Пропускане към основното съдържание

Малък урок по история

Днес имах възможност да се разходя до едно от историческите за Силистра и за България места.

Не бях ходила от дете там ...

Става въпрос за Кючук-Кайнарджанската чешма ...

Намира се в с. Кайнарджа/една от седемте общини на Силистренска област/.

Беше изключително приятно да се потопя за миг в миналото ... да почувствам хлад от студената вода извираща от чучурите, да притворя очи и унесена от ромона да се понеса на крилете на мечтите си ...

Насладете се на красотата и приемете щрих от Българската история ....

Кючук- Кайнарджанската чешма е построена през 1892 г. като паметник на освобождението на християнското население на Балканския полуостров от турското господство.

Договорът от Кючук Кайнарджа е мирен договор от 21 юли 1774 г., сключен между Русия и Османската империя след Руско-турската война от 1768–1774 г.

Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III. Споразумението е подписано в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра.

Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плуват в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.

В отделен договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия. Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.


договорът е подписан тук - на тази скала

Тази година се честваха тържествено 235 години от подписването на знаменития договор. Открит бе паметник-релеф с образа на руската императрица Екатерина ІІ, украсен от герба с двуглавия орел на руската държава и карта на териториалните владения по нейно време.

Коментари

Lili каза…
Чудесен Урок Фифче :) Браво :) Маргаритките грабват окото,а написаното и снимките на чешмата -душата!Почуствах се като по филмите: сбрани около пръщащия лагерен огън в хладна лятна нощ,слушайки историята ти :) Беше прекрасно :)
Много сте сладки в Уефата.Снимката ви я наричам:Вечност :)
Целувки :)
Neizi_ss каза…
Ба чак край лагерния огън не знам --леко я посъкратих историята - оти съм позабравила доста от нещата - макар че малко ма е срам, щото навремето в училище подготвях доклад по темата ... но това беше в едни далечни години, когяао бях 5 клас! А за наименованието на снимката ...Цунки!
Катя Илиева каза…
Красота! И снимчиците, и разказа, и хората на снимките. Поздрави!
Omnia каза…
Gledaj ti...тц,тц,тц- аз за първи път в живота си чувам за тази чешма, за историята да не говорим. Всъщност не се учудвам на незнанието си- лелеем за чужбина, а не обикаляме дори собствената си държава. Ако тръгнем на някоя заблудена обиколка, то ще е с компании по кафенета, кръчми, хижи или концерти, но по културни забравени забележителности, нямам спомен да съм чула някой да ходи в собствената ни страна. И друго има- като вземем под внимание факта, че никак не обичам историята, която считам за некоректно написана, твоята история ми хареса!
Както казва и Лилката- като занимателна приказка край лагерен огън;)
И не ме интересува колко от тази приказка си спомняш, на мен ми беше достатъчно интересно, па съм прИтИнциозен читател;)))
Поздрави и усмивки и весело- слънчев ден:)
Помеждудругото- последната снимка топи сърцето отвсякъде;)

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...