Преди Коледа ...
На чаша червено вино - мислите ми препускат ...мисля си за надеждата ...какво е тя - мисъл, че нещата ще се случат, че ще се сбъднат желанията, ще се реализират мечтите и че чудеса стават, пък било то и на Коледа ...макар че човешката алчност е безгранична - ако може чудесата да са под път и над път ..всеки ден и всеки час ... :)
Вървя по улиците - вече има празнични светлинки тук-там и с наближаването на Коледа броят им се увеличава ...след броени дни ще грейне и елхата в Центъра на Силистра ... И въпреки, че отдавна не съм дете ще отида, за да й се порадвам ...защото всяка блещукаща звездичка за мен е надеждата на дете и родител, че ги чакат добри дни ...
И въпреки това усещам тягостен полъх ...все по-често има хора без настроение ...те са край мен, на улицата, в магазина, та дори и у дома ...сама аз се улавям, че кръжа по брега на депресията ... добрата новина е, че все още съм по допирателната. Нямам намерение обаче да й се давам ...!
След Коледа ...
Минава полунощ ... Стрелките на часовника отдавна преминаха границата на новия ден. Мисълта няма покой. Лута се в безброй лабиринти и търси вярната посока. Не знае на къде да поеме. Няма отличителни знаци ... или пък е толкова объркана, че не може да ги види. Трудно е разчитането им ... езиците са различни, настроенията и те.
Навън е есен, дните не си приличат ... изгрява слънце и по тротоарите пробляскват златни нишки, облаци смръщват вежди и дъждовни капки се стичат по стъклата ... "звезди обсипват свода небесен" или Луната проправя пътечка в мрака...
В такива моменти, човек се пита къде са му приятелите ...и по-скоро тогава узнава, има ли такива ... Дава си сметка, че в дните, когато социалният му и обществен живот са били на МАХ ...е нямало избор да не е с тях ...нямало е начин да не общува с тях, нямало е как да не се среща, да не говори , да не коментира и т.н ....общи интереси, общи познати, общи проблеми, общи теми на разговор ...
Отминаха празниците ... Новата година набира скорост ... Кръгът се стеснява ... Излизаш на разходка и чуваш реплики – Ей къде се губиш ... Изпълзя най-сетне ... Какво става с теб ... Странно ... Аз не съм се губила ... Да – не се виждаме всеки ден, както преди – Но аз продължавам поне виртуално да съм на същото място, където съм била и преди ..., когато въпреки, че сме се виждали, сме общували най-вече online ...заради модела на работата ни ... Да! Стигаш до извода, че редуцирането на списъците е подвластно на естествения подбор ... Не държиш да се съобразяват с теб, защото си в различно положение, напротив, не искаш да гледат на теб по-този начин ... Заблуждавал си се, че връзката Ви е нещо повече от професионална ...Това е разковничето – Заблуждавал си се ... Е сега вече ти е избистрено, изтрезнял си ... изчакваш да мине махмурлука и си решен да събереш сили и да изгрееш, но с твърдото убеждение, че повече няма да грееш за всички, защото искаш да те обичат заради това, което си, а не заради това, което можеш, не заради мястото, което си заемал – с всичките му последствия
Коментари
Но човек по този начин разбира истинските си приятели, на които може да разчита винаги!
Дано не ти се случва да се разочароваш повече, но...
Хубав ден!!!
Горе главата,такива ситуации те правят наистина по-силен човек,колкото и клиширано да ти звучи.Ти СИ и винаги СИ БИЛА ЧОВЕК,ЛИЧНОСТ-прекрасна и всеотдайна,упорита,лъчезарна и мнооооого стойностна!И това го заявявам най смело,въпреки годините,през които не сме поддържали контакт.И знай,че въпреки това,съм безкрайно щастлива,че те познавам!
Не се предавай на такива вампири и бъде себе си, защото си прекрасен и добър човек :)