„Тичай, Форест, тичай!“ — „Run, Forest, run!“

Години наред само слушах и четях за филма "Форест Гъмп" ... не съм се съмнявала в актьорските способности на Том Хенкс, но по една или друга причина все пропусках да го видя в тази роля.

Вчера случайно го засякох по Тв-то ... и преди още да е започнал фирма, бях впечатлена от изречението, с което представиха продукцията - Светът вече няма да е същия, ако си го видял през очите на Форест Гъмп .... в същото време бях учудена от жанра -трагикомедия ...та това е драма ... и ако някой е решил от по-бавното развитие на едно дете, впоследствие мъж ..да прави смешки ... не бих могла да го приема ... Нищо смешно нямаше ...напротив ... поредната холивудска история, която ни кара да погледнем на живота от по-различен ъгъл.

Някак по своему наложих като пласт върху филма една стара - вече забравих китайска или японска мъдрост беше ..." Преодолявай голямото докато е малко и трудното, докато е лесно, защото в света голямото започва с малко и трудното с лесно..."

По същия начин някак простичко Форест/лирическия герой, както е прието да се казва/ приемаше света около себе си. Невероятно семпо филма разказа за значими за Американската история събития и хора ... за президента Кенеди, за Никсън, за Рейгън, за Джон Ленън ... за войната във Виетнам ... за това колко елесно човек да спази дадено обещание ... а съдбата да го погали и да го направи мултимилионер с лов на скариди :)

• „Тичай, Форест, тичай!“ — „Run, Forest, run!“

Простичко казано нали ... а всъщност това е живота ни ... ние тичаме през дните, месеците и годините, предооляваме препятствията, срещаме хора, отминаваме ги и продължаваме ... винаги обаче идва момента, когато трябва да спрем и да поемем глътка въздух - да се огледаме и ако се налага да сменим посоката ...

Впечатлена бях и от ефирността на онзи момент, когато след Форест тръгва цяла тълпа последователи - хора, които не знаят защо той тича, но въпреки това го следват ... Всеки сам със своята си идея и интерпретация ... А накрая ... типично за човешкия вид ..., когато той уморен решава да се прибере у дома, те остават като че ли излъгани ...защото незнаят какво да правят ... не е ли типичен пример за действителността, когато някой говори нещо, ние разираме друго ..или обратно ...и в на финала ...сме с в пръст в устата. Просто защото всеки е виждал и разбирал това, което иска.

Не е задължително да сме умни, да сме гении ..нужна ни е просто любов ...и тогава всичко останало се подрежда по необясним, може би, за нас начин ...

• „Животът е като кутия бонбони — никога не знаеш какъв ще ти се падне.“

Не е ли точно така ... знаем ли какво ще ни се случи утре ... просто бъркаме вътре, отваряме очи сутринта и с глътката свеж въздух посрещаме новия ден ...дегустираме нови аромати и вкусове ...

• „Ако Бог искаше да сме еднакви, щеше да сложи на всички ни шини за крака.“

Ако искаше да сме еднакви тогава нямаше да сме толкова различни ... нали сме по негов образ и подобие :) И защо да сме еднакви, нямаше ли да ни бъде скучно ...?!

Развълнувах се така, както не ми се беше случвало отдавна ... да прежвивяваш всичко, което се случва на екрана и всъщото време да прелистваш страниците на своята житейска история.