - румънски град, който се намира от другата страна на Дунав - точно срещу Силистра. По принцип пътуването до там се осъществявам с бак - едно такову като сал, само дето го бутат моторни лодки :) ама инак е стабилно - щото носи ТИР-ове ...има и ферибот ... но мая малцина го ползуват ... чувала съм че е много бавен ...

Друго си е скутерчето - събира 7 души - фър-пър и за има няма 20 минути си отсреща ...в центъра на Кълъраш ... паркираш са току в Дунавската им градина ...
Таксата е 5 евро в едната посока ... ша работят по график, но може и да си ги поръчаш ако окъснееш :)

Тия щураци ги засякохме по пътя - супер атрактивни ... сякаш са герои от филм за войната :) ..вижте им ушанките :)
Ето го и парка ... навсякъде са поставили паметници изобразяващи румънските крале :) ...
постарали са се хората ... оформили са приятен кът за отдих ...
А това е сградата на община Кълъраш ... остатък от соцминалото ... не само на външен вид, но и отвътре ... има доста показатели, по които са поизостанали румънците ... вътре е някак мрачно и неуютно ...

... без думи ...
Така и не разбрах как се казва ресторанта, в който поляхме такситата :))) Хем за втори път съм в него :) Но пък е много приятно вътре ... макар и доста кичозно откъм картини по стените и статуи около масите :)


Може и да не са открили топлата вода, но се впечатлих от начина по който поднесоха лютите чушлета ... чинията на комшийката по маса - бяла риба и зеленчуци на скара ...


... и моята ... пилешко руло с прошуто и пармезан и отново зеленчцина скара :)
...ммммммммммммммммм...тирамису ........

тръгнахме си по залез
.... сякаш някой бе разходил четката си по небето :) и бе оцветил облаците ...

а ТУК ... всеки може да научи повечко за Кълъраш

Коментари

Хубава разходка. Аз малко не харесвам да нямам твърда почва под краката си,но ти завидях за денят.
myhappypond каза…
Това с водното такси си е цяло приключение :)

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...