Попитаха ме за будителите :)

Колеги, от силистренски портал за информация, ме анкетираха по случай Денят на народните будители ... и ето какво им отговорих :)

     - Днешните будители??? – За мен това е въпрос с повишена трудност. И 200-те хиляди на „Стани Богат” няма да са достатъчни, ако се намери човек, който да отговори на този въпрос. Лесно е да кажа, че будители са Иван Вазов, Христо Ботев, Левски и Стамболов ...Черноризец Храбър или Паисий Хилендарски, следвани от Софроний Врачански ...Без да пропускам Васил Април и Петър Берон. Да не се надява само министър-председателят, че ще влезе в тази класация /предвид манията му да е вся и всьо/. Будител днес може да бъде и зарзаватчията от градския пазар, ако е грамотен, ако се вълнува от бъднините на страната ни, ако възпитава децата си в трудолюбие и уважение. Будител е Рангел Вълчанов, будител е Валери Петров, будител бих нарекла дори и Милен Цветков, като не винаги съм споделяла мненията  и позициите му. Но той ме караше да мисля, рано сутрин докато си пиех кафето, преди да тръгна за работа. Провокираше у мен въпроси за настоящето и бъдещето. Будители днес бих нарекла всички онези, които на първо място мислят за общото благо, а после за номера на личната си банкова сметка. Будители са журналистите, театралите, хората на науката и изкуството, които са приели професията си не просто като запълване на времето в рамките на осемчасовия работен ден, а като мисия.

      -  За другите народи ...не съм се замисляла. Интересното е, че ние имаме Дните на Ботев,

            На Освобождението, 

                  На Съединението, 

            На Независимостта ...

      Празници като днешния, които сякаш имат за цел да не ни позволяват да забравим. Ние сме склонни да се отричаме от историята си. 

     Ако нещо не ни е харесало, ние го игнорираме ...и само такива дни по един или друг начин пазят споменът, че все пак нещото се е случило. Другите народи не са така. Те почитата миналото си, съхраняват следите от него, ако и онова, което е било да е срамно и ужасно. Те не взривяват Мавзолеите си. Не поругават паметни плочи, само защото били сложни от комунистите ... Да не говорим пък за самите тях, как са процедирали след 9-ти септември.  Всичко трябва да се помни – и доброто, и лошото. Последното, за да си научим урока, и да не го повтаряме!

-         От какво и за какво трябва да се събудим? – Трябва да се откажем от робското си търпение. Търпението като качество на индивида, може и да е добродетел. Но като поведение на едно общество, което претендира за европейски стандарти /нали така е модерно да се казва/, е недопустимо за проявява такава инфантилнос. Не може всеки, който изрази мнение, различно от общоприетото да бъда заклеймяван. Та в крайна сметка ние сме човеци, ние можем да имаме мисловна дейност и да различим доброто от лошото. Само това има значение. Наведена главица сабя не я сече! – Ето това ни е основният проблем ...И тук не говорим само за националната политика. Този модел на поведение, ние следваме в семействата си, в училище, на работното място, на улицата.

-         Пред какво сваля шапка Българинът днес? – Сваля я, когато човекът отсреща е постигнал съвършенството – готино гадже със силиконови цици, скъпарско возило, бяла къща с две липи отпред и ....куп неразкрити далавери. Тогава свирваме с уста и признаваме, че този си го бива. Отдавна джентълмените са на изчерпване, за да свалят шапка, когато в стаята влезе дама. Трудно признаваме успехът на другите, ако това се е случило с честен труд. Сваляме шапка като влезем в кръчмата, поръчаме ракийката с туршийката и певицата ни загука на уше ...с въпроса ..Хей,приятел, имаш ли пари? – и т.н.