C`est La Vie

От мен да мине? Честа практика май ни е … Да ни пита някой защо по дяволите не я изхвърлим от речника си тази реплика. Та в нея са скрити една голяма част от бедите ни …да – точно така …от ежедневните ни беди – малките, големите, регионалните, националните, та дори и световните. От мен да мине казваме на опашката, когато поредния галош реши да си направи експеримент с нервите ни и ни лепне етикета „лузъри”, като ни пререди. Ние премълчаваме – защо?! .. Защото не искаме да вдигаме скандал, да ставаме лошите, да ни помислят за нерваци и ред още причини си намираме, за да не потърсим правата си. От мен да мине казвам всеки път, когато поискам сметката, а сервитьорката вместо да ми донесе касовата бележка, започва наум, пред мен да смята …”да видим сега – две кафета …аааа една сметана, …две води…лимон …” …и от устата й, измежду балончетата на дъвката й се проронва - четри и шейсе. Давам пет лева, но този път не казвам „От мен да мине” и търпеливо си чакам рестото, щото тя по ника...

промяна зареждане е точната дума - запознах се с две жени ...жени та изкуството, на онова, дето не се учи в академията ..., а или го имаш в теб или не ...а те имат в достатъчни количества, за да дадат и на другите и то не на заем, а като подарък. те са цветни и изпълнени с живот ...никога преди не бях виждала толкова цветове на едно място - срещнах се с тях ...говорихме си с часове, сякаш се познавахме отдавна и не се бяхме виждали дълго време ...срещата с едната отлага по една или друга причина дълго време, но явно сега му беше дошло времето, а другата се появи изведнъж, като приказна фея   и ме омагьоса. даде ми да разбера, че стига да иска човек парченцата живот могат да бъдат свежи и ароматни ...или както е казано, че човек е голям толкова, колкото са му големи мечтите ...нека да бъдем големи, нека не спираме да мечтаем, всеки проблем може да намери своето решение, стига да положим усилие ...и да не се предаваме ...

Май ножът опря до кокала ...време е да започна живота си на чисто ..да пренаредя приоритетите и да преначертая графика на делниците си. Важните сме аз и хората, които обичам ...важно е здравето ми, което май винаги съм оставяла на заден план и точно то в момента ме е захапало за глезена и не иска да ме пусне ... Време е, както в детството ми, да се събудя сутринта, да отворя белия лист и да напиша - от днес ще бъда добро дете, ще си мия зъбите всяка сутрин, ще си подреждам шкафчето с учебниците и играчките, ще си оправям леглото и ще знам точно в кой ъгъл на гардероба са ми чорапките и гащите. Мдаа ...трябва да променя доста неща ....това не означава, разбира се да загърбя работата си ида туря кръст на удоволствията ...не - трябва обаче да дозирам правилно, за да има от всичко ...дали да не започна с цигарите ...ще ми е трудно, за това мисля да си ги оставя само за специалните моменти и да започна да калявам волята си в останалото време ....и преди да пита някой кои са тези специа...

В последно време се улавям, че трудно мога да събера мислите си, за да се възмутя по една или друга тема, ангажирала вниманието на българина …абсурдите станаха толкова много, че им изгубих края …, а и много са онези, които успяват с много по-точни думи от мен да изразят общественото недоволство …що да се бутам и аз между шамарите и да зацапвам пейзажа. Днес обаче не знам откъде да я почна …първо сутринта ми се изправи косата, защото се оказа, че този случай съм го пропуснала …да, за него става въпрос ... Йордан Опиц - човекът , защитил собствеността си дето ще влезе в затвора следващата седмица … изтръпнах, докато слушах как му трепери гласеца обяснявайки, че отиде ли зад решетките живота му приключва … вярвам му …той е обикновен човек …, не е кален, не са го ловили 92 пъти, няма условни присъди, не е наркозависим …/като „жертвата” си/ …той е имал обикновен живот – изпълнен с красота и вяра. Той е създавал, не е рушил и не е крал. Дали ще чуе някой гласа на народа, който апелира ...

Някак празно е всичко... Уж е пълно, а описание на съдържанието няма. Щастлив си …и в същото време си тъжен. Не можеш да го изпиташ – него щастието, не можеш да му се радваш, защото не умееш. Цял живот са ти казвали, че безплатен обяд няма и затова ти е трудно да повярваш, че може просто да си го заслужил – него – щастието. Не ти се получава някак да погледнеш отстрани и да видиш, че единственият, който дърпа дявола за опашката си ти самия. Теорията на конспирацията, че някой някъде плете заговор, за да ти попречи да си щастлив – издиша. Влязъл си във филма, но не си прочел сценария и го пишеш в движение …спри се – не те бива – защо просто не следваш пътеката от трохи, които някой преди теб е пуснал, за да те улесни ….ама не – как така ще ти е лесно, като може да ти е трудно. Дебела ти е главата, а стени пред теб колкото искаш … Гасиш лампата, свети само огънчето на цигарата в пепелника  и затваряш очи … Тъмнината те обгръща, сълзите потичат и разбираш, че е...

"Децата на хората" ...ако не сте плакали скоро, ако не ви е трепвало сърцето, ако не ви е разтърсвало нещо толкова силно ... гледайте го ... ... няма да му правя ревю ...не ме бива ...или поне така си мисля ..., но в този филм е истината за онова, което ни очаква в бъдеще ...и повярвайте, ако не направим нещо, за да променим линията на съдбата, то това бъдеще няма да е толкова далечно ...  ... филмът разказва за един свят без раждаемост, без детски плач и усмивки ...страна изпълнена с агресия, с оръжие и се нетърпимост към емигранти ...делници без празници, оскотяване, егоизъм и нечовеколюбие в огромни размери. "Годината е 2027 и човечеството е изправено пред най-голямата си криза от самото си съществуване. От 18 години не се е раждало дете на планетата и учените са в пълно неведение на какво се дължи това. Африка и Източна Европа са в пълен упадък и много от нейните жители търсят убежище във Великобритания. Там също цари хаос и насилието и безредиците са ежед...

"Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!" ... Н.Й.Вапцаров истина или лъжа ...помните я тази игра от детските години нали?! ...помня я и аз ... в този случай обаче ми е много трудно да дам категоричен отговор - истина или лъжа е прозрението на поета ... Сигурна съм и че никой не може да го направи! Както каза една ФБ френдка - ключовата дума е ЩЕ ... Ще ...някой ден ... Дали ще го изживеем, дали ще го дочакаме ...и тук отговор няма. Дали го заслужаваме? Дали сме добри човеци?  Тук ми е по-лесно ..не, не заслужаваме, не сме добри човеци и сигурно няма да бъдем ... Всеки си мисли, че е съвършен ...всеки от нас, когато го сполети нещастие задава на глас ВЪПРОСА - с какво го е заслужил ... Оня, горе знае по-добре от нас. Ще - някой ден - в светлото бъдеще /а колко е светло е друга тема :), рече друга ФБ дружка/ ... Затова дайте да го живеем какъвто е ...хубав, лош, пролетен или зимен ...един ни е даден и полза да чакаме да дойде д...