Пропускане към основното съдържание

"Малко позакъсняла ..." - без покана

Коя Съм Аз Извън Работата?
Случайно сърфирайки из необятното пространство на чичко Гугъл, попаднах на тази шафета разиграна от блогъри миналата година. Реших обаче да се включа, макар и "малко позакъсняла" и без покана :)

Зададох си този въпрос сама на себе си  ... и ето и отговорът ...
Извън работата съм различна - романтична съм, ранима съм, впечатляваща се, търсеща доброто, способна да го открие в усмивката на дете, в слънчевият лъч, в сгушилото се между тротоарните плочки глухарче.

В работата съм енергична, понякога педантична, понякога разпиляна ..., цинична, на моменти груба, бързаща да вземе превес ...рязка и неспираща да търси и да рови в боклука.

У дома  и с приятелите съм спокойна, любвеобилна и излъчваща топлина /поне такова усещане са ми създали близките ми/ ...
Извън работата обичам да слушам музика, да чета криминални и шпионски романи / и не само .../. Обичам природата и фотките ми са доказателство за това. Обичам да снимам - не само по теми свързани с работата ми. Всъщност май именно блога ми ме показва такава каквато съм извън работата. Всеки ред, всяка дума написани тук са другата ми половина .../Или поне така си мисля!/
Коя съм аз???
не знам ....
В работата - извън работата - две сме ..., както се казва не съм сама ...Раздвоение на личността било според професионалистите ...е все още си мисля, че съм далеч от критериите за освидетелстване, но пък знае ли човек?!?
А може би дори сме повече от две - и без мисъл за лицемерие съм една у дома, друга в работата, трета с приятелите и четвърта с непознатите на улицата ....
И тогава идва въпросът каква е причината  ...,животът сам по себе си и отношението на околните към теб формира поведението ти. Върху тях с наслоява възпитанието ти, манталитета, средата и онази частица, която те прави единствен и неповторим.
Коя Съм Аз Извън Работата?
Себе си - това може би е истината!
Само така човек може да се съхрани, да се опази от омерзението, от мръсотията, която полепва по него и с която, ако стои дълго време, започва да свиква, да не й обръща внимание и загубва контрол върху себеусещането и мирогледа си. Тогава става някой друг ...по модел на реклами и филмови герои, шоузвезди и политици ....
Коя Съм Аз Извън Работата?
Кажете Вие приятели!

/ако ти е на душа и сърце, сподели Кой си Ти Извън работата?/



Етикети:

Коментари

nana каза…
Всяка минута извън работа, когато съм с любимото същество, съм изцяло насочена към любовта и към светлината.Чувството че съм в романтиката и обичта ми дават силите да се преборвам с всичко което ме чака извън дома ,зад вратата -в света от проблеми.Затова пък присъствието на любимото ме кара да се чувствам спокойна , сигурна и с топло сърце и душа.Тя омекотява болките и спира сълзите.Понякога мога да плача единствено и само защото изпитвам човешка любов-толкова е силна-като мълния ме разлюлява и ме носи на крилете си .Обичам го.
6 февруари 2011 г. в 22:54
Neizi_ss каза…
изненадващо адекватен коментар :)
6 февруари 2011 г. в 22:56
Lili каза…
Ахахахах Лилия се е разписала без ментални отклонения- ти да видиш :)
@Фиф, хубаво да е запазиш малко от себе си в работния процес.Ако човек се раздава и показва из цяло, няма да му остане нищо лично, а интимното е някак много лично и не бива да се опетнява с мръсотията на ежедневието.
Добре се справяш и никога не си сама ;)
11 февруари 2011 г. в 16:09
Unknown каза…
Никога не съм попадала на някой, който така ясно и точно да опише всяка една жена, която е умна,възпитана,интелигентна,чувствителна,имаща отношение към всичко,което я заобикаля!Всичко това си ти,както и много други жени,които обаче нямат твоя начин на изказване!Благодаря ти за споделеното усещане!Ти си един изчезващ вид!
16 юли 2011 г. в 16:45
Neizi_ss каза…
Катерина :) не знам дали съм изчезващ вид ...общуването тук в блогърпространството ежедневно ми дава надеждата, че не съм сама :))))) А както казваш и ти - има и други :) Това е добрата новина :)
9 август 2011 г. в 18:37
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...
17 коментара
Прочетете още

Къщата на мечтите ми ....

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :) Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :) ... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ... Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали...  (не`ам претенции щото съм скарана с понятията)      Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да...
21 коментара
Прочетете още