... И като съм се открехнала на спомени от ученическите години няма да забравя как в 8 клас в междучасията бягахме до Старите гробища, дето са в близост до школото за да ударим един фас. Веднъж физкултурничката ни угадила и в следващия час побягане и тичане ни стопи лагерите. Правихме обиколка след обиколка на двора и след всяка тя питаше ..Ще ходите ли пак да пушите ...? - ние с изплезени езици само успявахме да погледне умилително - демек - няма вече да прайм тъй /а наум си казвахме - до следващия път :)
... В десети клас освен инцидента с пушенето имаше още нещо, което беляза цялата ми учебна година. Явно ме беше хванал пубертета и започнах да бягам от часове. Но не защото не съм подготвена, ами просто ей така - ходех да пия кафе. Изчезвах без да подбирам предметите ...днес по история, друг път по биология ...и так далее.
... Не бях отваряла цяла година учебниците по химия и биология ...обаче само от помнене в часовете бях бетон с "добър 4" по химия и с "много добър 5" по биология ...Бях я докарала до там в края на втория срок учителките да ме молят да седна и да поразлистя малко учебниците, белким ми дигнат с една единица оценката . обаче аз инат - не щях и туй то :)
..А за отсъствията - родителското тяло още не знае, че тогава ги натрупах цели 27 на брой, а на 30 изключваха ...
Жив и здрав да е дълги години класният ми ръководител - от него разбрах, но едва когато завършвахме, че не е подавал справка на педагогическият съвет и по този начин на мен и на други от класа ми им се е разминало намаляване на поведението ... Гледах и не вярвах на очите си :)
Когато обаче в първия учебен ден на 11 клас ме посъветва да се стегна и да не повтарям глупостите си - аз се засрамих и бях примерна ученичка в последната си учебна година :)
Коментари
Вие пушачите сте много недисциплинирани и обаятелни хора.
Още от малки.
:)))
Аз си спомням, че за първи път във втори клас излъгах. И първата ми голяма лъжа беше свързана с училище. Никога няма да го забравя това, учителката ми по музика беше майката на най-добрата ми приятелка. Явно онзи ден не беше в настроение, а и никои от класа нямаше домашно и тя написа двойки на всички. Толкова ме беше срам, че я подписах с подписа на баба ми... но ме хванаха.
Истина е, че училището си е лудница. Последна година ми е сега и се замислям дали всички ще плачат на изпращането. Дали ще се вайкат по серенадите, дали ще са готови за живота... определено си създадохме хубави спомени :).
Тези неща трябва да се помнят.
Аз помня ...помня всичко ..или почти всичко и съм на мнение, че не трябва да се забравя, защото тези неща дават отражение върху моделирането ни като членове на обществото :)
А, забравих да те питам- а пушила ли си "Арда" , ама качак, в кенефите, малко след като лелките са ги минали с хлорна вар? Малииии, един беше възкликнал , след като ме погледна в очите" А тваи глаза такие красние..":)))ПрУстак!Поне руски да знаеше:) Благодаря за връщането в онова прекрасно минало:)Мляс:)