Айде на пържолите

Не така си представях гостуването ми в края на миналата седмица. Поканата дойде от приятел, който се позавърна за двайсетина дена от Чехия …и реши да отдели време да се види със стари дружки по на хапка и пийка и то с преспиване ….

Преди обаче някой да са му минали нецензурни мисли през главата ша уточня … че гостито бе семейно и на сичкото отгоре бе на около 40 км. от Силистра …у Кайнарджа … Една от седемте общини на нашата област … другите са Силистра, Главиница, Ситово, Алфатар, Тутракан и Ситово … / това за всеки случай/.

Та замъкнахме се ние …на бърже минахме през магазина за цветя, все пак има домакиня / майката на френда/ и шоколадкови бонбони и страхотен кекс с крем и стафиди – производство на БИЛЛА / за таткото – че вече е на възраст и може да има нужда от помощ :)/.

Заварихме пълна идилия пушещо барбекю в двора …ама такова истинско, а не някакво скалъпено от Баш Майстора. Жар от дървени въглища …а връз барбекюто …. Майко мила … едни розови пържолки …ма сочниии . .к`во да говоря … направо ти иде да ги заръфаш, така както са на огъня.

Отстрани приятно ухаеха вече готовите шишчета …направени с мерак. Личеше им отвсейде.

И като улязохме, и като му седнахме ….мама миа …Почна се с по една малка чешка ракия …тия чехите не са у ред – може ли да напрайш такоз нещо – ракия от борови връхчета …/навремето баба и дядо ми правеха сироп за кашлица – но то сигурно щото не им е дошло на ум да варят ракия – хи-хи/.

Сервираха туршиите – наши родни български с камбички и морковчета …печено пиперче и … доди изненадата – кой да знае, че конопидата / аз поне така му викам на онова бялото дето го ръгаме в туршиите/ можела да са панира …не ми е минавало и през ума ..но на чехите им дошло … попарвала се била и после се панирала, както всичко останало …приятно мезе е да знаете от мен …

хапнахме и хайвер …ма то хайвер да видите …черния ряпа да яде …този беше разбит с амнайсе вида олио …ша изредя само тия които успях да запомня – почваме сега …. олио от череши, от фъстъци, от лимон, от чесън и чили, от маслини . ..разбира се …и забрайх нататък – последния да затвори вратата.

Минаваме на татък … аз лично преминах на нашенска си кайсиевка, а после кога реших да сменя на вино стана сложно …пита таткото – Какво да бъде виното – бяло или червено – викам бяло … а той – а сухо ли да бъде, мокро ли, розе ли да е , ликьорно-десертно ли да е или … Обърках се Ви казвам …Моичкия вика – от третото буре на втория ред и каквото такова .. е реших да мешам …ликьорно-десертно една чаша …една чаша сухо бяло …пак ликьорно-десертно, пак от другото …И не беше зле – щом не ма боля главата на другия ден – значи майстора си знае работата.

И с винцето като метнахме пържолитееееее и шишчетатаааааааааа ….мале , мале … а бате Пуйчо бяха заклали и опекли, и телешки хапки бяха завъртели …

Чудех се га че на кръстник сякаш сме отишли …Ма хубу гости беше .. И коги ни заболяха и устите да си хортуваме …се понесохме към креватите …

Дорде допрях глава до въваницата /така казваше братовчед ми като бебе/ и съм се понесла през девет царства в десето … Там където спиш непробудно и не ти иде на ум да ставаш да пишкаш …/това последното по друга причина – оти ВеЦеТо е навън …а досами него има кучета …ма не палета ..а едни големииии дето на вериги ги държат ..ко да са парй – домакините ни саловци, гълабари, винари и рибари …и то не ей тъй …ами сериозни.

Пушкалото дето ма видяхте по-доле …е от техните, и роги имат отстреляни …Слънцето ми реши да пробва как е с рога на главата, че ако някой ден прегреша – да му е познато усещането :) /шегувкам се де / няма прайм такиви глупости.

А тия гълъбчета …как да не им се радва човек …такиви едни прекрасни …

Тия тука пък са от някаква специална кокоша порода – но не я запомних

…Не ви ли се струва, че сякаш са бръкнали в контакта …