Когато не можеш сам да си помогнеш ... Когато не можеш да се посъветваш ... Когато ти се случва това, от което винаги те е било страх ... Онзи момент, за който си мислел, че си готов, че ще знаеш какво да направиш и още по-важното, че няма да допуснеш никога да ти се случи ... Да, но той е вече тук ...и ти си в безизходица ... попарен си, нямаш сили, премълчаваш и ... продължаваш напред. Или поне се опитваш да вдигнеш глава ...
Сълзите ти мокрят лицето ...преглъщаш и се стараеш да не покажеш, че те боли. Гласът ти притихва и разговорите стават служебни ...
Предал си доверието, но са потъпкали и твоето - ти не вярваш вече, и на теб не ти вярват. Кръгът е омагьосан ..и няма излизане ...Ще минат ден, два, три ...и ще продължите, така сякаш нищо не се е случило, но ще се дебнете ...Въпрос на личен избор е ...как ще постъпи всеки един.
Не искам да ми се случва това ...Тъжно е, когато ти го разказват близки до сърцето хора. Страхът те обзема и започваш да се взираш в детайлите, да преосмисляш думите и действията си. Пропит си от мисълта, дали има застраховка срещу предателството - онова, личното, интимното. Иска ти се да има, за да не страдаш, като другите.
Замисляш се къде са сгрешили, какво са си казали или направили, или какво не са, за да стигнат дотам ...Не откриваш отговор, защото няма универсален такъв!
Коментари
Честит празник!Приятен ден:)